Определение № 17810 от 12.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4545/2026
- Вид
- Определение № 17810
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17810 гр. София, 12.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110104545 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на П. С. Г. срещу „С*, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните с исковата молба и с отговора на исковата молба са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Не следва да бъде уважено и искането на ищеца за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, с оглед на взетото от ответника становище.
С исковата молба ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване „С* да представи Тарифа на „Сити кеш“ и Общи условия, което искане е относимо с оглед предмета на спора и следва да бъде уважено в частта му по отношение на договора за кредит и допълнителната услуга. В останалата си част искането не следва да бъде уважено с оглед на вече представени към отговора на исковата молба документи, а по отношение на счетоводните справки, то същите се явяват неотносими предвид предметна на спора.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал съдът да извърши служебна проверка за броя на дела между тези страни в СРС, което искане не следва да бъде уважено, доколкото самият ответник посочва, че те тези дела се отнасяли за други договори за кредит сключени между страните, поради което искането е неотносимо към предмета на спора.
По отношение на искането на ответника на основание чл. 213 от ГПК за обединяване на настоящото производство и производството по гр. д. № 60261/2024 г. по описа на СРС, гр. д. № 7726/2025 г. по описа на СРС, гр. д. № 30443/2025 г. по описа на СРС и гр. д. № 47592/2025 г. по описа на СРС, съдът 1 намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. От служебно извършена справка се установи, че производствата по гр. д. № 60261/2024 г. по описа на СРС, гр. д. № 7726/2025 г. по описа на СРС, гр. д. № 30443/2025 г. по описа на СРС вече са приключили с постановени решение, още повече, че всички се отнасят за други договори за кредит, поради което не следва да се съединяват делата.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България , считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, което следва да бъде съобразено от съда и претендираните с исковата молба суми да се докладват в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон .
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 15.08.2026 г. от 14:45 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА „С* в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да предостави Тарифа на „Сити кеш“ и Общи условия.
УКАЗВА на „С*, че непредставяне на изисканите документи ще бъде ценено по реда на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца и ответника направени с исковата молба и отговора на исковата молба.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 213 от ГПК за присъединяване към настоящото производство на гр. д. № 60261/2024 г. по описа на СРС, гр. д. № 7726/2025 г. по описа на СРС, гр. д. № 30443/2025 г. по описа на СРС и гр. д. № 47592/2025 г. по описа на СРС.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от П.
С. Г. срещу „С* за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1017691 от 13.02.2024 г., сключен между П. С. Г. и „С*, поради противоречието му със закона и неговото заобикаляне, както и за осъждането 2 на ответника да заплати на ищеца сумата от 25.56 евро частичен иск от 397.79 евро, представляваща недължимо платена по нищожен договор за потребителски кредит № 1017691 от 13.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2026 г. до окончателното изплащане. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД П. С. Г. срещу „С* за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 11 от договор за потребителски кредит № 1017691 от 13.02.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 612.54 лв., както и клаузата по чл. 5 от договор за потребителски кредит № 1017691 от 13.02.2024 г., предвиждаща срок и изискване за предоставяне на обезпечение, като противоречащи на закона.
Ищецът твърди, че на 13.02.2024 г. между него в качеството на кредитополучател и ответника в качеството на кредитодател в бил сключен договор за потребителски кредит № 1017691, по силата на който му е бил предоставен кредит в размер на 1400 лв., при лихвен процент от 50 % и ГПР 65.23 %. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора ищецът се задължил да предостави обезпечение – поръчителство на физическо лице, като за неизпълнение на това задължение се предвиждала неустойка предвидена в чл. 11 в размер на 612.54 лв. Договорът бил нищожен поради противоречие на императивни норми на закона. Посочва, че договорът не бил съставен по ясен и неразбираем начин.
Излага аргументи за нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство не е включен към ГПР.
Неустойката представлявала скрита възнаградителна лихва. Излага аргументи за заобикаляне чл. 19, ал.4 ЗПК. Дължимата сума по него не е включена в ГПР.
Излага твърдения, че сумите по кредита били изцяло заплатени, като ищецът бил заплатил сума в общ размер от 2178 лв. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като неоснователни и недопустими. Твърди, че ищецът нямал правен интерес от предявения иск, излага твърдения з злоупотреба с право от страна на ищеца. Посочва, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Счита, че клаузата за неустойка не е от съществените клаузи на договора и не би могла да доведе до нищожност на същия. Твърди, че договорът е действителен, като отговаря на всички изисквания на ЗПК. Сочи, че същият е сключен по подадено писмено искане от ищеца, като същият е разполагал с информация за параметрите на договора. Счита, че ГПР е посочен коректно, като в договора ясно е посочен неговия размер и начин на формиране. Твърди, че неустойката не е следвало да бъде включвана към ГПР, доколкото същата възникнала след сключването на договора. Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите нрави. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е действителна, като същата представлява санкция за неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя. Кредитополучателят бил разполагал с 14 дни да се откаже 3 от сключения договор. В допълнение на това в договора било уговорено, че в момента в който потребителят осигури обезпечение, неустойката преставала да се начислява. Твърди, че с оглед обстоятелството, че между страните са били сключени множество договори за кредит в случая клаузите по договора били индивидуално уговорени. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2, ЗЗД е да докаже сключването на договор за потребителски кредит № 1017691 от 13.02.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорите са действителни, включително договорени индивидуално.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството , че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1017691 от 13.02.2024 г. за сумата от 1400 лв. с посочената в исковата молба съдържание, както и че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит сум в общ размер от 2178 лв., с която била погасена сумата от 1400 лв. главница, 165.46 лв. възнаградителна лихва, както и 612.54 лв. неустойка.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че по въпроса за наличието на неравноправни клаузи, съдът ще се произнесе служебно.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5