Определение № 73 от 26.05.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. гр. София , 19.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галя И. Георгиева

Румяна Г. Илиева

Даниела Б. Врачева като разгледа докладваното от Галя И. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600183 по описа за 2021 година

Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. ал.1, вр. с чл. 248, ал. 1, т.3 от НПК по повод частен протест от Мария Борисова – прокурор при Специализираната прокуратура срещу определение от 17.03.2021 година, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 3557/2020г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по гореописаното дело и същото е върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на констатираните допуснатите съществени процесуални нарушения.

Въззивната проверка на определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е предизвикана с частен протест на прокурор от СП – Борисова.

В частния протест срещу определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, депозиран от прокурор от СП се навежда, че неправилно СНС е приел, че са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт. Представителят на държавното обвинение твърди, че същият е съобразен с изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК и отговаря в пълен обем касателно съдържанието на посочената процесуална наказателноправна норма. Прокурорът от СП е посочил, че в обстоятелствената част са отразени всички факти, обуславящи съставомерността на деянията на подсъдимите лица.

Обръща се внимание на това, че коментираните в определението на съда други непълноти в обстоятелствената част на обвинителния акт са ирелевантни за повдигнатите обвинения, тъй като не очертават и не засягат правото на защита на подсъдимите Г. М. Ж., К. И. Е., Н. Б. Г. и П. И. Г..

По делото не са постъпили писмени становища и възражения от подсъдимите и техните защитници.

1

Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частния протест и при направенната служебна проверка, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим.

Разгледан по същество същият е основателен.

В разпоредително заседание по НОХД № 3557/2020 г., проведено на 17.03.2021 г. СНС е приел, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за изготвяне на съответен обвинителен акт, който да отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК.

Констатираните процесуални нарушения от първоинстанционния съд се изразяват в непълноти в обстоятелствената част на обвинителния акт – непосочване на всички факти, обуславящи обективните и субективни признаци на отразени в заключителната част на обвинителния акт деяния, което е довело до нарушаване правата на подсъдимите, а именно да разберат за какви престъпления са предадени на съд и да узнаят фактите, по които следва да организират защитата си. Съдът е счел, че макар в обвинителния акт да се съдържа подробно описание на длъжността, която са заемали подсъдимите лица, както и описание на част от фактите и обстоятелствата относими към осъществяване на вменената им вторичната престъпна дейност, прокурорът не е съобразил в достатъчна степен изискванията по чл. 246, ал.2 от НПК, като не е посочил всички факти касателно инкриминираната дейност по чл. 321, ал. 6 от НК, което е лишило подсъдимите да разберат в какво точно са обвинени, с оглед на което не биха могли адекватно да осъществят правото си на защита.

По отношение на въведеното с обвинителния акт вторично деяние, посочено като извършено на 07.07.2016 г., първоинстанционният съд е констатирал, че в обстоятелствената част на акта по недостатъчен начин са отразени фактите, обуславящи съпричастността на подс. Г.в качеството му на съучастник под формата на помагачество. В определението на съда е прието, че по идентичен начин лаконично са отбелязани и фактите на посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние на 24.07.2016 г. за подсъдимите Е. и Г., както и за деянието на 28.07.2021 г. за подсъдимия Г..

На следващо място първоинстанционният съд е отбелязал процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие относно цифровото и словесно отразяване на деянията на подсъдимите в заключителната част на диспозитива на обвинителния акт, а от там и противоречие с приетите в обстоятелствената част факти.

Първоинстанционният съд е установил непълнота от страна на фактическия състав на въведените спрямо всяко от подсъдимите лица престъпления:

По отношение на подсъдимия Ж. – относно вмененото му деяние от продължаваното престъпление по чл.26 от НК, посочено като извършено на 07.07.2016 г., в обстоятелственатата и заключителната част на обвинителния акт твърде лаконично според СНС са описани конкретните действия на Ж., с които е подбудил подс. Н.Г. да вземе неследваща му се парична сума, за да наруши службата си. По идентичен начин в обстоятелствената част на обвинителния акт лаконично били отразени действията на Ж. досежно осъществяването на вменените му деяния от продължаваното престъпление, посочени като извършени на 24.07.2016 г. и 28.07.2016 г.

По отношение на подсъдимия Г. – относно въведеното деяние, посочено като 2 извършено на 07.07.2016 г., в обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт твърде лаконично са описани конкретните действия на Г., обективирани към приемане на неследваща се парична сума, за да наруши службата си.

По отношение на подсъдимия Г. – относно въведените деяния, посочени като извършени на 24.07.2016 г. и 28.07.2016 г., в обвинителния акт по недостатъчен начин според становището на първата инстанция е отразено в какво се изразяват конкретните действия, с които е улеснил подс. Ж. да приеме неследваща му се парична сума.

По отношение на подсъдимия Е. – относно въведеното деяние, посочено като извършено на 24.07.2016 г.,в обвинителния акт по недостатъчен начин според СНС са отразени действията, обективирани към улесняване на подс. Ж. да приеме неследваща му се парична сума.

Според обвинителният акт, поставил началото на първоинстанционното съдебно производство на подсъдимите са повдигнати следните обвинения:

На подсъдимия Г. М. Ж. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 302,т.1, вр. чл.

301, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,ал.2, ал.3 вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

На подсъдимия К. И. Е. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 302, т.1, вр. чл.

301, ал.2,вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

На подсъдимия Н. Б. Г. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 302, т.1, вр. чл.

301, ал.2,вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На подсъдимия П. И. Г. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 302, т.1, вр. чл.

301, ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

При извършената въззивна проверка на атакувания съдебен акт и в цялост на материалите по делото, АСНС е на становище ,че не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения по смисъла на чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК при изготвянето на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Това според становището на настоящия съдебен състав е така защото:

На първо място е необходимо да се посочи, че в хода на досъдебното производство подсъдимите лица няколко пъти са били привличани като обвиняеми. Следва да бъдат съобразени последните постановления за привличане,които определят рамките на обвинението скъм момента на внасяне на обвинителня акт в СНС. С постановление на 14.08.2020 г. Н. Б. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по 321, ал. 6 от НК и престъпление по чл. 302, т.1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК. С постановление от 17.08.2020 г. П. И. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

321, ал.6 от НК и чл. 302, т.1, вр. чл. 301, ал.2, вр. ал.1, вр.чл. 20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.

1 от НК.С постановление от 17.08.2020 г. К. И. Е. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.6 от НК и чл.302, т.1, вр. чл. 301, ал.2, вр. ал.1, вр.чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК. С постановление от 17.08.2020 г. Г. М. Ж. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК и чл. 302, т.1 във вр. чл. 301, ал.2 вр. ал.1 във вр.чл. 20, ал. 2, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК. На 23.12.2020 г. прокурорът от СП е внесъл обвинителен акт за същите тези престъпления. С оглед на изложеното въззивният съд счита, че в този случай не е налице множество на обвиненията за едно и също деяние, когато правото на защита на обвиняемия действително би било затруднено. Съществува само едно последно формулираното обвинение, по което прокурорът е решил да внесе обвинителен акт, без да е длъжен да се произнася по предходните обвинения. В този смисъл са и указанията по точка 1 на Тълкувателно решение № 57 по н. д. № 13/1984 г., ОСНК на ВС.Горното съдът е 3 длъжен да констатира за пълнота на въззивната проверка.

На следващо място АСНС при преценка на фактите, макар и лаконично изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт констатира ,че същите са относими към въведените в заключителната част деяния и в достатъчна степен са спазени изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК като при иписване на обвинителния акт прокурорът е акцентирал върху основните факти ,от които може да се направи извод за съставемерност на деянията вменни на всеки от подсъдимите като престъпни такива,отговарящи на конкретен престъпен състав от специалната част на НК.

Апелативен специализиран наказателен съд намира за необоснован общия извод на първата инстанция за това, че подсъдимите са лишени да разберат обема на всяко от обвиненията, за които са привлечени на досъдебното производство и за които са предадени на съд. Видно от протоколите за предявяване на разследването – том 17,л.20-21 за подс.Е. ,л.

51- за подс.П.Г.,л. 52- за подс.Н.Г. и л.53 за подс..Ж. от досъдебното производство,подсъдимите и защитата им не са направили възражения в насока, че имат ограничени процесуални права, като в протоколите е отбелязано, че същите са се запознали с всички материали по делото, включително с допълнително приобщените и нямат искания, бележки и възражения.

Изводът за липса на единство между обстоятелствена част на ОА и на диспозитив на обвиненията, настоящата инстанция не възприема като обоснован. Фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част са тези, които очертават приложението на материалния закон. Съдът с крайния си съдебен акт в зависимост от доказателствата и установените факти е длъжен да приложи материалноправната норма и да я отнесе към фактите.В случая са изложени с обвинителния акт факти за престъпление по чл.321 ал.6 за всички обвиняеми и по чл.302 т.1 във вр. с чл.301 ал.2 във вр. ал. 1 от НК:

Така в абз. 5, стр. 9 от обвинителния акт са посочени действията на подс. Г.Ж. и П.Г., релевантни към постигнато съгласуване на волите са осъществяване на престъпление по чл.

321, ал. 6 от НК, а именно :“ На неустановена дата в периода от началото на м/ април 2016 г. до 28.07.2016 г. обв. Г. М. Ж. запознал обвиняемия П. И. Г. с плана си…….Обвиняемият П.Г. се съгласил да участва в така планираната от обв. Г.Ж. задружна престъпна дейност“ и абз. 2, стр. 10 от обвинителния акт са посочени действията на подс. Н.Г. и К.Е., относими към постигане на съгласие за осъществяване на престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, като е посочено, че „Н.Г. и К.Е. са се съгласили срещу получаването на дар – парични суми да участват заедно с Ж. Г. и неопределен брой полицейски служители в планираната престъпна дейност“.

По отношение на вторичното престъпление следва да се отбележи, че за подсъдимия Г.Ж. в абз. 3, стр. 10 от обвинителния акт са посочени действията, относими като факти от дейността на същия като подбудител на подс. Н.Г. да вземе неследваща му се парична сума, за да наруши службата си – „на 07.07.2016 г., около 20,15 часа, когато свидетел И. Н. спрял с автомобила си в близост до карулката на база Сливница, обв. Г.Ж. извиквал обв. Н.Г. по малко име и казал на св. Н. да предостави носените пари на него. И.Н. дал на Н.Г. сумата от 100 евро /195,59 лв./, дадени му същата вечер от М.А. за „плащане на полицаите от карулката“. Г.Ж. обяснил на Г., че това са парите за две коли, а И.Н. го допълнил, че са за две BWT-та. Тогава Н.Г. прибрал в джоба си предоставената от И.Н. парична сума“. В абз.2, стр. 11 от обвинителния акт са обективирани действията на подс. Ж., релевантни като факти от дейността на същия като извършител – приел от И.Н. неследваща му се парична сума, за това, че е нарушил службата си, като е посочено следното : „ на 24.07.2016 г……И.Н. преминал управлявания от него л.а. „Фолксваген пасат“ с рег. № СВ ХХХХ ВН покрай карулката на КПП – Сливница, където Г.Ж. му дал знак с ръка да продължава. Когато половин час по-късно се връщал по същия път, спрял в близост до карулката на Сливница.