Решение № 4774 от 06.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4774 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330104303 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Етажна собственост с адрес в гр. П., бул. "С.П." №..., представлявана от ***** П. В.

В., чрез пълномощник - адв. В. З., срещу Р. М. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 622,40 лева, представляваща незаплатени месечни вноски за управление и поддържане на общите части на сградата на етажната собственост за периода месец май 2020 г. до месец декември 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.11.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 8837/13.12.2022 г. по ч. гр. д. № 17443 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, V бр. с.

В исковата молба се твърди, че ищецът е етажна собственост с действащ Управителен съвет, избран на ОС на ЕС на 30.11.2022 г., а Председателят на Управителен съвет – с решение от 01.12.2022 г., обявено по реда на чл. 46б ЗУЕС в Община Пловдив на 09.12.2022 г. Посочва се, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в процесната жилищна сграда – ап. ..., вписана в Книгата на собствениците на 06.05.2010 г. с отбелязване на общо четирима постоянно живеещи на адреса. Сочи се, че считано от м. 12.2020 г. ответницата дължи такса и за един домашен любимец – куче. Вземанията, предмет на исковата молба, произтичали от решения, взети с Протокол на ОС на ЕС от 20.03.2018 г., който бил предмет на обжалване и бил потвърден от 1 съда. Взето било решение за формиране на месечна резултативна вноска, удостоверявана с месечни отчети на УС, разгласявани по реда на ЗУЕС, както и за реда и начина на събиране на закъснели месечни вноски, включително и по съдебен ред, като функцията била възложена на УС. В изпълнение на това решение ответницата била поканена да изплати задълженията си към ЕС, което обаче не било сторено до момента на подаване на заявление по чл. 410 ГПК. За периода от месец май 2020 г. до месец декември 2021 г. ответницата дължала общо сумата от 622,40 лева. По изложените съображения се претендира за уважанава не предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Р. М. М., с който се оспорва предявеният иск. Заявява се, че ответницата е заплатила сумата от 125,40 лева на 08.11.2022 г., на 29.11.2022 г. е платена сума от 200 лева за периода от м.05 - м.12.2020 г. и 100 лева за периода 01 - 12.2021 г., като на 13.03.2023 г. са изплатени още 100 лева за 2021 г. Изтъква се, че ответницата не отказва да заплаща сумите, но иска да знае за какво точно ги заплаща. Оспорва се размера на задължението. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 17443/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, V бр. с., се установява, че е образувано на 29.11.2022 г. по подадено от Етажна собственост с адрес в гр. П., бул. "С.П." №..., представлявана от ***** П. В. В., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 8837/13.12.2022 г. Срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 6406/06.06.2023 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед по отношение на периода на претендираното вземане, като е посочено да се чете м. V.2020 г. – м.XII.2021 г.

При това положение е налице пълен идентитет между претенциите по издадената заповед за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

От фактическа страна по делото се установява, че ответницата Р. М. М. е собственик на ... ид. ч. от апартамент № ..., на ет. ... в сграда, находяща се в гр.

П., бул. "С.П." №... съобразно представения Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *****. Видно от Книга на собствениците в жилищна сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. П., бул. "С.П." №..., като собственик на посочения апартамент е записана отвеницата Р. М. с отбелязани трима членове на домакинството. В книгата е направено служебно вписване за животно в обекта – куче от около декември 2020 г.

Представена е декларация за осиновяване на домашен любимец № *** г.

2 на ОП „З.К." - гр. П., ***, гр. П., бул. "П.Ш." ... км, от която се установява, че на 29.01.2021 г. Г.К.М. е взел куче за отглеждане на адрес: гр. П., бул. "С.П." №..., ап. 79. С декларация, получена на 31.01.2021 г. от П. В., ответницата Р.

М. е уведомила УС на ЕС, че от 29.01.2021 г. отглежда куче в ап. ....

По делото е представен протокол от общо събрание на ЕС с адрес: гр.

П., бул. "С.П." №..., проведено на 20.03.2018 г., от който се установява, че са приети вътрешни правила по управление и поддръжка на общите части - срок и място на плащане, публикуване ежемесечно на информация от технически и финансов характер за изтеклия месец, определяне размера на месечната вноска, както и мерки срещу закъснели или отказали да плащат вноската.

Взето е решение месечната вноска да се плаща до 14-то число на текущия месец, всеки четвъртък от 17:00 ч. до 18:30 ч. в портиерната. Решено е всеки месец да се публикува отчет за направените разходи за изминалия месец, броя на живущите и домашните любимци в ЕС, както и неплатилите или отказали плащане на вноските. ОС на ЕС е приело месечната вноска да бъде възстановяваща, като размерът се определя от съотношението на извършените разходи за предходния месец спрямо броя живущи. Събирането на месечните вноски за управление и поддръжка на общите части е възложено на УС и касиера, включително по съдебен ред.

Видно от протокол от ОС на ЕС, проведено на 30.11.2022 г., е избран нов управителен съвет, като с негово решение от 01.12.2022 г. за Председател е избран П. В..

С покана от 18.10.2022 г. ответницата Р. М. е поканена да заплати сумата в размер на 935,90 лева за месечни вноски за управление и поддръжка на общите части, както следва: май – декември 2020 г. – 214,40 лева, януари – декември 2021 г. – 408 лева, януари – септември 2022 г. – 125,40 лева. В писмо от 20.11.2022 г. е посочено, че след приспадане на извършено плащане в размер на 125,40 лева и при начисляване на вноска за октомври и ноември 2022 г. задължението на ответницата възлиза на 878,50 лева.

По делото са представени писмени доказателства за извършени от ответницата плащания на парични суми към ЕС, както следва: на 08.11.2022 г.

– 125,40 лева, на 29.11.2022 г. – 200 лева, на 13.01.2023 г. – 100 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебнсчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че общото задължение на ответницата Р. М. към ЕС за периода м. 05.2020 г. – м. 12.2021 г. по исковата молба е в размер на 622,40 лева, като се приспаднат извършените плащания възлиза на 197 лева. От тази сума, като се извади таксата за куче за м.12.2020 г. и м.01.2021 г. се получава сумата от 183,20 лева. Вещото лице е посочило, че месечната вноска е изчислена като общата сума на разходите всеки месец се раздели на броя живущи, при което получената единична такса е умножена по броя обитатели на процесния апартамент, който за периода 01.05.2020 г. – 01.11.2020 г. е четирима, а за периода 01.12.2020 г. 01.12.2021 г.

– петима /четирима човека и едно куче/. Констатирано е, че вноска за животно е начислена след декември 2020 г. Допусната е допълнителна задача към 3

ССчЕ, от заключението по която е видно, че размерът на таксата за куче се определя от следните пера: ел. енергия, почистване, абонаментна поддръжка на асансьор, а таксата за обитател: ел. енергия, почистване, заплати – касиер, заплати – председател, телефони, технически преглед асансьор, технически преглед противопожарни табла, абонаментна поддръжка асансьор. При съобразяване на посочените компоненти вещото лице е посочило дължимата от ответницата вноска за всеки месец от процесния период, като след приспадане на извършените плащания и вноските за куче за м. 12.2020 г. и м.

01.2021 г. общият размер възлиза на сумата от 155,05 лева. Съдът кредитира заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните юридически факти: взети решения на ОС на ЕС, установяващи процесните задължения, които обвързват ответницата за заплащане на претендираните суми, в качеството й на собственик на обект в сградата в режим на етажна собственост; решенията да са влезли в законна сила; размера и начина на изчисляване на дължимите разходи за етажните собственици.

От събраните по делото доказателства се установи, че на 20.03.2018 г. е проведено общо събрание на собствениците в ищцовата етажна собственост, на което са взети решения за определяне на размера на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. По делото не са представени доказателства за атакуване на процесните решения на ОС на ЕС по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което следва да се приеме, че същите са влезли в сила. Установи се, че ответницата е собственик на обект – апартамент № 79 в сградата на етажната собственост, поради което е обвързана от взетите на ОС на ЕС решения.

По отношение на размера и начина на изчисляване на дължимите разходи за етажните собственици приложение намират разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, която поставя в тяхна тежест разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съобразно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС определянето на размера на паричните вноски за посочените разходи е в компетентността на общото събрание на етажната собственост. В изпълнение на това си правомощие ОС на ЕС е взело процесните решения от 20.03.2018 г. за определяне на месечната вноска като възстановяваща, при което въз основа н а извършените разходи за предходния месец спрямо броя на живущи се изчислява размера на вноската, като ежемесечно се представя отчет за направените разходи, броя живущи и домашни любимци. По делото не се оспорва, че ответницата е забавила заплащането на месечните вноски за процесния период, но е извършила плащания, като едно от тях е преди образуване на настоящото производство – на 08.11.2022 г. в размер на 125,40 4 лева, а другите след това - на 29.11.2022 г. в размер на 200 лева и на 13.01.2023 г. в размер на 100 лева.

Основният спор по делото е свързан с въпросите досежно отглежданото в апартамента на ответницата куче. Относно началния момент съдът намира за меродавни ангажираните от ответницата доказателства, удостоверяващи датата на придобиване на домашния любимец – 29.01.2021 г., за което УС на ЕС е уведомен на 31.01.2021 г. При това положение следва да се приеме, че начислените месечни такси за куче за м.12.2020 г. и м.01.2021 г. следва да се приспаднат от дължимата от ответницата сума. По отношение начина на изчисляване на размера на таксата за животното, в ЗУЕС са разписани ясни правила. Съобразно чл. 51, ал. 7 ЗУЕС, в актуалната за процесния период редакция ДВ, бр. 66 от 16.07.2013 г., собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, заплащат разходи за електрическа енергия, вода, отопление, почистване на общите части и абонаментно обслужване на асансьора за всяко животно в размер като за един обитател. При историческо тълкуване на тази норма става ясно, че при приемане на ЗУЕС, обн. ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г., в сила от 01.05.2009 г., законодателят не е въвел разграничение относно разходите, за които следва да се заплаща такса и за отглежданите животни. Със Закона за изменение и допълнение на ЗУЕС, обн. ДВ, бр. 57 от 26.07.2011 г., е възприета отделна регламентация на „разходи за управление“ /§ 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС/ и „разходи за поддръжка“ /§ 1, т. 11а от ДР на ЗУЕС/, като е изменена и обсъжданата разпоредба на чл. 51, ал. 7 ЗУЕС с предвидено задължение за заплащане на такса за отглеждано животно единствено по отношение на разходите за поддръжка. От изложеното може да се направи извод за категоричната воля на законодателя относно разходите, за които се дължи плащане и за домашните любимци. От заключението по допуснатата допълнителна задача към ССчЕ се установи, че при съобразяване с посочените разходи в чл. 51, ал. 7 ЗУЕС следва, че общият размер на дължимите от ответницата разходи за управление и поддръжка за процесния период, след приспадане на извършените плащания и вноските за куче за м. 12.2020 г. и м.