Определение № 4150 от 17.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4150 гр. София, 17.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20241100607405 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК.

Образувано е по постъпил в СГС протест срещу определение от 23.10.2024г. по ЧНД № 12847/24г. по описа на СРС, НО 12 състав. С първоинстанциония съдебен акт е било отменено постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство от 19.08.2024г.

В протеста е изтъкнато, че съдът е посочил, че досъдебното производство е било прекратено без да са извършени всички възможни действия по разследваното и без да са били изпълнени предходните указания на съда. Посочва се, че указанието представителите на търговски марки в България да огледат, заснемат и изпратят данни на собствениците на марките, които да изложат становище относно стоките е било изпълнено. Въпреки това не е бил постигнат търсения резултат по установяване на произхода. Счита се за неизпълнимо указанието за сравнителен анализ на инкриминираните стоки с оригиналните търговски марки и оригинални стоки от същия вид и модел, произвеждани от производителя поради това, че става въпрос за стоки произведени преди 2017г. Посочва се, че в определението на съда не се посочва кои точно указания на предходен съдебен състав не са били изпълнени.

Изтъкнато е, че в постановлението е коментиран отговора на представителите на „Найк“ и „Адидас“, че инкриминираните стоки са фалшиви, но не е било посочено по кои белези се установява, че стоките не са оригинални, тъй като е търговска тайна. Счита се, че немотивираното изявление, дори и от собственик на марката, не би могло да се кредитира като доказателство за произхода на стоката. Относно направения анализ на експертизите в първоинстанционното определение посочва, че никъде в тях не е посочено, че знаците са „неидентични“, както и че отразените в експертизата „недопустими пропуски в качествено 1 отношение, по отношение на знаците на самите дрехи“ не води до извода за неоригинален произход на инкриминираните стоки, предвид посочената в експертизата идентичност на знаците и стоките. Посочено е още, че всяко недоказано по безспорен начин обстоятелство обосновава отсъствието на основание за ангажиране на наказателна отговорност на конкретно лице. На преценката на въззивния съд е оставен направения коментар относно веществените доказателства и въпросът по тяхното връщане. В заключение се прави предложение за отмяната на протестираното определение.

Депозирано е и становище от адв. А. Т., в качеството й на пълномощник на притежатели на търговска марка. Счита, че протестът е неправилен и незаконосъобразен и не следва да бъде уважен. Посочва, че явно е заявено от правопритежателите, че веществените доказателства са фалшиви, т.е. не са произведени от тях. Намира за необяснимо защо разкриването на търговска тайна би довело до кредитиране на показанията им. Подчертава, че категорично е установено, че веществените доказателства, носещи знаци идентични с търговските марки на PUMA SE са фалшиви поради липса на съгласие за използване. Посочва, че това, че даден правопритежател не желае да разкрие по какви точно белези извършва съответната идентификация, по никакъв начин не възпрепятства доказването на дадено обстоятелство.

Изтъква, че единствено на притежателя на изключителното право възниква възможност да посочи дали е забранил или предоставил съгласието си за използване в конкретния случай и във връзка с конкретното деяние. Застъпено е становище, че оригинални стоки са тези, върху който знакът, поставен със съгласието на правопритежателя. Счита, че по досъдебното производство е установена липсата на съгласие от PUMA SE, а това е главния елемент от обективна страна на деянието по чл. 172б от НК. Поддържа и становището, че връщането на веществените доказателства е в грубо противоречие на принципите и целта на Наказателния закон и на специалния ЗМГО. В обобщение посочва, че наказателното производство е водено в грубо нарушение на закона и допускане на съществени материално-правни и процесуално-правни нарушения. Предвид гореизложеното счита, че протестът не следва да бъде уважаван и моли за потвърждаването на определението на СРС като законосъобразно, правилно и обосновано.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, видно е, че същият е получен в СРП на 18.10.2024г., а протестът е бил депозиран в Софийски районен съд на 24.10.2024г., тоест в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в чл. 243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация. С оглед изложеното, Съдът намира протестът за процесуално ДОПУСТИМ.

След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена следната фактическа обстановка, която за настоящата инстанция е безспорна:

Досъдебното производство е било образувано на 21.02.2017г. по реда на чл. 212, ал.2 НПК срещу Р. Й. М., за това, че на 21.02.2017г. около 16.10ч., в гр. София, ж.к. „Дружба“, ул.

„Иван Арабаджията“ /пазара на ж.к. „Дружба“/ без съгласие на притежателя на 2 изключителното право използвала в търговска дейност марка, без правно основание – престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК.

По делото няма привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

В хода на досъдебното производство в качеството на свидетели са били разпитани полицейските служители, които са установили продажбата на инкриминираните вещи – А.Ж. и И.П.; представителите на марките – А. Т., Н.Д. и К.Ц.; лицето, което е продавало инкриминираните стоки – Р. М..

Досъдебното производство е било прекратено за първа път с постановление на СРП от 27.11.2017г. С определение на СГС от 11.06.2019г. постановлението е било отменено, а делото е било върнато на СРП за продължаване на процесуално следствените действия.

В последствие с постановление от 30.05.2022г. досъдебното производство е било повторно прекратено. С определение от 20.07.2022г. на Софийски районен съд, което е било потвърдено от СГС като въззивна инстанция, постановлението е било отменено. Съдът е дал указания за приобщаване на писмена информация на производителите „Найк Иновейт СИ ВИ“, „Адидас АГ“ и „Адидас интернешънал Меркетинг Б.В“ на основание чл. 159 от НПК, както и да се назначи съответната сравнителна експертиза между инкриминираните стоки и стоки от същия вид и модел, представени от маркопритежателя и производител, подсигурени от техните представители на територията на Р България.

С постановление от 19.08.2024г. досъдебното производство е било отново прекратено.

В него са изтъкнати аргументи свързани със заключението на марковата експертиза, съгласно която знака върху иззетата стока е идентичен с графичните значи на защитените марки и стоките са от същия клас. Освен това е цитиран и чл. 15 от ЗМГО, съгласно които първата продажба изчерпа правото на маркопритежетеля, ако тя е осъществена с негово съгласие. Посочено е, че в настоящия случай не може да се установи къде и как е осъществена първата продажба. На следващо място, според прокурора липсват доказателства, че стоките не са с произход от маркопритежателя, както и че са неистински.

С протестираното определение от 16.10.2024г. на СРС, постановлението е било отменено. Съдът е счел, че постановлението е необосновано и противоречиво в обстоятелствената част, а изводът по същество е произволен и не се основава на доказателствената съвкупност. В същото определение не са посочени конкретни указания за продължаване на действията по разследването

Настоящата инстанция намира, че по воденото досъдебно производство са извършени всички възможни действия по разследването. Срокът на разследването е бил многократно удължаван, включително и за да бъдат изпълнени последните указания на съда, дадени с определението от 20.07.2022г. на Софийски районен съд. От наличните доказателства не може да се изведе по категоричен начин извода за осъществен състав на престъпление по смисъла на чл. 172б от НК. От обективна страна произхода на стоките остава неясен. В отправените запитвания до съответните представители на притежатели на марките, 3 единствено св. Т. и св. Ц. са заявили, че М. няма разрешение да съгласие за продажба на стоките, но тези изявление не изясняват произхода на стоката. На другата плоскост са самите показания на св. М., която заявява, че е закупила процесните стоки от стоков базар „Илиянци“, както и от интернет търговци. Тоест първата продажбата на стоките, с която се изчерпа правото на маркопритежателя, ако е имало негово съгласие, вече е била осъществена преди св. М. да започне да развива търговска дейност с тях. Недоказано по делото е обаче кога, как и от кого е осъществена тази продажба. Начинът, по който стоките са достигнали до св. М. е абсолютно неясен, тъй като тя няма издадени фактури от търговците, от които е закупила стоките. По този начин не може да бъде изяснен изначалния произход на стоките. На следващо място към настоящия момент е невъзможно извършването на сравнителна експертиза между инкриминираните стоки и същите стоки с оригинален произход, удостоверен от маркопритежателя. Този извод се обусловя от изминалия значителен период от време от датата на деянието и целия стокооборот, извършен от тогава от процесните марки дрехи. От субективна страна деянието също не е доказано. Видно от показанията на св. М., в съзнанието и не е съществувал законово изискуемия „пряк умисъл“ за осъществяване на престъпление по смисъла на чл. 176б от НК. От изложените от нея действия по снабдяването с инкриминираните стоки не може да се установи по категоричен начин, че същата е целяла да наруши правата на маркопритежателите, тъй като за самата нея остава неясно как стоките са били пуснати за продажба – със или без съгласието на маркопритежателя.

В заключение на всичко гореизложеното настоящата инстанция намира, че изводът на прокурора, застъпен в постановлението за прекратяване на наказателното производство, в пълна степен отговаря на доказателствената съвкупност по него. От наличните доказателства не може да се установи по категоричен начин, че е осъществен състав на престъпление по смисъла на чл. 172б от НК.

Това налага и отмяната на първоинстанционното определение, с което постановлението е било отменено. Следва да се отбележи, че с протестираното определение не са били посочени конкретни указания за продължаване на действията по разследването, което в пълна степен подкрепя извода, че всички възможни действия вече са били извършени и въпреки това не са налице годни и в достатъчен обем и съдържание доказателства за внасяне на делото за разглеждане в съдебна фаза.

На базата на всичко гореизложено, настоящият въззивен съдебен състав достигна до извода, че протестът е ОСНОВАТЕЛЕН и обжалваното определение следва да бъде отменено, а прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно

Така мотивиран и на правно основание член 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК, Съдът 4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 23.10.2024г. по ЧНД № 12847/24г. по описа на СРС, НО 12 състав, а което е било отменено като необосновано и противоречиво постановление от 19.08.2024г. на наблюдаващия ДП прокурор при СРП, с което наказателното производство, водено за престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК, е било прекратено на правно основание чл.

243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 19.08.2024г. на наблюдаващия ДП прокурор при СРП, по ДП № 3383 ЗМИП 15020/17г. по описа на 8 РУ - СДВР, пр.пр. 4425/2017г. по описа на СРП, с което наказателното производство, водено срещу Р. Й. М. за престъпление по чл.

172б, ал.1 от НК е прекратено на правно основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.