Решение № 437 от 19.10.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. гр.Несебър, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20232150100599 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано e по искова молба вх. № 5480/07.06.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203*****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Столична община, район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, чрез юрисконсулт Н.П.А., срещу П. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, ул. „С.“ № 6, вх. 1, ет. 5, ап. 13, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1733,23 лева, от които: 1381,23 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2454701/11.10.2021 г., сключен между „К.“ ЕАД и длъжника, задължението по който, поради неплащане от кредитополучателя, било заплатено от поръчителя „А.Т.“ ЕООД; 226,62 лева, представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 10.02.2022 г. до 10.02.2023 г.; 125,39 лева – мораторна лихва по договора за кредит за периода от 11.02.2022 г. до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законна лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до изплащането , като вземанията на „А.Т.“ ЕООД са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 12.08.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. и за тях е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 133/04.04.2023 г. по ч.гр.д. № 246/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър. Претендират се съдебни разноски за заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника П. К. С., чрез адв. Й. М. от АК - Плевен, с който иска се оспорва като недопустим, поради отсъствие на ясни обстоятелства, на които се основава претенцията – размер на кредита, наличие на сключени застраховки и размера на плащанията по тях, начин на формиране на претенциите за лихви. По същество се оспорва претенцията, като неоснователна и недоказана. Излагат се оплаквания за 1 нищожност на договора за кредит, като се твърди, че на връщане подлежи само чистата стойност на кредита в размер на 1500 лева, която била изплатена, но плащанията били неправилно съотнесени от кредитора. Завява се нищожност на клаузата по чл. 4 от договора, в която е предвидено сключването на договор за поръчителство. Сочи се, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие със закона, добрите нрави и принципа за добросъвестност при договарянето. Твърди се, че посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително приложения, доколкото уговореното възнаграждение за поръчител представлявало добавка към договорната лихва и водело до неравноправност в отношенията, нееквивалентност на престациите и надхвърляло повече от два пъти законната лихва. Посочва се, че „А.Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД са свързани лица, а възнаграждението за поръчителство било разсрочено на погасителни вноски, съвпадащи с вноските по погасителния план на кредита, което навеждало на прикрита лихва. Твърди се отсъствие в договора за кредит на посочване действителния размер на ГПР в нарушение на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. Уговорените клаузи по чл. 8 от договора водели до неоснователно обогатяване на кредитора и увеличаване на подлежащата на връщане главница с над 110 %. Нарушена била и разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, имало неяснота върху каква стойност се прилага лихвения процент от 35,50 %, предвид което се твърди нищожност на договора на основание чл.

22 от ЗПК. Правят се обосновани оплаквания за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и оспорване, застрахователната премия от 132,24 лева да е усвоена.

Аргументира се нищожност на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 от ЗЗД. Представя се писмено доказателство и се претендират съдебни разноски – възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира молба вх. № 9100/29.09.2023 г., с която поддържа предвените искове и моли за уважаването им. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от упълномощеният му представител адв. Й. М.. Депозира молба с вх. № 9160/02.10.2023 г., с която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове. Също претендира за присъждане на разноски по делото съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД.

По заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против П. К. С. за исковата сума по ч.гр.д. № 246/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър, приложено към настоящото. Предвид постъпило възражение от длъжника против издадената заповед, със съдебно разпореждане № 1128 от 12.05.2023 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника. Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск, като същия е допустим, като подаден в законовия едномесечен срок.

Приет като доказателство по делото е договор за потребителски кредит № 2454701/11.10.2021 г., ведно с общите условия, при които е сключен, и Приложение № 1 към него, от съдържанието на които се установява, че на 11.10.2021 г. между „К.“ ЕАД и П. К. С. бил сключен договор за потребителски кредит, по който кредитодателят 2 предоставил сума в размер на 1500 лева, която кредитолучателят се задължил да върне, ведно със заплащане на застрахователна премия от 132,24 лева, за срок от 16 месеца, на 16 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 129,53 лева, при лихвен процент по кредита -35.50 % и годишен процент на разходите - 41.89. С договора за кредит от страна на кредитодателя е предоставена застрахователна услуга /чл. 3 от договора/ срещу премия в размер от 132,24 лева /определена в приложение № 1 към договора/, включена в общия размер на кредита и разсрочена за изплащане, съгласно погасителния план.

Видно от договор за предоставяне на поръчителство и в изпълнение на чл. 4 от договора за кредит, на същата дата – 11.10.2021 г. „АЙ ТРРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, се задължило да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД да отговаря солидарно по гореописания договор за кредит, срещу дължимо от потребителяответник възнаграждение в размер на 120,57 лева на месец за срока на договора за кредит – 16 вноски, или общо 1929,12 лева /съгласно приложение № 1 към договора за поръчителство/.

Отново на 11.10.2021 г. бил сключен и договор за поръчителство между „К.“ ЕАД и поръчителя „А.Т.“ ЕООД, по силата на който поръчителят се задължил пред „К.“ да отговаря за всички задължения, произтичащи от сключения между него и ответника договор за потребителски кредит.

Представени са Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г., сключен между „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД като продавачи, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като купувач, два броя потвърждения за сключена цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съответно изхождащи от „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, както и Приложение № 1/12.08.2022 г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на „К.“ ЕАД, респективно на „А.Т.“ ЕООД, към ответника П. К. С. по договор за потребителски кредит № 2454701/11.10.2021 г., е било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Приложени са пълномощни по силата, на които „К.“ ЕАД и „А.Т.“ ЕАД са упълномощили „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от 01.02.2022г. вземания, както уведомление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до длъжника П. К. С..

По делото са приети уведомително писмо изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2454701 и известие на Български пощи, от които е видно, че изпратеното от ищеца уведомление до ответника не е получено. В известието за доставяне е направено отбелязване, че писмото не е потърсено и същото е върнато на подателя.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира с доверие като безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че съгласно договор за потребителски кредит, сключен между страните, на ответника е отпуснат потребителски кредит в размер на 1632,24 лева, от които главница - 1500 лева и застраховка - 132,24 лева, като главницата в размер на 1500 лева е усвоена чрез нейното предаване в брой на кредитополучателя в офис на Изипей на 11.10.2021 г. Според вещото лице задължението по договора възлиза в размер на 2072,48 лева, от които: главница 1632,24 лева, включваща сумата от 1500 лева - размер по кредита и сумата от 132,24 лева - застрахователна премия, както и възнаградителна лихва в размер на 440,24 лв.

Експерта е констатирал, че е постъпило плащане в размер на 396,63 лева, като остатъка по договора възлиза на 1696,68 лева, включващи 1376,86 лева - главница, 302,66 лева възнаградителна лихва и 17,17 лева - лихва за забава. Установено е, че размерът на извършените от „А.Т.“ ЕООД плащания по договора са в размер на 1627,56 лева, от които: остатък главница към 11.08.2022 г. - 1381,23 лева; остатък лихва към 11.08.2022 3 г. - 226,61 лева и лихва за забава към 11.08.2022 г. - 19,72 лева. Вещото лице е посочило, че лихвата за забава, дължима от ответника, за периода от датата на изпадане в забава до датата на входиране на заявлението в съда, следва да е в размер на 106,80 лева. От заключението се установява, че по договорите за потребителски кредит и поръчителство ответника е заплатил сумата от 766,46 лева. В случай, че направените плащания биха послужили за погасяване само на отпуснатата главница, без да се погасяват суми за възнаграждение за поръчител, договорна лихва и застрахователна премия, задължението би било 733,54 лева. Заявява се, че в посочения в договора годишен процент на разходите не са включени застрахователната премия и възнагражението за поръчител, като при тяхното включване ГПР би бил съответно 41,8848 % и 343,7455 %. Вещото лице констатира, че съотношението на ГПР, ако в същия били включени застрахователната премия от 132,24 лева и възнаграждение за поръчител от 1929,12 лева спрямо законната лихва към момента на сключване на договора би било 34,37:1.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото не е спорно, че ищецът се легитимира в качеството на цесионер, придобил вземането на третото лице „А.Т.“ ЕООД – кредитор на ответника по процесния договор за поръчителство.

Не е спорно по делото и се установява, че въз основа на сключен договор за потребителски кредит от 11.20.2021 г., „К.“ ЕАД е предоставило на П. К. С. сума в размер на 1500 лева, която е усвоена от ответника. Усвояването на сумата от 1500 лева се потвърждава и от заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Съгласно законовата дефиниция на чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.