Решение № 20362 от 09.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20362 гр. София, 09.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110111133 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, предявени от Ц. Й. И. и Й. Т. Я. срещу А. Н. К., С. А. К., Ц. А. К., Л. С. Д., Р. С. П., З. С. Д., С. А. В., М. Д. И., М. Г. И., З. А. М. и Т. А. М. за признаване за установено спрямо ответниците, че Свидетелство за венчание №7 от 26.06.1947г., съставено от енорийски свещеник от Софийска епархия към Българска екзархия представлява неистински документ – не е издаден от посоченото в свидетелството лице и съгласно процедурните изисквания и синодални наредби, и не е вписано в регистъра за венчания.

Ищците твърдят, че са единствени наследници на В. Б. И., роден на 08.03.1887г., починал на 24.03.1958г., от брака между наследодателя В. И. и майка им П. В. И.. Сочат, че единствен наследник е С. В. С.. Оспорват истинността на Свидетелство за венчание №7 от 26.06.1947г., съставено от енорийски свещеник от Софийска епархия към Българска екзархия, съгласно което през 1940г. наследодателят им В. Б. И. и Л. П. Б. (Л. Д. И.) са се венчали. Заявяват, че ответниците са се легитимирали пред район Студентски, служба „ГРАО“ с препис от процесното свидетелство, какъвто съгласно получения отговор от С. не се издава. Освен това поддържат, че в регистъра за венчания /църковен брак/ липсват данни за извършено тайнство свето венчание между В. Б. И. и Л. П. Б. за периода от 1940г. до 26.06.1947г., отбелязано под номер 7, връзка 70 73. Сочат, че през периода, за който се твърди, че е сключено венчанието, а именно 1940г., свещеник не е бил посоченият в свидетелството свещенослужител Н. поп М., поради което същият не е издал посочения акт.

Оспорват наличието на сключен църковен брак. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. Н. К., С. А.

К., Ц. А. К., Л. С. Д., Р. С. П., З. С. Д., М. Д. И., М. Г. И., З. А. М. и Т. А. М.. Изложени са съображения, че предявените искове са недопустими. Поддържат, че процесният препис от Свидетелство за венчание № 7 от 26.06.1947г., с който се удостоверява сключването на църковен брак през 1940г. между В. Б. И. и втората му съпруга Л. П. Б. е автентичен, верен и доказващ по безспорен начин сключването на валиден църковен брак между лицата, създаващи законовите права и задължения между съпрузите. Считат, че до влизане в сила на Наредбата за граждания брак през 12.05.1945г., а след това и на СК, съществува единствено религиозният /църковен/ брак, чието сключване /извършване на съответния религиозен обред/ се урежда от писаните канонически правила на съответното вероизповедание. С преходни разпоредби на Наредбата и ЗЛС сключените преди 27.05.1945г. и заварени религиозни бракове били приравнени по правни последици на сключените на и след тази дата граждански бракове. Независимо от задължението по чл. 152 от Закона за лицата след извършването на обреда на бракосъчетанието женитбата да бъде обявена през местното длъжностно лице по гражданското състояние, след което да се състави акт за женитба, бракът се счита за сключен с извършването на съответния обред на бракосъчетаниетоцърковен брак по Екзархийския устав за християните или писаните и неписани канони за останалите вероизповедания и религии. След извършването на Светото тайнство в църковните регистри се записвал актът и свещенослужителят, извършил ритуала, а след това тези данни се изпращали и в общината по местоизвършването на бракосъчетанието.

Твърдят, че в представеното от ищците удостоверение за наследници Л. Б. била вписана като съпруга от втория брак и наследник на В. И., което било доказателство, че в регистрите на съответната служба било вписано брачното свидетелство. Считат, че Акт № 67, изведен от Регистър за женитбите за 1941г., извлечение от регистрите на СО- район Средец от 25.03.2022г., извадка от том 534, стр. 132, както и самите свидетелства за венчание между двамата съпрузи ясно и категорично обосновавали и доказвали истинността на оспорвания документ, както и че бракосъчетанието била валидно извършено и вписано в съответните регистри на Столична община. Оспорват допустимостта на посоченото от ищците оспорване на наличието на сключен църковен брак, като намират, че такъв иск е недопустим спрямо наследниците. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК С. А. В. не е подала отговор на исковата молба.

С влязло в сила определение № 6558 от 15.03.2022г. производството спрямо С. Д. Б. и Р. З. Д. е прекратено като недопустимо.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.

От представеното удостоверение за наследници с изх. № РСЦ21-УГ01-1983 от 16.04.2021г. на Столична община, район Средец на В. Б. И. се установява, че същият е починал на 22.03.1958г. и е оставил за свои законни наследници следните лица: С. В. С. и Л.

П. Б.. С. В. С. е починала на 30.11.1999г. и е оставила за свои наследници Ю. Й. Й., Т. Й.ов 2

Я. и Ц. Й. И.. Ю. Й. Й. е починала на 17.05.2007г. и е оставила за свои наследници С. Д. П. и Л. Д. К.. Т. Й.ов Я. е починал на 03.08.2017г. и е оставил за свои наследници- В. Д. Й. и Й.

Т. Я..

Представена е справка в отговор на молба от Л. Д. К. от енорийския свещеник на „С. в. Г.“ № 1 от 17.01.2022г. от архимандрит Ф. И., председател на църковно настоятелство при храм „Св. в. Г. П.“, с която е посочено, че в регистъра за венчания /църковен брак/, липсват данни за извършено тайнство свето венчание на посочените от вас имета и дата от 194026.11.1947г. под № 7 вр. 7073.

Представено е писмо от С. № 580 от 21.04.2021г., адресирано до Л. Д. К., в което е посочено, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от СК постановява, че само гражданският брак, сключен във формата, предписана от кодекса поражда последиците, които законите свързват с брака и съгласно ал. 2 на същия член религиозният обряд няма правно действие, т.е. в Република България единствено право признат е гражданският брак и това е единственият брак, с който може да се създаде семейство. Уточнено е, че църковното тайнство „венчание“ представлява даване на църковно благословение на младоженците, които встъпват в брак и стават семейство. До 1945г. църковният брак бил единственият официален брак, който се признавал от държавата и по този начин се сключвал въобще брака. През 1945г. влязъл в сила закон за гражданския брак, с който се приемало, че само и единствено гражданският брак пораждал последици и по този начин се създавало семейство. След приемането на този закон на 26.06.1945г. Светият Синод на БПЦ- БП приел Синодална наредба, с която постановил свещенослужителите да извършват тайнството „Венчание“ само и единствено след сключване на граждански брак и представяне на документ, че е сключен такъв брак.

Посочено е, че до момента Синодалната наредба не била отменяна и изменяна. В официално становище на Светия Синод на БПЦ- БП относно проект на СК № 802-01-37, внесен в Народното събрание от МС на 01.04.2008г. било посочено, че църковното тайнство „Венчание“ се извършва само и единствено след представяне на удостоверение за сключен граждански брак. Посочено е, че на 28.02.1870г. султанското правителство на Османската империя е издало ферман, с който е узаконено обособяването на самостоятелна българска църква под името Българска екзархия, което било началният момент, от който тя съществува. На 22.02.1945г. схизмата между Българската екзархия и останалите православни църкви била вдигната, а през 1948г. Екзархията била преустроена в Българска патриаршия. Сочат, че от 2019г. Светият синод на БПЦ- БП приел да се издават дубликати при загубени венчални свидетелства, като преди тази година не се издавал нито дубликат, нито копие, нито препис, а се издавало удостоверение за извършено тайнство Венчание от храма, в който било извършено въз основа на регистрите за извършени венчания. Такова удостоверение се издавало и се подписвало от свещенослужителя, който издавал удостоверението. Уточняват, че венчалните свидетелства били два броя, които се предавали на младоженците. Единственото, което оставало в храма, където се извършвало тайнството, било вписването на извършеното венчание в съответните регистри на храма, поради което такова венчално свидетелство не се съхранявало в храма. Не могат да отговорят по какво се 3 различава свидетелството за венчавка от дубликата на приложеното такова свидетелство, тъй като през 1947г. се издавало само удостоверение за извършено тайнство „Венчание“.

Представено е удостоверение от храм „С. в. Г. П.“, в което е посочено, че храмът не притежава в своя архив регистри за свето венчание за годините преди 1946г.

Представено е писмо от С., адресирано до Л. К., в което е посочено, че след направена справка в административната служба в С. и архива на столичния храм „С. В. Г.

П.“, кв. „Д.“, не са намерени данни за посочения свещенослужител /Н. поп М./, освен в приложеното ксерокопие на свидетелство за св. Кръщение от 16.05.1941г., подписано от свещеник Н. поп М. като истинността на този документ можела да се докаже от съответните компетентни органи.

Представено е удостоверение за наследници с изх. № РСЦ21-УГ01-2636 от 20.05.2021г., издадено от Столична община, район „Средец“, от което се установява, че В. Б.

И. е починал на 22.03.1958г. и е оставил следните законни наследници- С. В. С. и Л. П. Б.

/посочена като съпруга на Величко от втори брак/.

Представено е Свидетелство за венчание вр. 3928 на Българска екзархия от 03.06.1945г. за извършено венчание в „Св. Г.“, Д., Софийска околия, извършено от свещеник Н. поп М.; Свидетелство за свето кръщение вр. 5810 на Българска екзархия от 23.08.1943г. за извършено кръщение в църква „Св. Г.“ от свещеник Н. поп М.; Свидетелство за свето кръщение вр. 627 на Българска екзархия от 01.05.1941г. за извършено кръщение в църква „С. в. Г.“, Д. от свещеник Н. поп М.; както и извлечение от регистъра на С.;

Представено е Свидетелство за венчание № 7 на Българска екзархия вр. 7073 от 30.12.1940г., от което се установява че на 30.12.1940г. В. Б. И. и Л. Д. И. са сключили втори поред брак в храм „Свети Г.“, Дървеници при свещенодействието на свещеник Н. поп М..

Представено е извлечение от регистрите на Столична община, район „Средец“ от 25.03.2022г., извадка от том 534, стр. 132, в което са посочени В. Б. И. от Д., роден на 08.03.1887г., женен, със занятие земеделие и Л. В. Б., родена на 13.08.1904г. негова съпруга.

Представено е извлечение от регистрите на С. за храм „Свети Г.“, в което е посочено, че в храма е служил М. М., син му свещеник Н. М..

Представен е Акт № 67 от регистъра за женитбите на Столична голяма община, околия София, област София за 1941г., от който се установява, че на 29.08.1941г. кметски представител и длъжностно лице по гражданското състояние на Столична голяма община, в присъствието на свидетелите К. Х., 57г., земеделец и П. Б. М., 79г., земеделец, е съставен акт за женитбата на В. Б. И., роден на 08.03.1887г. и Л. Д., бракосъчетанието на които е било извършено на 29.12.1941г. от свещеник Н. поп М.. В акта за женитба е посочено, че обявяването на женитбата и всичко гореизложено е направено лично от съпруга В. Б. И..

При съставянето на акта е посочено, че е представено свидетелство за бракосъчетанието на съпрузите под № 5, издадено от горепосоченото духовно лице.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № РСТ22-УГ017433 от 17.11.2022г., издадено от Столична община, район Студенски, се установява, че Л.

4

П. Б., починала на 20.08.1987г., ЕГН ********** и имената Л. Д., Л. Д. И. и Л. В. Б. са имена на едно и също лице.

Изискана е справка от Софийска духовна семинария „С. И. Р.“, в която е посочено, че след направена справка в регистрите не са намерени данни за лице с имена Н. поп М. да е завършил семинарията в периода 1903г.- 1947г. Посочено е, че архивът на трудовите досиета, който се съхранява в училището, е след 1990г. и не разполагат с информация за поранен период. Относно питането за реда за назначаване на свещенослужители в църковните храмове и задължението същите да са завършили духовна семинария е посочено, че поставените въпроси не са от тяхната компетенция.