Решение № 6 от 10.01.2020, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 1195/2018
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 10.01.2020
- В сила
- 29.05.2020
- Състав
- ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15 · Закон за закрила на детето
- чл.128 · Семеен кодекс
- чл.128, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6 / 10.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 11.12.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1195/2018г. по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по молба от Г.В.Д.,ЕГН ********** и А.М.Д., ЕГН **********, срещу В.А.М., ЕГН ********** и Н.И.Ж.,ЕГН **********, с правно основание чл.128, ал.1 СК за определяне на мерки за лични отношения на молителите, имащи качеството баба и дядо по бащина линия на малолетното дете Г.В. А.,ЕГН **********, както следва : всяка втора събота от 11 до 17 часа през първите три месеца от постановяване на съдебното решение, а след това всяка втора събота и неделя от 11 часа в събота до 16 часа в неделя с преспиване, всяка година от 17 до 20 ч. на 13.05 и на 22.09 – рождените дни на молителите, като се съобрази ангажироността на детето в училище, в случай че тези дати са учебни дни, на 25.12 от 15 до 20 ч и на 01.01 всяка година от 14 до 18 ч. , на 27.02. – денят, следващ рождения на детето, от 18 до 20 ч.,както и две седмици през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск и детето не е със своя баща в определения един месец за личен контакт.
Твърди се в молбата, че след прекратяване брака между ответниците със съдебно решение, влязло в сила на 04.08.2006г., родителските права по отношение на детето Г. са предоставени на майката, а на бащата определен режим на лични отношения.
Излагат, че в резултат на влошени взаимоотношения между ответниците майката на детето възпрепятствала поддържането на личен контакт на молителите с детето, препятствани били и контактите на баща й въпреки съдебното решение. Излагат, че ответницата забранила да проявяват всякакъв интерес към детето Г., включително относно емоционалното й и здравословно състояние. Излагат, че майката забранила и телефонните разговори с детето, поради което били принудени да поздравяват Г. за празниците и да й изпращат колети с подаръци, като всички колети били връщани. Излагат, че след среща на рождения ден на детето в детската градина майката преустановила посещенията на Г. в градината, а подаръците отказала да вземе, като последвали жалби против директорката на детската градина и против учителката. Излагат, че опитите на молителите да снимат детето, докато играе с други деца били посрещнати със заплахи от страна на майка му. Твърдят, че поведението на майката ги е принудило с цел да спестят негативни преживявания за детето да преустановят временно опитите си, изчаквайки майката да размисли и промени отношението си и внучката им да придобие определена самостоятелност и зрялост, за да възприеме по подходящ начин създалата се ситуация. Излагат, че това тяхно решение било с негативни последици, тъй като дало възможност на ответницата да създаде негативна представа в детето за молителите и да го отдалечи от тях. Излагат, че преместването на майката с детето в друг град още повече намалило възможностите на молителите да виждат и да се осведомяват за живота на внучката си, дори при случайни срещи в града ответницата не допускала осъществяване на разговор на молителите с Г., като променяла посоката на движение или придърпвала силно към себе си внучката им, така че тя да не може да ги поздрави. Молителите считат, че поведението на майката създава опастност за правилното отглеждане и възпитание на детето.
Постъпил е писмен отговор на молбата от Н.И.Ж., в който се изразява становище за неоснователност на молбата, като се оспорва изложените в нея твърдения по фактите. Твърди се, че ищците не са проявявали повече от 14 години интерес към детето и никога не са полагали грижи за неговото отглеждане, не са запознати с потребностите, интересите и здравословните й проблеми. Твърди, че категорично детето не желае да се среща с роднините си по бащина линия и има болезнени спомени, свързани с тях. Твърди, че въздействието, което ищците биха оказали върху детето би било опасно за неговото развитие, тъй като ищецът – дядо на детето употребява алкохол в резултат на което става раздразнителен и агресивен, бил е осъждан за престъпление през 2014г. Твърди, че в семейството на ищците стават чести скандали и кавги, същите нямат възпитателски качества и не са в състояние да се грижат за детето адекватно. Излага, че така поисканият режим на лични контакти би натоварил прекалено много детето и нея като неин родител и би ограничил контактите с дъщеря й през почивните дни.
Редовно уведомен, ответника В.А.М. не депозира в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Депозирано е писмено становище за основателност на иска, като се прави предложение при определяне режима на лични отношения същият да не съвпада с дните, в които на ответника е предоставена възможностда реализира контактите с дъщеря си.
ДСП
Девня и ДСП Провадия представят изготвен по делото социален доклад.
Доказателствата по делото са писмени. Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели за всяка една от страните. Изслушани и приети по делото са Съдебно психоголична експретиза на вещо лице д–р К. К. и Съдебно психиатрична експертиза на вещо лице д–р. Р. Б..
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищците по делото Г.В.Д., ЕГН ********** и А.М.Д., ЕГН **********, са родители на ответника В.А.М., ЕГН ********** и дядо и баба по бащина линия на детето Г.В.А., ЕГН **********. С влязло в сила на
04.08.2006г. решение по бр. д.
№19/2006г. е прекратен бракът, сключен на 04.10.2003г. с акт за граждански брак №0045 пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Провадия между ответниците В.А.М., ЕГН ********** и Н.И. М., ЕГН **********, като родителските права по отношение на детето Г., р. на ***г. са предоставени на майката Н.И. М., която след развода носи предбрачното фамилно име Ж.. Издадени са изпълнителни листи за определения режим на личен контакт на бащата В.А.М. с детето Г.В.А.
Представени са жалби от В.А.М. ***, в които се твърди, че Н.И.Ж. възпрепятства поддържането на контакта с дъщеря му.
Представени са жалба от 09.05.2007г. и заявление от 11.05.2007г. от Н.И.Ж. до Директора на ОДЗ ***гр. Провадия, че не желае детето й Г. да бъде давано на баща му и ищците по делото и да не бъдат “ провеждани незаконни свиждания в детското заведение “ / цитатът е от заявление с вх. №20/11.05.2007 г. / извън определения режим на лични отношения.
Представени са молби от от 01.08.2006г. от Н.И.Ж. до ДСИ при ПРС, протокол от 28.07.2006г. на ДСИ при ПРС, протокол за среща между родители относно режим на личен контакт от 07.11.2009г. на ДСИ при ДРС, видно от които между родителите на детето Г. след спор и отложена среща на бащата с детето поради здравословни проблеми на детето е било постигнато споразумение да положат взаимни усилия в интерес на дъщеря си, да се спазва системно постановения режим на лични отношения. Представени са молба до ДСИ при ДРС от 20.10.2009г. от Н.И.Ж. и молба до ДСИ при ПРС от 14.09.2009г. от Н.И.Ж., в които заявява, че В. А.М. се е възползвал и реализира правото си на контакти с дъщеря си изключително рядко. Представена е жалба от 21.05.2007г. от Н.И.Ж. до Директора на
ДСП Провадия за проведена среща на ищцата Г.В.Д. с детето Г. на 09.05.2007г. в 1 –ва детска ясла -филиал на ОДЗ ***в гр. Провадия. Представени са жалби от Н.И.Ж. до РП Провадия от 09.09.2009г. и до Началника на РУП Провадия от 29.07.2010г., в които се твърди, че ищцата Г.В.Д. е звъняла по телефона с твърдения, че сина й идвал на 05.09.2009г. вкъщи, но не му отворили, обиждала многократно нея и семейството й, вкл. пред детето Г. и племенничката й на публично място на 29.07.2010г., като дърпала дъщеря й и по -късно детето Г. се почувствало зле и било откарано в спешен кабинет на ЦСМ Провадия. Представени са три броя постановления за отказ да бъде образувано досъдебно производство против ищеца А.Д.М. за закана с убийство и против ищцата Г.В.Д. по жалбите на ответницата от Н.И.Ж..
Представена е справка от РП Провадия и протокол от 04.09.2014г. по НОХД ***видно от която срещу ищеца А.М.Д. няма образувани наказателни производства и обвинения, с протоколно определение от 04.09.2014г. по НОХД ***на ПРС му е наложено наказания лишаване от свобода за срок от 4 месеца, 3 години изпитателен срок и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, изтърпяно на 21.06.2015г.
В представения по делото социален долад на ДСП Провадия се излага, че по данни на ищцата г – жа Д. след раздялата на родителите достъпа до детето Г. за нея, съпруга й и бащата е бил ограничаван от близките на детето по майчина линия, многократно са били подавани жалби срещу тях в различни институции. Ищците се ползват с добро име в обществото, макар през годините са нямали контакт с внучката си, изпитват обич към Г. и желаят емоционалната връзка помежду им да бъде възстановена и те да бъдат част от живота й. Притежават собствено жилище, в което съжителстват с двамата си сина, които обитават отделни части от къщата, като трите домакинства са с отделни входове и отделни партиди за електричество и водоснабдяване. Хигиенно битовите условия са много добри.
В представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП Девня се излага, че поради влошени взаимоотношения между родителите бащата престава да търси детето Г. и от 9 години / от преместването на майката и детето в град Девня / не поддържа връзка с нея, поради тази причина детето не е поддържало връзка и с роднините си по бащина линя –баба и дядо. Те също не са правили опити за контакти с внучката си. По данни от майката и момичето Г., те знаят, къде живеят, къде работи майката, но не са пожелали контакт с нея. При разговора за повода за срещата и разясняването по подходящ начина мотивите на делото детето силно се разстроило, първоначално категорично отказало да разговаря и да си спомня минали срещи с ищиците, има спомени, че са я посещавали като малка, но това било придружено със скандали и нападки към майка й. Според Г. майка й е важен човек в живота й, те не би следвало да я обиждат и обвиняват. Не желае да се говори за тях, не ги познава и не иска, да са част от живота й, изпитва страх при мисълта, че трябва да има срещи с баба си и дядо си по бащина линия. Видно между Г. и майка й има силна емоционална близост, нямат тайни една от друга, споделят си. Разговарят спокойно и съвместно вземат решения. Майката не нарежда на детето, не му заповядва, а я консултира и напътства. От разговора с момичето социалните работници считат, че майка й е правила опити да разговаря с нея за необходимостта да познава роднините по бащина линия и да поддържа контакти с тях. Потребностите на Г. са изцяло задоволение от храна облекло, лично пространство, дом, внимание, обич, социални контакти, образование, здарвеопазване, контакт със значим възрастен. Според майката Г. е много спокойно дете и не създава проблеми, спазва правилата в дома, помага в домакинството. У детето е създадено чувство на отговорност и значимост. Видно при срещите демонстрира много по –добро възпитание и уважение към по -възрастни, майка си и роднините си по майчина линия.
В своите изявления пред съда свидетелите на страната на ищците В. Й. А., съпруга на брата на ищеца А.Д. и М.А.М., син на ищците и брат на ответника В.А.М., излагат, че ищците са възпитани, културни, отзивчиви и работни хора. Ищецът работи като майстор на коли в сервиз и се почерпва понякога, но не е алкохолик и свидетелите не са присъствали на скандали. След раздялата на сина им с ответницата Н.И.Ж. контактите им с единствената внучка Г. били ограничавани – ищците ходели на адреса, но били гонени и им се казвало, че нямат работа тук,когато настоявали да видят детето, то плачело и протестирало, като казвало, че не иска, били подавани жалби против ищците за телефонен тормоз, изпращали подаръци по пощата, които били връщани, ищцата Г. отишла в детската ясла, да види внучката си с бонбони, искайки разрешение от директорката, но станал скандал. След навършване на 6-7 годишна възраст Г. и майка й се преместили да живеят в гр.