Решение № 100 от 06.02.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20243100500180 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 28176/14.12.2023г. по описа на ЧСИ с рег.

№ 895 от Д. М. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, срещу действия на ЧСИ Л.

С. по изп. дело № 20218950402857, съставляващи насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника и издаване на постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 16065/27.06.2023г.

Жалбоподателката излага следните оплаквания: съществува празнота в законодателството, от която могат да се възползват недобросъвестни кредитори, както и да се заобиколи чл. 444, т. 7 от ГПК -единствено жилище да бъде възложено въз основа на вземания по изп. листи, издадени в полза на присъединени хирографарни кредитори; определението на ВРС, с което съдът е допуснал отстр.ване на ОФГ, по същество представлява изменение съдържанието на акта, същото е обжалвано и не е влязло в сила; образувано е гр.д. № 8611/2023г. по описа на ВРС, 40 с-в с предмет искът по чл.439 ГПК срещу ипотекарния кредитор; счита, че изпълнението е спряно срещу ипотекарния кредитор и ако изпълнението продължи, ще бъдат удовлетворени само хирографарните кредитори, като по този начин ще бъде заобиколена разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК, тъй като привилегията на ипотекарния кредитор да насочи изпълнението върху единственото жилище на длъжника не може да се ползва от присъединилите се хирографарни кредитори; постановлението за възлагане да се отмени, тъй като наддаването не е извършено надлежно, а имотът не е възложен на най-високата цена.

Становище по жалбата е изразил само взискателят и ипотекарен 1 кредитор „Н. Ф.“ ООД, който намира жалбата за недопустима, в евентуалност – за неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК към преписката са приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него изпълнително производство и аргументи за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът намира следното:

От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че жалбоподателката е редовно уведомена на 29.06.2023г. за постановлението за възлагане /л. 281 гръб/, от която датата е започнал да тече срокът за обжалване и същият е изтекъл на 13.07.2023г. Жалбата, инициирала настоящето съдебно производство, е депозирана на 14.12.2023г., поради което се явява просрочена в частта, с която се обжалва постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 16065/27.06.2023г. Този извод не се променя от факта, че производството по изпълнителното дело е спряно на 03.07.2023г., въз основа на обезпечителна заповед, доколкото същото касае извършването на изпълнителни действия, но не рефлектира върху срока за обжалване.

По изложените съображения съдът намира жалбата, в посочената й част, за процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати.

В останалата част жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по изп. дело № 20218950402857 по описа на ЧСИ Л. С. е образувано на 02.11.2021г. по молба на „Н. Ф.“ ООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.10.2021г. по влязла в сила заповед за изпълнение № 5888/2021г. по ч.гр.д. № 15151 от 2021г. на ВРС срещу Д. М. Д. за заплащане на сумата от 10000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 3305,56 лв., представляваща възнаградителна лихва за посочен период и сумата от 22,22 лв. мораторна лихва, произтичащи от договор за заем № 798-ВН/17.06.2020г. и сумата от 1000 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата от 3330,56 лв., възнаградителна лихва за посочен период и сумата от 2,22 лв. – мораторна лихва, произтичащи от договор за заем № 795-ВН/16.06.2020г., които договори са материализирани в НА за учредяване на договорна ипотека № 105, т.3, рег. № 5056, дело № 445 от 17.06.2020г. на нотариус В. Г., както и разноски в общ размер 791,36 лв.

Към това дело са присъединени и изп. дела №450/2023г. /на 24.02.2023г./ и № 2005/2023г. /на 27.07.2023г./, водени между същите страни, по които вземанията на кредитора са съответно в размер на 43300,11 лв. и на 127043,29 лв. И по трите дела вземанията на взискателя са обезпечени с договорни ипотеки върху имоти, собственост на длъжника, находящи се в гр.

Варна, местност Свети Никола – 2, № 492, в сграда с идентификатор ......... и представляващи апартамент № 6, ет. 2, с идентификатор ..........6 и площ от 117,29 кв.м., както и гараж № 9, с идентификатор ..........23 и площ 22,37 кв.м., която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

2

Към делото, като хирографарни кредитори, са присъединени взискателите К. И. С. /с удостоверение от ЧСИ Н. Д./; „К. Инс“ АД /с удостоверение от ЧСИ Д. Я./; „Изи Ф.“ ООД /с удостоверение от ЧСИ Д. Я./;

„П. К. Б.“ ЕООД /с удостоверение от ЧСИ Х. Г./ и „Банка ..." ЕАД /с удостоверение от ЧСИ Н. Д./.

Върху ипотекираните недвижими имоти съдебният изпълнител е наложил възбрана и са извършени опис и оценка на същите.

През периода 19.05.2023г. - 19.06.2023г. е насрочена и проведена публична продан на собствения на длъжника апартамент, като на 20.06.2023г., след проведено устно наддаване, е обявен купувач, който е внесъл продажната цена. На 27.06.2023г. е издадено постановление за възлагане.

На 30.06.2023г. длъжникът е депозирал молба, с приложена към нея обезпечителна заповед, с която е наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20218950402857. Видно от съдържанието на обезп. заповед, длъжникът възнамерява да предяви иск с правно основание за признаване за установено по отношение на взискателя „Н. Ф.“ ООД, че не дължи изпълнение по горепосоченото изп. дело относно вземане по изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 20213110115151, поради погасяване на задължението, чрез плащане.

С разпореждане от 03.07.2023г. ЧСИ е уважил молбата и е спрял изпълнението на осн. чл. 432, ал. 1, т. 1, вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК.

На 11.12.2023г. взискателят е депозирал молба за възобновяване на принудителното изпълнение. Към молбата е приложил влязло в сила определение на ВОС по ч.гр.д. №1945/2023г., с което е потвърдено определение на ВРС по ч.гр.д. №8033/2023г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 7611/2023г., въз основа на което е издадена обезпечителната заповед, в смисъл, че изпълнението е спряно „до размера на претендираното вземане“. С разпореждане на ЧСИ С. от същата дата принудителното изпълнение е възобновено, за което са уведомени страните.

Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013, ОСГТК насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на пълна или частична несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане и по такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са/ с несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника и тези 3 действия не са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушават.

Съобразно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее, нямат друго жилище, независимо дали длъжникът живее в него.

В случай, че жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал.2 от ЗС. Същевременно, нормата на чл. 445, ал.

1 от ГПК предвижда отпадане на несеквестируемостта относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.

В конкретния случай се установява, че с влязло в сила определение на ВОС по ч.гр.д. №1945/2023г. е потвърдено определение на ВРС по ч.гр.д.

№8033/2023г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 7611/2023г., а именно, че изпълнението е спряно „до размера на претендираното вземане“. Видно от обезпечителната заповед, длъжникът е оспорил вземането по изп. лист, издаден по ч.гр.д. .

№20213110115151, въз основа на който е образувано изп. дело №2857/2021г. по описа на ЧСИ Л. С., което е в размер на 15451,92 лв., без изтеклите законни лихви и дължимите такси по ТТРЗЧСИ. Това вземане е било обезпечено с дог.рна ипотека върху изнесеният на публична продан имот, вписана в имотния регистър с вх.рег.№ 13147, дв.вх.рег. № 12494/17.06.2020г., т.6, акт.98.

Същевременно, към изп. дело № 2857/2021г. са присъединени изп. дело №450/2023г. и №2005/2023г., образувани от „Н. Ф.“ ООД срещу същия длъжник с взискател, вземанията по които са на значителна стойност и отново са обезпечени с договорна ипотека върху двата недвижими имота на длъжницата, вписана в имотния регистър с вх. рег.№ 33614, дв. вх. рег. № 33301/11.12.2019г., т.14, акт 74. Изпълнението за събиране на тези две вземания, обезпечени с договорна ипотека, не е спряно. Длъжникът е поискал от съда спиране на изпълнението само за вземането по изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 20213110115151, но не и по отношение вземанията по другите два изп. листа с ипотекарен кредитор „Н. Ф.“ ООД. Тези вземания произтичат от друго материално правоотношение между страните, което е обезпечено с договорна ипотека. Следователно, възобновеното изпълнение не продължава само между длъжника и хирографарните кредитори, а и с участието на ипотекарния кредитор „Н. Ф.“ ООД. Доколкото изпълнението по образуваното изпълнително производство е насочено върху имот на длъжника, който е ипотекиран в полза на взискателя „Н. Ф.“ ООД, то е отпаднала несеквестируемостта относно процесния недвижим имот.

По изложените съображения предявената жалба, в тази й част, се преценява като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, искането за спиране на изпълнението следва да се остави без уважение.

Насрещната страна по жалбата „Н. Ф.“ ООД е поискала присъждане на разноски, поради което и предвид изхода по делото такива й се дължат в доказания размер от 600 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение.

4

Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 28176/14.12.2023г. по описа на ЧСИ с рег. № 895 от Д. М. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, срещу действия на ЧСИ Л. С. по изп. дело № 20218950402857, в частта, в която се обжалва постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 16065/27.06.2023г. и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 180/2024г. по описа на ВОС, ГО в тази част.

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 28176/14.12.2023г. по описа на ЧСИ с рег. № 895 от Д. М. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, срещу действия на ЧСИ Л. С. по изп. дело № 20218950402857, съставляващи насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението по изп. дело № 20218950402857 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № 895.