Решение № 3261 от 27.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3261 гр. Пловдив, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330108953 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание член 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът Х. Х. П. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***" № ***, чрез адв. Н. А., със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***" № **, ет.*, е поискал от съда, да се признае за установено по отношение на Д. Р. Т. ЕГН ********** и Г. Г. Т. ЕГН **********, двамата, с адрес: гр.

***, ул. „***” № *, ет.*, ап.*, чрез адв. С. В., със съдебен адрес: гр. ***, *** №***, че е собственик на помещения от партерния етаж: СЕВЕРОЗАПАДНА СТАЯ с площ от 9.00 кв.м./ползвана за кухня/; ЮГОЗАПАДНА СТАЯ с площ от 9.76 кв.м. /ползвана за спалня/;

АНТРЕ, чрез което се осигурява достъпа до горните две стаи и помещението, намиращо се в средата с площ от 14.02 кв.м./ползвано като дневна/; СТАЯ с площ от 3.42 кв.м., намиращо се в дясно от стълбището/представляваща санитарно помещение-баня, тоалетна/. Общата площ на посочените помещения, предмет на претенцията, които са очертани в жълт цвят на представената скица е в размер на 39.80 кв.м., всички те, ползвани като жилище, разположено в приземния етаж, които помещения са колорирани в жълт цвят на приложената скица - заснемане на същия приземен етаж, заснет като СО с ИД № ***по КК на ***, който се намира на етаж: - 1/полуподземен/ от жилищната сграда с ИД № *** /многофамилна/, разположена в ПИ с ИД № ***, с адрес: ***, ул.***” № * и ул. ”***” № **, с предназначение на СО: друг вид самостоятелен обект, с посочена в схемата площ от 110 кв.м. /, ведно със съответните ид. части от общите части на сградата, при съседни СО /съгл. схемата/: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта - СО с ИД № *** достъпът до което се осъществява чрез общото стълбище за този етаж откъм улица „***”, ведно с всички 1 произтичащи от това законни последици.

Ищецът твърди, че с ответниците, в качеството им на законни наследници на Г. В. Т. /***г./ са етажни собственици в сградата с ИД № *** по КК на ***, с адрес ул.”***” № ***, в която сграда притежавали отделни жилищни етажи, както и права в самото дворно място, поземлен имот с ИД № *** по КК на **, а именно: той притежавал 2/3 ид.ч. от мястото, а ответниците, общо 1/3 ид. част от него.

Твърди, че посочената сграда се състояла от партерен /полуподземен етаж/ и три жилищни етажи с мансарда, като жилищата в отделните етажи се притежавали както следва:

- Ответниците, наследявайки правата на Г. В. Т. били собственици на първия жилищен етаж от сградата /н.а. № ***, т.***/*** г. на *** В. Б./ рег.№ *** на НК, РБ/ - Ищецът бил собственик на останалите два жилищни етажи от същата сграда /н.а.№ *, т.

***/*** г., втори жил. етаж и н.а. № ***, т. */*** г. на *** С.П., рег.№ *** НК, третия жил. етаж от сграда/

Цялата сграда на посочения адрес и мястото били собственост на бащата на ищеца Х. Х. П.

/*** г./, като третият етаж на сградата бил отчужден по ЗОЕГПНС, след това реституиран на наследниците му, а по-късно и получен в дял от сестра му Л. П., която, след това го прехвърлила на него.

Твърди, че собствеността върху жилищните етажи на сградата, не били предмет на спор между съсобствениците. Спор с наследодателя на ответниците Г. Т., възникнал относно приземния етаж от сградата, представляващ полуподземен етаж, с конструктивна височина от около 2.50 м. и светла височина на приземната част, от 2.26 м.

Този полуподземен етаж, от построяването на сградата, се състоял от общо 5 броя помещения, две от които заемали западната част на етажа откъм ул.”***”, другите две са югоизточни помещения, като между тях било разположено още едно помещение с овална форма, в което се влизало от стълбищната площадка за етажа.

Твърди, че по проекта на сградата от ***г., този етаж бил проектиран като складов етаж, но почти веднага след построяването на сградата, още в края на 30 - те години, баща му преустроил три от помещенията в този етаж /двете западни и средното/ в помещения за живеене, към което непосредствено до стълбищната клетка било оформено и малко санитарно помещение /ползвано за тоалетна/ и по този начин тези помещения, вече повече от 80-85 години се ползвали като жилищни. Останалите две помещения - югоизточните се ползвали като изби /складови помещения/.

Досежно посочения начин на ползване върху посочените помещения от призема, както и по отношение на собствеността фактически никога не е имало спор, защото още с прехвърлителната сделка по н.а. № ***, т. */*** г. на*** при ***д, с която баща му Х. П. е прехвърлил на сестра му Л. П. жилището на втория жилищен етаж от сграда, той и е прехвърлил и правата си върху целия приземен етаж, който в посочения акт бил описан като „трите избени помещения, включително избеното помещение до стълбището, както и двете приземни стаи и кухня”.

2

По-късно, с прехвърлителната сделка по нот. акт № ***, т. ***/*** г., * П., му прехвърлила същите свои права, т.е. целия описан по-горе приземен етаж.

Считано от ***г., той ищецът, винаги ползвал единствено и самостоятелно целия описан погоре приземен етаж от сградата, като стаите пригодени за живеене отдавал под наем и реализирал доходи от тях, и винаги считал този приземен етаж за негова собственост.

През*** г., поради рязко влошаване на здравословното му състояние /наложило се да постъпи по спешност в болница, а след това и да прекара продължително лечение/, се наложило около 10-12 години да отсъства от имота.

В периода на неговото отсъствие от имота другата му сестра А. П. /Г./, която към онзи момент /около*** г./ била все още собственик на първия жилищен етаж /придобит от нея със сделка по н.а. № ***, т.*/***г./, отдала под наем на едно трето за наследството им лице - Г.

Т., първи жилищен етаж, както и двете източни избени помещения от призема на сградата, а през *** г. той закупил от нея жилището на същия първи жилищен етаж от сградата /с нот. акт № ***, т.*** г., в който избени помещения не фигурирали/, след което продължил фактическата си власт и върху посочените две източни избени помещения в призема на сградата, които същият държал отпреди, като наемател.

През *** - *** г., след отсъствието му от сградата, установил отново фактическата власт върху собствените му жилища, като в резултат от намесата му, Г. Т. му освободил и въпросните две избени помещения, които заемали източната част от описания по-горе приземен етаж, който винаги считал изцяло за свой.

С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № *** г., ПРС, *-ти г.с./, със ***, съдът е приел, че извън трите помещения в призема, ползвани през всички тези години от ищеца за живеене, двете източни избени помещения, в дясно от стълбището водещо до избения етаж, от страната на ул.“***“ и представляващи склад с площ 11,02 кв.м и склад с площ 10,79 кв.м., са собственост на ответниците Д. Р. Т. и Г. Г. Т../Решение № ****г. по гр.д. №*** г. по описа на ПРС, *** гр.с., влязло в сила на *** г./

Заявява, че претендира, на основание прехвърлителна сделка, извършена в негова полза по посочения по-горе нот. акт № ***, т. *** г., че е изключителен собственик на другите три помещения в този приземен етаж /извън двете източни/, като на алтернативно основание, се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност върху тези останали три помещения в същия приземен етаж, тъй като владее същите, като собственик, считано от *** г./ т.е. от датата на придобивната сделка, посочена по-горе/ до днес, без прекъсване.

Ето защо, с оглед факта, че в полза на ответниците, съдът е признал изключителното право на собственост върху две източни помещения от приземния етаж на сградата, като такива придобити по давност от тях /респ. черпейки права по наследяване от техния наследодател Г. Т./, за него бил налице правен интерес, да иска да се установи, че останалата част от този приземен етаж, т.е. другите три помещения от същия етаж представлявали негова собственост.

3

Ответниците Д. Р. Т. и Г. Г. Т., оспорват предявения иск като неоснователен и недоказан.

Твърдят, че създаденият със Заповед №*** г. за изменение на КККР СОС с идентификатор *** по КККР не съществувал от правна страна съобразно правата на собственост на ищеца и ответниците по титули за собственост - нотариални актове, вписаното решение № *** от *** г. постановено по гр.д № *** г. на ПОС. Нанасянето в кадастралната карта нямало конститутивно действие.

Макар и по незнайно какъв начин да е издадена Заповед №*** г. за изменение на КККР от *** г., въпреки констатациите за липса на документация за извършени преустройства и удостоверение от общинска администрация относно предназначението на обектите в уведомително писмо изх.№**** г. от *** на СГКК, същата не променяла статута на приземния етаж от обща част в СОС.

Оспорва съществуването на жилище в този СОС, което според твърденията на ищеца се състояло от три помещения - две западни и едно централно, както и обслужващи ги антре и малко помещение вдясно от стълбището, ползвано за баня-тоалетна, ведно със съответните идеални части от сградата.

Сградата на ул. “***“№***, била проектирана като двуетажна с приземен етаж. Приземният етаж по одобрения архитектурен проект от *** г. бил с предназначение - обслужваща обща част на двата жилищни етажа.

Впоследствие първоначалният собственик на сградата Х. П. незаконно надстроил трети етаж - отчужден по реда на ЗОЕГПНС и реституиран на наследниците му.

Твърди, че в решението, с което е признато право на собственост на Т.и от приземния етаж като обща част, съдът е отчел обстоятелството, че независимо, че част от помещенията в призема се ползват за живеене, то това не ги превръща автоматично в самостоятелен обект жилище, поради което съсобственикът, на когото е признато право на собственост върху две индивидуализирани складови помещения в призема, има право да осъществява достъпа до тях през входа от обща разпределителна стълбищна площадка.

Оспорват и алтернативното основание за признаване право на собственост за ищеца по силата на изтекла придобивна давност на тези три помещения с помещение ползвано за тоалетна - баня в приземния етаж, тъй като владеел за себе си същите, считано от *** г. без прекъсване.

От съдържанието на нотариалния акт на праводателката му № *** от *** г., както и от нот. акт № *** от *** г. не се установявало наличие на жилище в избения етаж, а също така не се установявало идентичност между претендираните с петитума на исковата молба помещения и тези описани в нотариалните актове.

При липса на идентичност и доказателства за съществуване на СОС през *** г., а и до завеждане на иска, липсвал предмета на придобивно основание.

От фактическа страна твърдят, че с изключение на първи жилищен етаж и избените помещения, владяни от А. Г., респ. Г. Т., втори и трети жилищни етажи и избени помещения, 4 които били съсобствени между Х. П. и праводателката му Л. П., са били необитаеми до *** г.

- без включено електричество, без включен водопровод и канал. Начални действия за привеждане в годен за обитаване/ползване вид били предприети едва през пролетта на *** година.

Праводателката на ищеца - Л. П. винаги била под запрещение и пред нотариус била представлявана от законен представител. Тя не била живяла никога в имота, както и П. до ***година.

В исковата молба нямало никакви твърдения за фактически действия, които да съответстват на понятието „владение" съобразно разпоредбата на чл.68 ЗС. Владението било факт, а не право. То било фактическо състояние за разлика от правото на владение, като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост.

За времето, през което Г. Т. владял двете избени помещения - *** г. до изхвърлянето на вещите му и заключване на вратата на стълбището през *** г., Х. П. не бил владял останалите помещения като СОС, напротив те са били необитаеми. Не е имало вода, електричество, всичко е било разградено с изключение на двете помещения ползвани от Т..

През ***г. Х. П. самоуправно влязъл в избения етаж, изхвърлил от там вещите на Т., отнел достъпа му като сменил патрона за вратата на стълбищната площадка. Т.е., до смяната на патрона на вратата на стълбищната площадка Т. е преминавал през разпределителното централно помещение до двете си изби необезпокоявано и непрекъснато. П. извършил промени в избените помещения, за каквито твърди в иска, едва от*** г. Т. е. Х. П. не е осъществил фактически действия, които да установят непрекъснато и необезпокоявано владение на индивидуализираните в исковата молба помещения, които според него представлявали жилище.