Решение № 270 от 20.05.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Дупница, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510100040 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба н а Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Др Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу К. В. В., ЕГН:

**********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 06.09.2022г. между „Силвър проджект“ АД /с предишно наименование „Мъни плюс мениджмънт“ АД/, в качеството на заемодател, и К. В. В., в качеството на заемател, е сключен Индивидуален договор за заем № 10164419/06.09.2022г. при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Размерът на предоставения заем е 511.29 EUR, като срокът на заема е 10 месеца, броят на погасителните вноски е 10. Предоставянето на посочената сума съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по дата, размер /главница, лихва, неустойка/ и брой, съгласно погасителния план, неразделна част от договора за заем.

Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент по заема е 39.73%, а ГПР 40.84 %, при което обшият размер на всички плащания по заема е 608.95 EUR (1191.00 ВGN), при първа погасителна вноска 06.10.2022г.. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 06.07.2023 г. (дата на последна погасителна вноска съгласно погасителен план, неразделна част от договора за заем).

1

На 20.12.2023г. е подписано Приложение № I към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Силвър проджект“ АД /с предишно наименование „Мъни плюс мениджмънт“ АД/ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от дата 20.12.2023г., по силата на който вземането, произтичащо от Индивидуален договор за заем № 10164419/06.09.2022г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.

Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на първоначалния кредитор с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на задълженията от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2160/2024г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответницата е възразила в законоустановения срок.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми: 486.55 евроглавница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 82.95 евро-договорна лихва и 91.35 евро-лихва за забава.

Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника адв.

Г. Ч., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът прави възражение за недействителност на клаузите за неустойки и такси от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК.

Счита, че клаузите за неустойка за неизпълнение на задължение за представяне в срок на обезпечение и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение-за неравноправни по смисъла на ЗЗП и следователно-нищожни. Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че ответницата дължи само чистата стойност на кредита, съобразно чл.23 от ЗПК, в случай, че не е погасила изцяло всичките си задължения към ищеца с направените от нея плащания по кредита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установява следното: на 06.09.2022г. между „Силвър проджект“ АД /с предишно наименование „Мъни плюс мениджмънт“ АД/, в качеството на заемодател, и К. В. В., в качеството на заемател, е сключен Индивидуален договор за заем № 10164419/06.09.2022г.

Размерът на предоставения заем е 511.29 EUR (1000.00 лв.), за срок от 10 месеца.

Погасителните вноски (10 на брой в размер на 60.89 EUR всяка) съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, като 2 лихвеният процент по заема е 39.73%, а ГПР-40.84 %, при което обшият размер на всички плащания по заема възлиза на 608.95 EUR (1191.00 лева) , при първа погасителна вноска 06.10.2022г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 06.07.2023г.

(дата на последна погасителна вноска съгласно погасителен план, неразделна част от договора за заем).

В чл. 12, ал. 1 от договора с посочено, че Заемателят се задължава на основание чл. 23 от ЗЗД, в срок от седем дни след сключването на договора, да осигури действието на трето физическо лице, отговарящо на изрично изброени условия, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. В ал. 4. от същия член е посочено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в този член ще причини на Заемодателя вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие по погасителните вноски, дължими от страна на Заемателя, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети.

Посочено е, че в случай, че Заемателят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл. 12, ал. 1 от договора, за когото да са изпълнени условията на чл. 12, ал. 3 от договора, същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 423.86 евро /829.00 лева/.

На ответницата е начислена неустойка в общ размер на 423.86 евро /829.00 лева/, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума която следва да върне К. В. В. е в размер на 935.15 евро или 2020.00 лева, съгласно Погасителния план към Договор за потребителски кредит, инкорпориран в Приложение № 1 към същия.

В изпълнение на чл.2 от Договора, от предоставена Разписка № К10164419 от ищеца се установява, че на 06.09.2022г. в гр. Дупница, К. В. В. е удостоверила чрез подписа си, че е получила лично и в брой сума в размер на 1000.00 лв. във връзка със сключен Договор за паричен заем № 10164419.

На 11.10.2022 г. ответницата е извършила едно плащане в размер на 202.00 лв.

На 20.12.2023г. е подписано Приложение № I към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Силвър проджект“ АД /с предишно наименование „Мъни плюс мениджмънт“ АД/ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от дата 20.12.2023г., по силата на който вземането, произтичащо от Индивидуален договор за заем № 10164419/06.09.2022г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.

Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на първоначалния кредитор с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

След направени изчисления съгласно нормативно установената формула в Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при условия: размер на главница от 1 000.00 лв., срок 3 на кредита - 10 месеца, лихвен процент - 39,73 %, неустойка - 829,00 лв., вещото лице по назначената експертиза сочи, че действителния Годишния процент на разходите по процесния договор за кредит е в размер на 122,40 %.

Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите му се суми, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 2160/2024г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата е възразила в законоустановения срок.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено по делото, че по силата на сключен договор за паричен заем от 06.09.2022г. дружеството „Силвър проджект“ АД /с предишно наименование „Мъни плюс мениджмънт“ АД/, е дало в заем на ответницата сумата от 1000.00 лева, при посочени в договора условия. Установява се от представените от ответницата писмени доказателства с депозираното възражение по чл. 414 от ГПК, както и от заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, че ответницата е внесла сумата от 202.00 лв. за погасяване на задължението.

По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2023г. към него, „Силвър проджект“ АД /с предишно наименование „Мъни плюс мениджмънт“ АД/, е прехвърлило на ищеца вземането си от ответницата по процесния договор.

Представено е потвърждение за сключената цесия. Представено е и пълномощно, с което първоначалният кредитор е упълномощил цесионера с права да уведоми от негово име всички длъжници по вземания на дружеството за извършената цесия, във връзка с чл.99, ал.3 ЗЗД. Представено е уведомително писмо от упълномощения цесионер до ответницата, с което я уведомява за цесията.

Безспорно се установи по делото, че ответницата е получила дадената в заем сума по договора за паричен заем. В предоставена Разписка № К10164419 от ищеца се съдържа волеизявлението й, че е получила заемната сума в брой. Ето защо следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем. В тази клауза от договора, имаща сила на разписка, ответницата признава, че е получила сумата по сделката в размер на 1000.00 лв., поради което съдът приема, че договорът, като реален такъв, е породил действие.

Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148 ЗЗП. В отговора на исковата молба са

На първо място следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния договор с ответницата, а не в общите условия към него, клаузите на същия не са 4 индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по договора да са били уговорени с ответницата индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – аргумент от чл.146, ал.1 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.