Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 14.02.2024, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Административно наказателно дело 101/2023
Вид
Решение № 7
Подписан
14.02.2024
В сила
28.05.2024
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр.Мадан, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Административно наказателно дело № 20235430200101 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №*** г, издадено от Началника на РУ Мадан към ОДМВР Смолян, с което на Х. Д. М., ЕГН **********, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: глоба в размер на 300 /триста лева/ и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 8 /осем/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и хода на съдебните прения, чрез пълномощника си, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.

Въззиваемата страна, Началник на РУ Мадан при ОДМВР Смолян с постъпило писмено становище от процесуалния му представите, счита жалбата за неоснователна, като моли да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Х. Д. М. е ангажирана за това, че на 26.02.2023 г, около 07:53 часа в гр. Рудозем, на ул. Стефан Стамболов в близост СБР Родопи, управлява лек автомобил Форд Транзит с регистрационен номер *** собственост на В. Д. Х. с посока на движение от с. Елховец към гр., Рудозем, управлява горепосоченото МПС по пътища отворени за обществено ползване, което е със служебно прекратена регистрация от 22.02.2023 г, тъй като не е пререгистрирано в двумесечен срок, след закупуването му, във вр. 143, ал.15 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. В наказателното постановление е посочено, че на 23.02.2023 г. в 17:54 часа в гр. Рудозем на ул.

Атанас Буров на Х. Д. М. бил съставен АУАН № ** за същото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Наказващия орган е приел, че нарушението от 26.02.2023 г. по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е извършено от Х. М. умишлено.

Процесното нарушение било установено от полицейските служители – свид. С. В. Х. и В. В. К., които спрели за проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил Форд Транзит на посочените по-горе време и място. Няколко дни по-рано – на 23.02.2023 г. св. В. В. К., заедно с друг служител на РУ Мадан, спрели за проверка същия автомобил Форд Транзит с регистрационен номер ***, управляван от жалбоподателя Х. Д. М., като на 23.02.2023 г. установили, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, за което на Х. Д. М. бил съставен АУАН за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. И при втората проверка на 26.02.2023 г. полицейските служители направили справка в информационните масиви на МВР, където се установило, че същият автомобил е със служебно прекратена регистрация. В хода на извършване на втората проверка на 26.02.2023г. жалбоподателят Х. М. заявил, че знае, че автомобилът е с прекратена регистрация, но трябвало да го закара до с. Елховец, от където да бъде репатриран до КАТ София.

На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA АКТ № *** г., с който нарушението било квалифицирано от актосъставителя С. В. Х. по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от 2

ЗДвП.

Материалите по административната преписка били докладвани на РП Смолян с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. чл. 345, ал. 1 от НК.

В хода на извършената проверка по преписка № *** г. по описа на РУ Мадан е представено копие от Договор за покупко-продажба на МПС, видно от което на 21.12.2022 г. В. Д. Х. от гр. Д., общ. Б., обл. Б. е продал на М.

ЕООД, ЕИК ** процесното МПС – Лек автомобил, марка и модел „Форд Транзит“ с рег. № ***.

С постановление на РП Смолян от 29.03.2023 г. по пр.пр. № **/2023 г. по описа на РП Смолян е постановен отказ да се образува досъдебно производство по цитираната преписка, като материалите са изпратени на Началника на РУ Мадан, с оглед преценка за реализиране на административно-наказателната отговорност спрямо жалбоподателя.

Въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.03.2023 г. по пр.пр. № **/2023 г. по описа на РП Смолян е издадено и обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месецa за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха разпитани С. В. Х. и В. В. К., които потвърждават констатациите по установеното нарушение. Показанията на свидетелите съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал. От показанията на св. В. В. К. и представения по АУАН серия GA № *** г. се установява, че няколко дни по рано, а именно на 23.02.2023 г. жалбоподателят е бил спрян за проверка докато управлявал същия автомобил – Форд Транзит с рег. № **, като още тогава било констатирано, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация. Посоченият АУАН е бил връчен на жалбоподателя, който и в дадените писмени сведения по образуваната преписка потвърждава, че към датата на втората проверка 26.02.2023 г. е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.

3

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

По делото безспорни обстоятелства са, че процесното МПС лек автомобил Форд Транзит с регистрационен номер ** не е регистрирано към датата на нарушението – 26.02.2023., поради служебно прекратена регистрация на 22.02.2023 г., с оглед неспазен срок за регистрация при придобиване на МПС, че водач на същото към момента на извършване на проверката е бил жалбоподателят Х. М., както и е установено безспорно, че жалбоподателят е знаел, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, тъй като няколко дни по-рано – на 23.02.2023 г. му бил съставен АУАН за същото нарушение.

За нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата се отчита, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил, но го управлява на инкриминираната дата по отворен за обществено ползване път, а задължението за допускане на пътя само на регистрирани моторни превозни средства е за водачите им. В този смисъл като субект на правото жалбоподателят М. е длъжен да познава законите в страната и в частност /като правоспособен водач/ – разпоредбите на ЗДвП, вменяващ задължение управляваните моторни превозни средства да са с надлежна регистрация, както и че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, според разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрация на автомобили, при които задължителен елемент от фактическия състав се явява уведомяването на собственика (какъвто е например случая при изтекла застраховка ГО и уведомяване от Гаранционния 4 фонд при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП), в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, какъвто е и настоящият, законодателят не е предвидил прекратяването да се извършва след уведомяването на собственика, поради което и с изтичането на 2-месечния срок от настъпване на юридическия факт – прехвърляне на собствеността, и липсата на осъществено регистриране, възниква и основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, без да се изисква допълнително уведомяване на новия собственик. В случая жалбоподателят е управлявал процесният автомобил по път, отворен за обществено ползване след прекратяването на регистрацията му по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради което е извършил от обективна страна нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Също така се установява и субективната страна на извършеното нарушение от жалбоподателя, доколкото към датата на извършване на проверката – 26.02.2023 г. същият е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. Въпреки че няколко дни по рано – на 23.02.2023 г. на жалбоподателя е бил съставен АУАН поради управление на същия автомобил, който още тогава бил с прекратена регистрация, жалбоподателят знаейки това обстоятелство, е привел в движение и управлявал процесното МПС по отворен за обществено ползване път, с оглед на което нарушението е извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е посочил подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като от съдържанието му става ясно, че жалбоподателят е бил санкциониран за управление на МПС по пътища отворени за обществено ползване, което било със служебно прекратена регистрация, тъй като не било пререгистрирано в законоустановения двумесечен срок от закупуването му. По тези причини съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя

Установеността на нарушението безспорно се подкрепя от приложените по преписката писмени доказателства по делото, както и от гласните доказателства.

5

При това положение, съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено по реда на чл. 175, ал. 3, предложение 1 от Закона – глоба в размер от 300 лв и лишаване от право да управлява МПС в срок от 8 месеца.

Съдът намира, че не са налице основания за редуциране на наложената санкция, доколкото процесното административно нарушение не се явява инцидентна, изолирана проява от страна на М., като водач на пътно превозно средство, напротив установява се проявена упоритост в нарушаване правилата за движение по пътищата. Освен това и деянието е извършено умишлено, няколко дни след като на жалбоподателя е бил съставен АУАН за същото нарушение.

Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, изключващ възможността за санкциониране на дееца, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. Следва да се съобрази и това, че деянието, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано, се отличава с една значителна степен на обществена опасност, с оглед засегнатия обект на обществените отношения и включително същата, мотивирала криминализирането на нарушението от законодателя като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Ето защо в случая, единствено с поемане отговорността за така вмененото нарушение от страна на жалбоподателя биха могли да се постигнат личната и генералната превенция на наказанието .