Решение № 390 от 08.09.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Велико Търново , 03.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Драгoстинов

Любка Милкова

Светослав Иванов при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500904 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №101/20.08.2020г., постановено по Гр. д.№230/2019г. по описа на РС – С, е осъдено „Е.С.О“ ЕАД със седалище гр.С, с ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на „С“ ЕАД със седалище гр.С, с ЕИК ..., сумата 19 900лв., представляваща неоснователно платена цена за пренос на ел. енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. по електропреносната мрежа, сумата 3640, 53лв. – неоснователно платена цена за достъп на ел. енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. по електропреносната мрежа, ведно със законна лихва върху всяка от главниците от датата на исковата молба – 01.03.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 3068,62лв. - платена ДТ, адвокатски хонорар и депозит за вещи лица.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника „Е.С.О“ ЕАД със седалище гр.С, чрез пълномощника му ЮК Р.С., с която обжалва решението изцяло. Релевира оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост – не е съобразено с доказателствата по делото, твърди се непоследователност и противоречивост в мотивите на първоинстанционният съд, по съображения, подробно развити във въззивната жалба. Излага, че обстоятелството, че страните са се договорили, че клиента – „С“ ЕАД, респ. производителя „Т.П“ ЕООД ще изгради присъединителните съоръжения не променя факта, че същите в процесния период, съгласно сключените договори, са елементи от преносната 1 мрежа. Твърди, че в процесния период не са завършили процедурите за присъединяване на клиента и производителя, тъй като последните не са изпълнили всичките си задължения по договорите си, предвид което е неоснователен доводът на първоинстанционният съд, че не са представени договори за достъп и пренос на електрическа енергия. Излага, че факта, че страните на основание чл.21 ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба №6/24.02.2014г. са договорили „С“ ЕАД да изгради присъединителните съоръжения, не променя определената в договора граница на собственост, която е и място на присъединяване. Позовава се, че от една страна по силата на закона, а от друга, по силата на сключените договори за присъединяване и издадените разрешителни, които в съвкупност индивидуализират вещите, които се включват в понятието „присъединителни съоръжения“, възниква правото на собственост за преносното предприятие. Сочи, че неоснователно както ищеца, така и първоинстанционният съд, приемат, че енергията, произведена от „Т.П“ ЕООД, е потребена от „С“ ЕАД, за което не са събрани годни доказателства в първоинстанционното производство, а са събрани доказателства точно в обратната насока – енергията, произведена от „Т.П“ ЕООД, е продадена на пазара на електрическа енергия, като не би могло да се установи за кои участници на пазара е предназначена и потребена тя. Оспорва като неправилен извода в обжалвания съдебен акт, че търговското измерване на потребената енергия щеше да е в съответствие с нормативно установените изисквания, ако собствеността или вещното право на ползване на новоизградената подстанция е прехвърлено на ответника. Посочва, че първоинстанционният съд не е взел под внимание заключението на вещите лица по СТЕ, че цялото доставено количество ел. енергия за нуждите на „С“ ЕАД, е предмет на търговска сделка, но насрещната страна – продавач е „Р 4 ТБ“ ООД, а не производителя „Т.П“ ЕООД.

Излага, че издадените от Е ЕАД две процесни фактури № №4000012606/31.05.2017г. и ***/31.05.2017г. за дължимите от ищеца цени за предоставените мрежови услуги достъп до електропреносната мрежа и пренос през ИПМ са в съответствие с чл.29 ал.1 от ПТЕЕ със сключения договор и са заплатени от длъжника, правилно и законосъобразно.

Навежда, че първостепенният съд не прави разграничение между подаден график за продажба и реално продадените количества електрическа енергия. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първостепенно такова, вместо което постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените от „С“ ЕАД против „Е“ ЕАД осъдителни искове за неоснователно обогатяване като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по делото „С“ ЕАД със седалище гр.С, чрез Адвокатско дружество „И.П“ гр.В.Търново, представлявано от адв.И и адв.П, двамата от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и обосновано, по съображения, подробно развити в отговора на жалбата.

В СЗ въззивникът „Е“ ЕАД, чрез пълномощника си ЮК С., поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното съдебно решение отменено 2 изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и доразвити в представена писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззиваемата страна „С“ ЕАД със седалище гр.С, чрез пълномощниците си адв.И и адв.П, двамата от ВТАК, поддържа изцяло депозирания отговор на въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в отговора на жалбата и доразвити в представена писмена защита. Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Оспорва като неоснователно възражението на въззивника по чл.78 ал.5 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – С са били предявени от „С“ ЕАД със седалище гр.С против „Е.С.О“ ЕАД със седалище гр.С /“Е“ ЕАД/ в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни частичен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата частично 19 900лв. от 23647,35лв., представляваща част от неоснователно платена цена за пренос на ел. енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. по електропреносната мрежа, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция, и иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3640,53лв., представляваща неоснователно платена цена за достъп за периода от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. до електропреносната мрежа, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата претенция. Изложени са твърдения, че „С“ ЕАД е собственик на производствен обект, находящ се на адрес в гр.С, 5250 Западна индустриална 3 зона, като извършва дейността си на територията на бившия комбинат „С“ . Сочи се, че освен обектите, свързани с основната дейност на фирмата, „С“ ЕАД е собственик на следните електрически уредби и съоръжения, които имат значение за настоящия правен спор, а именно: Вътрешна разпределителна мрежа, представляваща разпределителни подстанции /РП 1-5/, кабелни трасета и табла на средно и ниско напрежение /6,3/ 0,4 кВ/, както и подстанция „С“ 110/6,3 кV, заводска електрическа централа с инсталирана мощност 8 , 8 MW, всички разположени на производствената площадка на бившия комбинат „С“.

Твърди се, че заводската електрическа централа представлява Промишлена сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, като по отношение на сградата е учредено от „С“ ЕАД на „Т.П“ ЕООД право на ползване, без прехвърляне на собствеността, под условие, което не се е сбъднало. Твърди се, че в сградата са монтирани съоръжения за производство на ел. енергия, представляващи генератор и помощни съоръжения, подробно описани в Приложение №1 към договор за право на ползване от 30.01.2014г., които въпросни съоръжения са собственост на ищеца и са отдадени за ползване под условие, което не се е сбъднало. Сочи се, че „Т.П“ ЕООД е можело да ползва централата от свое име и за своя сметка, след получаване на лиценз за производство на ел. енергия от ДКЕВР, какъвто лиценз „Т.П“ ЕООД не е получило, поради което ищецът е продължил да използва централата за собствена сметка и нужди. Твърди, че независимо от това кой е собственик на централата и кой е собственик на произведената ел. енергия, същата се е произвеждала и доставяла за нуждите на „С“ ЕАД по вътрешно заводската мрежа, собственост на „С“ ЕАД, както и че произведената енергия от генератора, е консумирана изцяло от ищеца и не е напускала границата на собственост на ищеца.

Твърди се, че мощността на централата е по-малка от нуждите на „С“ ЕАД, поради което дружеството е купувало и получавало енергия и от ответника „Е“ ЕАД. Сочи, че произведената от заводската централа енергия се смесва с доставената енергия от „Е“ ЕАД в подстанция „С“ 110/6,3 Кv и след това като общ поток се отчита със СТИ и се консумира от „С“ ЕАД. Твърди, че ответникът „Е“ ЕАД за исковия период от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. е фактурирал, а ищецът е заплатил мрежови услуги – пренос на ел. енергия през електропреносната мрежа и достъп до електропреносната мрежа /ЕПМ/, като видно от приложените по делото фактури и справка за собственото на ищеца производство на енергия, във фактурите е посочена стойност на услугата, която е формирана като сумарни суми от доставяната ел. енергия от ответника през ЕПМ и тази, произведена от заводската електрическа централа. Сочи, че без да има основания за това е начислена цена за достъпи пренос за енергия, която не е преминала през съоръженията на ответника. Твърди, че в процесния случай, ел. енергията, която се произвежда от собствени съоръжения /заводска електрическа централа/ се потребява от „С“ ЕАД е не преминава през съоръжения, които да са собственост на оператора на електропреносната мрежа.

Твърди, че са преноса на енергия през ЕПМ за периода 01.05.2017г. до 31.05.2017г. ответникът е издал фактура №4000012606/31.05.2017г. на стойност 65530,50лв., формирана на база преноса на 8927,861 MWH електроенергия. Сочи, че от това количество по мрежата 4 на ответника е доставена само 5706,151 MWH електроенергия, останалото количество от 3221,710 MWH ел. енергия е доставено по собствени на ищеца съоръжения и следователно начисляването на цена за пренос върху тази ел. енергия се явява без основание. Сочи, че стойността на преноса на 3221,710 MWH eл. енергия е равна на 23 647,35лв. сума, с която „Е“ ЕАД се е обогатил неоснователно.

Сочи, че за осигуряването на достъп до ЕПМ за исковия период от 01.05.2017г. до 31.05.2017г. ответникът е издал фактура №0470036783/31.05.2017г. на стойност 10088,48лв., в която фактура е посочено, че цената е формирана на базата осигурен достъп до ЕПМ за 8927,861 MWH ел. енергия. Твърди, че от това количество по мрежата на ответника е предоставен достъп само до 5706,151 MWH ел. енергия, до останалото количество от 3221,710 MWH ел. енергия, ищеца е имал достъп по собствени съоръжения и следователно начисляването на цена за достъп върху тази ел. енергия се явява без основание. Сочи, че стойността на достъпа за 3221,710 MWH ел. енергия е равна на 3640,53лв., сума с която „Е“ ЕАД се е обогатил неоснователно. С Им ищецът е претендирал направените по делото съдебни разноски, в т.ч. заплатено адв. възнаграждение.