Решение № 516 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100507589 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6813 от 15.04.2025 г., постановено по гр. д. № 50173/2023 г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Софийска вода“ АД срещу Т. И. С. с ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. И. С. дължи на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД сумата 469,60 лева, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес в гр. София, ЖК********, за период от 11.04.2020 г. до 16.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 28,49 лева, представляваща мораторна лихва за период от 18.06.2020 г. до 16.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2023 г. по ч. гр. д. № 27827/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, като искът за главница е отхвърлен за сумата над 469,60 лева до сумата от 890,15 лева за периода 17.01.2019 г. – 10.04.2020 г. Всяка от страните е осъдена да заплати на другата страна разноски за заповедното и исковото производство, съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника Т. И. С. в частта, с която са уважени исковете.

Твърди се, че неправилно СРС е приел, че между страните има облигационна връзка – не било доказано въззивникът да е собственик или ползвател на процесния имот, а СРС неправилно е направил извод за това от вписана възбрана върху същия. Не бил доказан и размерът на иска, като СРС не е съобразил, че липсват отчетни картони за потребеното количество вода. Липсвали и доказателства за техническата годност на общия водомер и индивидуалните такива. Поддържа, че клаузата от общите условия, регламентираща реда за рекламация на получаваните сметки, била неравноправна. За размера на дълга изводи не можело да се правят от представени от ищеца счетоводни документи. Оспорва се и присъждането на лихва за забава с доводи, че не било доказано публикуване на сайта на въззиваемия на вземанията за главница, поради което въззивникът не бил поставен в забава.

1

Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Насрещната страна „Софийска вода“ АД е представила отговор на въззивната жалба, в който поддържа, че решението на СРС за правилно. Счита, че облигационната връзка се доказвала от справка от Служба по вписванията според която въззивникът е придобил процесния имот. Позовава се и на представени протокол от ОС за откриване на индивидуални партиди и информационен лист, в който било декларирано, че въззивникът е собственик. Счита, че размерът и стойността на потребената вода се установявали от допуснатите СТЕ и ССчЕ. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание страните не изпращат представители, като са депозирали писмени молби с кратко становище по съществото на делото.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

По заявление на „Софийска вода“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27827/2023 г. по описа на СРС срещу Т. И. С. за сумата от 890,15 лв. – цена за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******** за периода от 17.01.2019 г. до 16.12.2022 г., ведно със законната лихва от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 28,49 лв. – мораторна лихва за периода от 17.02.2019 г. до 16.12.2022 г.

След възражение на длъжника по чл. 414 ГПК е депозирана искова молба от „Софийска вода“ АД /уточнена с молба от 26.07.2024 г./, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове за признаване за установено, че Т. И. С. дължи на ищеца сумата 890,15 лева, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес в гр. София, ЖК********, за период от 17.01.2019 г. до 16.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането и сумата 28,49 лева, представляваща мораторна лихва за период от 17.02.2019 г. до 16.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2023 г. по ч. гр. д. № 27827/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.

Ищецът твърди, че ответникът имал качеството потребител на услугите, доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот - гр. София, ЖК.********, като това му качество произтичало от придобитото право на собственост върху имота, установимо от вписванията на съответните нотариални актове в Имотен регистър, воден от Служба по вписванията.

Ответникът не изпълнил задължението си да заплаща цената на потребените услуги, с оглед което и бил неизправна страна по договора. Съгласно приложимите между страните общи условия ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, но не сторил това, поради което изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в претендирания размер.

Ответникът оспорва исковете, като твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношение, тъй като не е собственик или вещен ползвател на процесното жилище, като изводи за това не можело да се правят от справки от Служба по вписвания. Оспорва да е потребил ВиК услуги на претендираната стойност за посочения период, като поддържа, че липсват доказателства за количеството доставени услуги, а счетоводните документи на ищеца били недостатъчни. Не била доказана техническата годност на общия и индивидуалните водомери. Оспорва и претенцията за лихва за забава с Поддържа, че клаузата от общите условия, регламентираща реда за рекламация на получаваните сметки, била неравноправна. За размера на дълга изводи не можело да се правят от представени от ищеца счетоводни документи. Оспорва се и присъждането на лихва за забава с доводи, че не било доказано публикуване на сайта на ищеца на вземанията за главница, поради което не бил поставен в забава. Поддържа, че клаузата от общите условия, регламентираща реда за рекламация на получаваните сметки, била неравноправна.

2

Навежда възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението и във връзка с оплакванията на жалбоподателя въззивният съд намира следното:

Предявени са искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 198, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на В и К услуги, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил претендираните количества В и К услуги в процесния имот и е начислил суми за така доставените услуги съобразно действащите към този момент разпоредби, както и изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава за претендирания период. Ответникът следва да докаже плащане на претендираните суми.

От разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва, че потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено право на ползване на съответните имоти. В Общите условия на ищцовото дружество /чл. 2, ал. 3/ е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги. В случая от представената електронна справка по лице от Службата по вписвания – София се установява, че на 11.08.2000 г. /преди процесния период/ по партидата на ответницата С. е вписано придобиване на процесния имот от нейна страна.

Същевременно, на 02.03.2022 г. /по време на процесния период/ е вписана възбрана върху имота. На л. 10 от първоинстанционното дело е представена декларация, в която ответницата С. се е подписала като собственик на процесния имот – ап. № 30, находящ се в гр. София, ж. к. „********. Представените от ищеца фактури също са издадени на името на ответницата.

Предвид всичко това настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен извода на първата инстанция, че при преценка на представените доказателства в съвкупност може да се направи еднозначен извод, че ответницата е собственик на процесния имот и през процесния период е била в облигационни отношения с ищеца. В тази връзка съдът цени подписаната от ответницата декларация като извънсъдебно признание на факта, че е собственик на този имот, което се подкрепя от останалите доказателства по делото.

Оспорванията на въззивника във въззивната жалба в тази насока са неоснователни, доколкото първата инстанция не е изградила изводите си за наличие на облигационно отношение единствено на справката от Служба по вписванията – гр. София за наложена възбрана. Същевременно, не са представени доказателства за разпореждане с процесния имот, които да разколебават извода за наличие на облигационно отношение между страните през процесния период.

По силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Така правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4/14.09.2004 г., както и от влезлите в сила Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „Софийска вода“ АД. Действащите през процесния период Общи условия са общодостъпни 3 на съответните интернет адреси. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на тези публично известни общи условия, за което не е необходимо сключване на формални индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата на тези ОУ ответникът има качеството на потребител на В и К услуги в качеството му на собственик на процесния водоснабден имот.

Неоснователно е направеното с въззивната жалба възражение за недоказаност на основанието и размера на исковата претенция. По отношение на възражението на въззивника, направено и в отговора на исковата молба, за негодност на общия и индивидуалните водомери, следва да се посочи, че не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, включително не е поставен и въпрос на вещото лице за това обстоятелство, поради което това възражение е недоказано. По силата на диспозитивното начало в гражданския процес съдът няма задължениe да събира служебно доказателства за определени факти вместо страните. Неоснователен е и доводът на въззивника, че извод за размера на потребените ВиК услуги не можел да се прави само въз основа на представени от ищеца счетоводни документи. Последните са проверени от приетите по делото експертизи, кореспондират на същите и не са налице други доказателства, които да ги опровергават, поради което не са налице основания за поставянето на доказателствената им стойност под съмнение.

Приетите по делото основно и допълнително заключение на комплексната ССчЕ и СТЕ са пълни и обосновани, като в тях са посочени данните, въз основа на които са направени експертните изводи. Настоящият състав се съгласява с изводите на първата инстанция, че от заключението на приетата комплексна съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка на вода с питейни качества, отвеждане на изполвана вода и пречистване. За използваните ВиК услуги в имота са били монтирани водомери. Данните на измервателните уреди са отчитани при отчет по самоотчет, по отчет от проверител, и изчислявани въз основа на предишен реален отчет за периоди без отчет, и съответно изравнявани при следващ реален отчет за изравняване на фактурираните с реално изразходените количества ВиК услуги. Стойността на начисленията за целия период е в размер на 1162,79 лв. и тя е определена от дружеството в съответствие с предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени.