Решение № 420 от 21.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 369/2023
- Вид
- Решение № 420
- Подписан
- 21.12.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Румяна Бончева Пенева, Трифон Иванов Минчев, Иванела Атанасова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 420 гр. С.З., 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Б. Пенева
Членове:
Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20235501000369 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение № 595 от 28.06.52023г. по гр. д. № 5497/2022г. по описа на Районен съд – С.З. в частта, с която са отхвърлени предявените установителни искове от “А.” ЕАД против Н. Ю. А. за главница над сумата от 2 173, 33 лв. до пълния предявен размер от 4 444, 71 лв.; за сумата от 1575,49 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 31.01.2020 г. – 05.04.2022 г. и за сумата от 1 423, 19 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 01.02.2020 г. – 28.07.2022 г. като неоснователни. Присъдени са и разноските по делото съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете.
Въззивникът “А.” ЕАД излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени исковете като са изложени подробни съображения и е посочена съдебна практика. Направено е искане да се отмени решението на съда, с която са отхвърлени предявените искове, като се уважат изцяло исковете така, както са предявени. Претендират се разноските в настоящото производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия Н. Ю. А. чрез адв. М., в който е взето становище, че обжалваното 1 решение е законосъобразно и правилно. Изложени са съображения в тази връзка. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендират се разноските пред настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че между „Т.“ ЕАД и Н. Ю. А. е сключен договор за потребителски кредит № 7000898971/27.12.2018 г., по сила на който на Н. Ю. А. е предоставен кредит в размер на 4000 лв. при общ размер на кредита 5 644, 69 лв., с годишен лихвен процент 29,02%, и начин на връщане: 39 погасителни вноски, с краен срок на погасяване – 05.04.2022 г. В погасителния план към договора са посочени падежите на отделните вноски и техния общ размер – 225,18 лв., но не са посочени размерите на главницата и договорната лихва. В чл. 7.1 от Договора, след посочения размер на кредита е посочена и „Bank Комбо Живот“ 514,80 лв. и „Bank Комбо Безработица“ 525,10 лв. /общо 1039,90 лв./. Посочен е общ размер на кредита 5644,69 лв. като след него е посочена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 604,79 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. В чл. 7.2.2 е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя или застрахователния посредник, съгласие за което кредитополучателя декларира с подписване на договора. В чл. 9 от договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 29,02 %, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в чл. 10 е посочен годишният процент на разходите 43,65 %, и обща сума, дължима от потребителя 8781,81 лв. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер – 225,18 лв.
Представена е застрахователна полица № 8100INLB2011 /л. 21-22 от делото/, с договорна информация към нея /л. 19-20 от делото/ издадена от 2
„У.“ АД в полза на застрахования потребител – Н. А. и подписана от последния, по предоставен застрахователен пакет „Защита живот безработица/хоспитализация“. В застрахователната полица е предвидено еднократно заплащане на застрахователната премия на датата на отпускане на кредита.
Видно от представения по делото рамков договор от 31.08.2018 г. за прехвърляне на вземания, вкл. образци на приложения сключен между „Т.“ ЕАД и „А.“ АД и две допълнителни споразумения към него от дата 25.11.2021 г. и Приложение 1, вземането на „Т.“ ЕАД, произтичащо от договора за кредит от 27.12.2018 г. размер на 4000,00 лв. с длъжник - Н. Ю. А., е било прехвърлено на ищеца “А.” ЕАД.
„Т.“ ЕАД и „А.“ АД са договорили в пар. 3 от договора за прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г., вкл. пълномощно /т. 3.6./, че „А.“ АД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /така и пълномощно от „Т.“ ЕАД – л. 44 от делото/.
Представено уведомление за извършената цесия до ответника Н. Ю. А. за извършената цесия, като последният е поканен да заплати сумата посочена в писмото. По делото не са представени доказателства, че горепосоченото уведомление е достигнало до знанието на ответника преди образуване на съдебното производство. Същото уведомление е приложено към исковата молба.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3286/2022 г. на Районен съд – С.З. е издадена заповед № 1640/01.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Н. Ю. А. да заплати на „А.“ ЕАД сумата от 4 444, 71 лв. – главница, сумата от 1 575, 49 лв. договорна лихва за периода 31.01.2020 г. – 05.04.2022 г. и сумата от 1 423, 19 лв. обезщетение за забава за периода 01.02.2020 г. – 28.07.2022 г.
От заключението съдебно -счетоводна експертиза, вкл. подробните обяснения на в.л. особено в о.с.з. на 30.05.2023 г. се установява, че размерът на предоставения кредит е 5644,69 лв. като сумата е била реално получена от ответника /така т. 1 от експертизата /. От т. 2 от експертизата се установява още, а и в о.с.з. на 30.05.2023 г. в.л. изясни, че по кредита са налице редица плащания в общ размер на 2727,39 лв., а от т. 3 се установява, че няма 3 надвнесени суми над главницата. В определянето на ГПР била включена единствено договорната лихва /тогава ГПР е 43,65%/, но не и застрахователната премия и таксата за отпускане, усвояване и одобрение на кредита, като при тяхното прибавяне размерът на ГПР би бил 51,41%, а при добавяне само на застрахователната премия размерът би бил 46,75%.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Видно от процесния договор за потребителски заем, формално фигурира размерът на ГПР – 43, 65 %, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в 4 нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК . Не е ясна методиката на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.
В настоящия случай, при сключването на договора за потребителски кредит е предвидена еднократна такса за оценка на риска в размер на 604, 79 лв., която е платима разсрочено с дължимите месечни вноски. Съдът намира, че с уговорката за заплащане на тази такса се нарушава и императивната норма на чл. 10а от ЗПК, тъй като тази допълнителна услуга по своето естество представлява заплащане на разходи, свързани с отпускането и управлението на кредита. На следващо място уговорената в процесния договор застрахователна премия, също се явява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР. В процесния договор, плащането на застрахователна премия не взето предвид като разход при формирането на посочения ГПР от 43,65 %, въпреки че е включена в общата дължима сума и месечните вноски. Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза посоченият в договора ГПР е в размер на 43,65%, като при включване на застрахователната премия и таксата за оценка на риска ще бъде в размер на 51,41%. Поради това следва да се приеме, че така предвидената такса за оценка на риска и застрахователна премия съставляват разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , като по този начин се надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/. Ето защо въззивният съд намира, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, като съгл.т.11, следва да съдържа и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително и погасителния план, съдържащ подробна и конкретна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени 5 проценти за целите на погасяването. В настоящия случай, такава разбивка не е посочена в погасителния план по чл. 11. 2 от договора, като от съдържанието на чл. 9 от договора не става ясно, дали лихвеният процент по кредита действително е фиксиран или референтен. В чл. 9. 1 от договора е записано, че годишният лихвен процент е в размер от 29,02%, но не е определен изрично като фиксиран. Поради това следва да се приеме, че лихвеният процент, също както ГПР е посочен само като процентна стойност, без да са посочени условията за прилагането му, без да е посочено дали е фиксиран за целия срок на договора,
С оглед изложеното въззивният съд намира, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 12 ЗПК и чл. 10а ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК в случай че договорът потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от заключението на съдебно-счетоводна експертиза размерът на предоставения кредит е 4 000 лв., като от страна на ответника са установени плащания по кредита в общ размер на 1 826, 67 лв. Следователно ответникът дължи на “А.” ЕАД сумата от 2 173,33 лв., която е чиста сума по кредита след приспадане на направените плащания/ 4 000 лв. – 1 826, 67 лв. = 2 173, 33 лв./.