Определение № 20891 от 27.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20891 гр. София, 27.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511230 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частнa жалбa от К. А. Б. – ищец по гр.д. №35878/23 г. на СРС, 90 с-в срещу Определение № 28470 от 02.07.2025 г., с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Навежда доводи, че ответникът е пропуснал дадения от съда срок за внасянето на депозит за вещо лице по делото. Такива доказателства са представени след изтичането на срока. На осн. чл.64, ал.1 от ГПК извършеното процесуално действие следва да не бъде признато и като следствие от това – направените след срока разноски не следва да се присъждат на страната.

Ответникът по частната жалба не взема становище по същата.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

От фактическа страна, установява се, че производството пред СРС е образувано по искова молба от К. А. Б. ЕГН: ********** адрес: гр. София, ул.

„********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу Б.Б.Г., адрес: гр. София, ж.к. Илинден, ул.

********, ет. ******** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3 650 /три хиляди шестстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неимуществен характер, изразяващи се в болки и страдания вследствие на непозволено увреждане на 26.07.2022 г., при което ответникът надраскал входната врата на жилището на ищеца, находящо се в гр. София, ул. ********, както и да му заплати сума в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от имуществен характер, вследствие на същото непозволено увреждане, изразяващи се в стойността на вратата и монтаж на вратата, ведно със 1 законната лихва от депозиране на исковата молба на 26.07.2022 г. до окончателното изплащане.

С решението по делото предявените искове са отхвърлени, като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв. - разноски в производството.

Постъпила е молба по чл.248 от ГПК от ищеца за изменение на решението в частта за разноските, която е оставена без уважение. Съдът е посочил, че съдебно – техническа експертиза е допусната с определението за насрочване на делото и е определен депозита за същата като дължим и от двете страни, като в първото по делото заседание и двете страни са били в неизпълнение на това свое задължение. Забавянето с около една седмица на внасянето на депозита от ответника, с оглед определения от съда нов срок за това в о.с.з., не е довело до забавяне на производството и не е основание да не бъдат присъдени разноските по делото.

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е носнователна, като въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния и препраща към тях на осн. чл.272 от ГПК и на свой ред излага следното:

Възложените на страната разноски за вещи лица не следва да й бъдат присъждани само в случай, че същата не е представила доказателства за тяхното извършване. В този случай, процесуалната санкция за страната може да се изрази в указания на съда до вещото лице да не работи по поставените от същата страна задачи или, ако по служебна преценка на съда заключението е необходимо за изясняване на възникнали по делото въпроси, за което са необходими специални знания, възнаграждението на вещите лица се изплаща от бюджета на съда, а страната следва да бъде осъдена за същите по реда на чл.77 от ГПК. В посочената хипотеза страната бива осъдена да заплати разноските дори и в случай, че делото бъде решено в нейна полза, защото отговорността за разноски се разпределя по реда на чл.78 от ГПК само при доказано извършване на същите.

Извън така посочената хипотеза, отговорността за разноски се разпределя винаги при спазване на правилото на чл.78 от ГПК. В случая, по делото са налице доказателства за направени разноски от ответника в размер на 300 лв. на л. 60 от делото, като с оглед направеното искане за присъждане на разноски още с отговора на искова молба и изхода на делото, същите правилно са присъдени на ответника.

Ето защо, като е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, СРС е постановил правилно определение.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частнa жалбa от К. А. Б. – ищец по гр.д.

№35878/23 г. на СРС, 90 с-в срещу Определение № 28470 от 02.07.2025 г., с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3