Решение № 310 от 18.09.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20241800500298 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК.

Взискателят „М. 2018“ ЕООД обжалва постановление от 06.02.2024 г. по изп. д. № 20239270402111 на ЧСИ Стоян Лазаров В ЧАСТИТЕ, с които изпълнителното производство е било прекратено за сумата 18 391,28 лв. и е бил намален приетият за събиране в полза на взискателя адвокатски хонорар за принудителното изпълнение от 4348,96 лв. на 987,47 лв.

По отношение на частта, с която таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е била намалена, жалба не е била подавана.

В жалбата се обосновава неправилност на постановлението в обжалваните части.

Длъжникът по делото „М. 2012“ ЕООД е подал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата.

Съдебният изпълнител е представил мотиви по обжалваното действие. Изразил е становище за неоснователност на жалбата.

1

Софийският окръжен съд намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Изпълнителното производство е било образувано на 18.08.2023 г. по молба на взискателя „М. 2018“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 18.08.2023 г. на Софийския окръжен съд, издаден в полза на „П.Б. 2“ ЕООД за присъдени вземания по арбитражно решение от 08.12.2022 г. на АСС при СППМ, които длъжникът „М. 2012“ ЕООД е следвало да заплати. Преди издаването на изпълнителния лист кредиторът „П.Б. 2“ ЕООД е прехвърлил вземанията си по арбитражното решение на взискателя „М. 2018“ ЕООД с договор за цесия от 20.06.2023 г. Цесията е била съобщена на длъжника на 02.08.2023 г. С покана от 08.08.2023 г., връчена на цесионера на 16.08.2023 г., длъжникът е направил искане за посочване на банкова сметка за плащане на дълга, като същевременно е направил и изявление за прихващане на свои вземания срещу цедента „П.Б. 2“ ЕООД по арбитражно решение от 24.11.2021 г. на Арбитражен съд София, за което е бил издаден изпълнителен лист от 09.02.2022 г. на СГС. По този изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 374 / 2022 г. на ЧСИ Димоларова.

Тъй като вземанията на „М. 2012“ ЕООД по арбитражното решение от 24.11.2021 г. са били в по-нисък размер от вземанията на „П.Б. 2“ ЕООД по арбитражното решение от 08.12.2022 г., с изявлението за прихващане длъжникът „М. 2012“ ЕООД е признал, че дългът му се погасява частично. Признал е размера на остатъчния дълг за главница, за мораторни и законни лихви (обезщетения за забава) и за разноски по арбитражното дело на АСС при СППМ.

Страните нямат спор, че към 16.08.2023 г. двете арбитражни решения са били влезли в сила.

Следователно насрещните вземания на цедента и на длъжника по двете арбитражни решения са били ликвидни и изискуеми и изявлението за прихващане, отправено от длъжника до цесионера, е породило правно действие. По делото няма твърдения и данни длъжникът „М. 2012“ ЕООД да се е съгласил с прехвърлянето на вземанията (с цесията от 20.06.2023 2 г.), поради което той валидно е отправил изявлението за прихващане към цесионера на основание чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Страните не спорят за размера на признатите от длъжника лихви, поради което съдът не следва да обсъжда предпоставките на чл. 104, ал. 2 ЗЗД.

Като е съобразил доказателствата във връзка с изявлението за прихващане, съдебният изпълнител е прекратил частично изпълнителното производство за сумата 18 391,28 лв.

За спора по настоящото дело е без значение защо длъжникът не е извършил прихващане на своите вземания с по-стари вземания на първоначалния кредитор „П.Б. 2“ ЕООД, тъй като на основание чл. 76, ал.

1, изр. 1 ЗЗД той изрично е заявил кои свои задължения погасява. Без значение е дали на 18.07.2023 г. в рамките на съдебно заседание по гр. д.

№ 2074 / 2022 г. на СГС, което е с различен предмет и няма връзка с вземанията по двете арбитражни решения, изявлението на „М. 2012“ ЕООД за прихващане е достигнало валидно до „П.Б. 2“ ЕООД. Без значение е поведението на „М. 2012“ ЕООД във връзка с връчването на арбитражното решение от 08.12.2022 г., защото в съдебното заседание на 18.07.2023 г. пълномощникът на дружеството е признал редовното връчване и е представил „постановеното и влязло в сила арбитражно решение“.

Изводът е, че обжалваното постановление от 06.02.2024 г. е правилно в прекратителната му част.

Вторият спорен въпрос е за размера на адвокатското възнаграждение, дължимо в рамките на принудителното изпълнение от длъжника „М. 2012“ ЕООД на взискателя „М. 2018“ ЕООД. Предвид извършеното частично прекратяване на изпълнителното производство, съдът изчислява съразмерните разноски за адвокатско възнаграждение на 1376,75 лв. на база вземанията по изпълнителния лист, определени в абсолютно число и възлизащи общо на 29 544,03 лв., платеното от взискателя при образуване на принудително изпълнение адвокатско възнаграждение от 4348,96 лв. и непогасения остатък по изпълнителния лист от 9352,00 лв., включващ частична главница 5290,75 лв. и разноски 3 по арбитражното дело от 4062 лв. Тук следва да бъде посочено, че при изчисляване на разноските за адвокат не следва да се вземат предвид изтеклите лихви, начислени допълнително от ЧСИ.

С възражението си по чл. 436, ал. 3 ГПК срещу жалбата длъжникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя по изпълнителното дело. Възражението за прекомерност е основателно поради следното: С възражение от 06.11.2023 г. взискателят е оспорил като прекомерен адвокатския хонорар от 1200 лв., претендиран от длъжника в рамките на придудителното изпълнение. С това свое възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК взискателят имплицитно е признал, че и платеният от него адвокатски хонорар от 4348,96 лв. е прекомерен. Ето защо изчисленията за дължимите от „М. 2012“ ЕООД на „М. 2018“ ЕООД разноски за адвокат следва да бъдат определени на база вземанията от 29 544,03 лв. по изпълнителния лист, остатъчния дълг от 9 352,75 лв. по изпълнителния лист и разноски за адвокат от 1200 лв. В този случай задължението на „М. 2012“ ЕООД възлиза на 379,88 лв. Поради липса на съответна жалба от страна на длъжника положението на жалбоподателя обаче не може да бъде влошавано (чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК). Ето защо съдът приема, че извършеното от ЧСИ намаляване на приетия за събиране в полза на взискателя адвокатския хонорар от 4348,96 лв. на 987,47 лв. е правилно.

В обобщение, жалбата на взискателя „М. 2018“ ЕООД е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Длъжникът не претендира разноски за настоящото производство, а и не доказва да е направил такива.

По изложените съображения Софийският окръжен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на взискателя „М.

2018“ ЕООД срещу постановление от 06.02.2024 г. по изп. д. № 20239270402111 на ЧСИ Стоян Лазаров В ЧАСТИТЕ, с които изпълнителното производство е било прекратено за сумата 18 391,28 лв. и 4 е бил намален приетият за събиране в полза на взискателя адвокатски хонорар за принудителното изпълнение от 4348,96 лв. на 987,47 лв.

В останалата част постановлението на ЧСИ не е било обжалвано.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5