Решение № 98 от 28.10.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Русе, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Палма Тараланска

Боян Войков при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело № 20214501000235 по описа за 2021 година

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 399 от 7.06.2021г. по гр. д. № 537 п описа за 2021г. прогласява нищожността на Договор за паричен заем № 931385/10.12.2018 год., сключен между „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, седалище и адрес а управление: гр. Хасково, ул. Лозарска № 12, представлявано от В.М.И. – управител, и Д. П. Ц., ЕГН ********** от гр. Р., ул. З.З. № *. Със същото решение Русенският районен съд осъжда „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, седалище и адрес а управление: гр. Хасково, ул.

Лозарска № 12, представлявано от управителя В.М.И. - управител да заплати на Д. П. Ц., ЕГН ********** сумата 844.00 лева, представляваща недължимо платена сума по договора, както и сумата 450.00 лева - разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Н.Ш. пълномощник на „Креди Йес“ ООД против решение № 399/07.06.2021 г., постановено по гр. дело № 537/2021 г. по описа на Русенски районен съд. Обжалва се решението в цялост. Жалбоподателят твърди, че решението противоречи на материалния закон, а изводите са необосновани. Излага подробни съображения. Моли решението да бъде отменено и вместо него окръжният съд да постанови 1 друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Постъпил е отговора на въззивната жалба от Д. П. Ц., чрез адвокат З.Р., в който се взема становище, че жалбата е неоснователна. Излагат се подробни съображения.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

На 10.12.2018г. между „Креди Йес“ ООД заемодател и Д. П. Ц. заемател бил сключен договор за паричен заем № 931385 при следните параметри 800 лв. заем, месечен лихвен процент 3,4%, 12 месечни вноски всяка на стойност 82,3 лв., при което общата сума за плащане става 987,62 лв., тоест заемателят дължи връщане на главница 800 лв. и лихви 187,62 лв.

Заемателят Д. П. Ц. представя доказателства за плащане общо на сумата 1654,95 лв. Предмет на делото е иск за програсяване нищожността на Договор за паричен заем № 931385/10.12.2018 год. като противоречащ на императивни норми на Закона за потребителския кредит и заемодателят „Креди Йес“ ООД бъде осъден да върне получената недължимо платена от ищеца сума в размер на 854.95 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Правилно районният съд е констатирал, че договорът за предоставяне на потребителски кредит е недействителен като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно: приложените молба за заем № 81422/10.12.2018 год., договор за паричен заем № 931385 към искане № 81422, Стандартен европейски формуляр, Погасителен план и Общи условия по договор за заем № 931385/10.12.2018 год., в сила от 20.12.2017 год., са изпълнени в различен по вид, формат и размер шрифт, като шрифтът в молбата за заем и погасителния план очевидно са по-малки от размер 12.

Неспазването на това изискване е санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на договора за кредит - чл. 22 от ЗПК.

В договора е вписан годишен процент на разходите 49.367 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР 2 по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.

1, т. 10 от ЗПК. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен възнаградителна лихва - 3.4 % месечно (или 40.80 % годишно), не става ясно как е формиран ГПР от 49, 367 % и какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент.

Чл. 6 от договора за потребителски кредит предвижда обезпечаване на заема с гарант (поръчител), отговарящ на тежки условия, посочени в чл. 9, ал.2, т. 1 от общите условия. Чл. 8 предвижда неустойка в размер 656,38 лв. в случай, че заемателят в тридневен срок от сключване на договора не представи поръчител, като плащането на неустойката се разсрочва. Посочи се вече, че размерът на месечната погасителната вноска, вписан в договора, е 82,30 лв. Погасителният план обаче посочва 137 лв. размер на месечна погасителна вноска. Този размер е образуван от сбора на основната погасителна вноска по главницата на кредита с прибавена част от лихвата 82,30 лв. плюс 54,7 лв., представляваща 1/12 част от размера на неустойката 656,4 лв. Следователно неустойката е начислена веднага, тоест заемодателят е бил сигурен, че заемателят няма да успее да ангажира поръчител. Правилни са съображенията на районния съд, че заемодателят не е изпълнил задължението си по чл. 16 от ЗПК преди сключване на договор за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя. Рискът е прехвърлен изцяло върху потребителя. Начисляването на неустойката е прикрит разход по кредита, който не е включен в годишния процент на разходите.

На основание чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят дължи връщане чистата стойност на кредита. В случая тази стойност е 800 лв. По погасителен план с включена неустойка Д.Ц. дължала плащане на 12 месечни вноски по 137 лв., общо 1644 лв. Тя е заплатила общо 1654.95 лева. Разликата 10.95 лева районният съд приема, че е платена като обезщетение за забава на плащанията. Поради това приема, че осъдителния иск е основателен до разликата между 1644.00 лева и отпуснатата сума по заема 800.00 лева, а именно 844.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Правните изводи на 3 първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка, са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на доказателствата извод за основателността на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.

Мотивиран така Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 399 от 7.06.2021г. по гр. д. № 537 п описа за 2021г. на Русенския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4