Решение № 369 от 10.07.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Разлог, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20251240101438 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от П.Д.Б., ЕГН*, от *, от АК-Б., против „Н.М.“ООД, ЕИК*, с адрес: *, представлявано от Р.К.С. – управител, и против НАП, БУЛСТАТ*, с адрес: *, представлявано от Р.П.С. – Директор.

Ищецът твърди, че на 17.04.2015 г. е сключил договор с Р.К.С., като продавач, за покупкопродажба на процесните обекти, след което му е предадено владението, което той упражнява явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 г. В/у имотите е наложена възбрана в изп. производство на НАП с/у „Н.М.“ООД.

Иска се съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба и при условията на евентуалност на основание давностно владение, упражнявано от 17.04.2015 г. до настоящия момент, на следните недвижими имоти:

-СГРАДА с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 41.86 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение на сградата: Курортна, туристическа сграда, при граници и съседи: сграда с идентификатор ***.

-СГРАДА с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 17.15 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение на сградата: Курортна, туристическа сграда, при граници и съседи: от всички страни ПИ с идентификатор ***;

-СГРАДА с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 15.75 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение на сградата: Курортна, туристическа сграда, при граници и съседи: от всички страни ПИ с идентификатор ***;

-СГРАДА с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 15.68 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение на сградата: Курортна, туристическа сграда, при граници и съседи: от всички страни ПИ с 1 идентификатор ***;

СГРАДА е идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед

№*/15.05.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 15.64 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение на сградата: Курортна, туристическа сграда, при граници и съседи: от всички страни ПИ с идентификатор *** и

СГРАДА с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед

№*/15.05.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 16.46 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение на сградата: Курортна, туристическа сграда, при граници и съседи: от всички страни ПИ с идентификатор ***.

Иска се също съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание давностно владение, упражнявано от 17.04.2015 г. до настоящия момент, на следните недвижими имоти:

СГРАДА с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед

№*/15.05.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 30.46 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение на сградата: Курортна, туристическа сграда, при граници и съседи: от всички страни ПИ с идентификатор ***;

СГРАДА с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед

№*/15.05.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 33.03 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение на сградата: Курортна, туристическа сграда, при граници и съседи: от всички страни ПИ с идентификатор ***;

СГРАДА с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед

№*/15.05.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 35.39 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение на сградата: Курортна, туристическа сграда, при граници и съседи: от всички страни ПИ с идентификатор *** и

СГРАДА с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед

№*/15.05.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес *, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 31.64 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение на сградата: Курортна, туристическа сграда, при граници и съседи: сграда с идентификатор ***.

Претендират се и сторените съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Н.М.“ООД, ЕИК*, не представя писмен отговор.

Ответникът НАП, БУЛСТАТ*, представя писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва основателността на иска, тъй като договорът от 2015 г. не е годен да прехвърли собственост В/у недвижими имоти, тъй като не е в нотариална форма, а представените докства не установяват придобиване по давност.

Съдът след преценка на събраните в производството док-ства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и страна:

От представените писмени док-ства се установява, че на 10.03.2015 г. м/у „Н.М.“ООД, ЕИК*, в качеството на продавач, и Р.К.С., в качеството на купувач, е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост В/у процесните обекти, с/у сумата от 6`498,00 лв. с включен ДДС.

На 17.04.2015 г. м/у Р.К.С., в качеството на продавач, и П.Д.Б., в качеството на купувач, е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който С. е прехвърлила на ищеца 2 правото на собственост в/у описаните по-горе обекти, за сумата от 7`000.00 лв., като в него е отразено, че владението се предава на купувача в деня на подписване на договора.

От приетите по делото справки от СВп. се установява, че през 2021 г. ответникът „Н.М.“ООД отдава под наем за срок от 10 г. на „М..“ООД, процесните обекти, а 2024 г. е вписана възбрана в/у процесните обекти по искане на НАП, като кредитор по публично изпълнение с/у „Н.М.“ООД.

По делото са представени документи, удостоверяващи развитието на изп. производство. От тях е видно, че публичният изпълнител е възприел процесните сгради като имущество на длъжника „Н.М.“ООД и е предприел изпълнителни действия спрямо тях.

В подкрепа на претенциите си, ищцовата страна ангажира гласни доказателствени средства – показанията на двама свидетели - П.Г. и Г.С..

Свидетелката П.Г. заявява, че познава както ищеца П.Б., така и Р.С. много преди възникването на настоящия спор. От показанията се установява, че процесните постройки са били известни като бунгала, разположени в района м.„П.“ в *. Свидетелката сочи, че още през 2015 г. е узнала за извършената продажба м/у Р.С. и П.Б. и че след тази продажба всички лица от техния кръг са възприемали Б. като собственик на бунгалата. Твърди, че е посещавала многократно имота, като след 2015 г. именно Б. е упражнявал контрол В/у обектите, като те са били оградени, има портал и обособен достъп, поддържани и използвани са единствено с негово знание и съгласие. Никога не е виждала представители на „Н.М.“ООД да упражняват фактическа власт в/у сградите. Напротив, всички действия по стопанисването им са били извършвани от Б..

Съдът не констатира вътрешни противоречия в изложението на свидетелката. Нейните показания са логични, последователни и съответстват както на представения договор от 17.04.2015 г., така и на останалия доказателствен материал.

Свидетелят Г.С. дава по-подробни и конкретни показания. Той подробно описва начина, по който е извършена продажбата през 2015 г. Според него П.Б. е заплатил договорената цена, след което веднага е получил владението В/у всички постройки. Той подробно описва, че след покупката целият комплекс е бил ограден с мрежа, входът е бил затворен с портал и катинар, а достъпът е бил осъществяван единствено със знанието и съгласието на Б..

Посочва, че вътре са се намирали множество бунгала, столова, санитарни помещения и други обслужващи постройки, които през годините са били поддържани от ищеца.

Свидетелят заявява още, че през всичките години никой от „Н.М.“ООД не е идвал да упражнява фактическа власт В/у сградите, не е претендирал владението им и не е възразявал с/у начина, по който Б. ги използва.

Свидетелят дава обяснение и относно договора за наем, представен от ответника. Той посочва, че този договор е бил подготвен единствено вр. с намерение за кандидатстване по европейска програма, тъй като Б. не е разполагал с нот. акт за собственост. По неговите думи договорът не е довел до фактическа промяна във владението, нито до реално упражняване на права от страна на „Н.М.“ООД.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични, последователни и взаимно допълващи се. Обстоятелството, че свидетелят С. е в родствена връзка с Р.С., не е основание само по себе си показанията му да бъдат изключени. Те съдържат конкретни факти, съответстват на показанията на свидетелката Г. и на писменото начало, съдържащо се в договора от 17.04.2015 г.

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Предявеният иск е процесуално допустим.

Правното му основание е чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.269 от ДОПК.

Настоящото производство не представлява спор относно законосъобразността на действията на публичния изпълнител, нито съдът е сезиран с жалба с/у изп. действие по реда на глава 27 от ДОПК. Предмет на настоящото дело е единствено принадлежността на материалното право на собственост В/у процесните сгради.

3

Съгласно чл.269, ал.1 от ДОПК, третото лице чието право е засегнато от публичното изпълнение, може да предяви иск с/у длъжника и публичния взискател за установяване на своето право. Следователно законодателят е създал самостоятелен способ за защита на лицето, което не участва в изп. производство като длъжник, но твърди, че изпълнението е насочено в/у негово имущество. Тази правна конструкция е обусловена от обстоятелството, че публичният изпълнител няма компетентност да разрешава вещноправни спорове. Когато възникне спор относно принадлежността на правото на собственост, той следва да бъде разрешен единствено по исков ред от гражданския съд.

От представените писмени док-ства безспорно се установява, че в/у процесните сгради е вписана възбрана по изп. производство с/у „Н.М.“ООД, като публичният изпълнител е третирал тези обекти като имущество на длъжника. От своя страна ищецът твърди, че още преди вписването на възбраната е придобил собствеността В/у сградите. Следователно м/у страните съществува реален и конкретен спор относно принадлежността на правото на собственост. Ето защо съдът приема, че ищецът разполага с необходимия правен интерес от водене на настоящото производство.

Този извод съответства на трайно установената практика на ВКС, според която предмет на иска по чл.269 от ДОПК, е единствено материалното право на собственост, а не законосъобразността на изп. производство.

С доклада по чл.146 ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест, като в тежест на ищеца е възложено да установи, че владее процесните сгради, началния момент на владението, неговата непрекъснатост, неговата публичност, спокойния х-ер на владението, намерението за своене и изтичането на десетгодишния срок по чл.79, ал.1 ЗС.

От своя страна ответниците следва да установят въведените от тях възражения, включително обстоятелства, които прекъсват или изключват придобивната давност.

След съвкупната преценка на всички док-ства съдът намира, че ищецът е проведе успешно главното доказване по всички елементи на фактическия състав на придобивната давност.

Един от основните спорни въпроси м/у страните е значението на договора от 17.04.2015 г.

Ответникът НАП поддържа, че договорът не е в нот. форма и следователно не може да прехвърли собственост В/у недвижими имоти.

Този довод сам по себе си е правилен.

Съгласно чл.18 от ЗЗД, договорите за прехвърляне на право на собственост В/у недвижими имоти се сключват във формата на нот. акт. Липсата на тази форма препятства настъпването на вещноправен ефект. От това обаче не следва, че договорът няма никакво правно значение. Тъкмо обратното.