Решение № 119 от 12.03.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 1995/2025
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 12.03.2026
- Състав
- Мирослав Руменов Саневски
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.130, ал.3 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 119 гр. ***, 12.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Ю. Д. Й.а Вукова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510101995 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Ю. В. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, е предявил срещу Т. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, ул. ***, И. П. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, ул. ***, и С.
И. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с Решение № 30/19.01.2024г., постановено по гр.д. № 1592/2023г.
Дупнишкият районен съд е осъдил ответника Т. В. Д. да му заплати сумата от 8129.20 лв., представляваща сбора от платените от ищеца, в качеството му на поръчител, за периода от 27.02.2023г. до 16.06.2023г., суми по Договор за кредит, сключен от този ответник с „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
С друго Решение № 174/16.04.2024г., постановено по гр.д. № 316/2024г. Дупнишкият районен съд е осъдил ответника Т. В. Д. да му заплати сумата от общо 18 994.42 лв., от които 18 425.30 лв,-главница и 569.12 лв.-лихва, представляващи остатъка от платените от ищеца, в качеството му па поръчител, суми по договор за банков кредит, сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и Т. В. Д., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
След приключване на описаните по-горе съдебни производства и влизане в сила на съдебните актове постановени по тях в полза на ищеца са издадени изпълнителни листове.
При ЧСИ М. Д. е образувано изпълнително дело №378/2024г. Към 16.05.2025г. задължението на ответника Т. Д. /длъжник по изп.дело/ е в размер на 38 941,35 лв. По изпълнителното дело не са постъпили никакви плащания. Ответникът Д. не погасява задълженията си към 1 ищеца и разпродава имуществото си, с цел да го увреди.
На 31.07.2023г., с Нот.акт №61, том III, per. № 5799, дело № 441/2023г. на Нотариус peг. № 518 на НК на РБ - Д. Г., ответникът Т. Д. и неговата дъщеря М. Т. Д., представлявана от законния си представител Т. Д. са продали на втория ответник И. П. Р. съсобствения си недвижим имот, а именно: „Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.***, общ.***, обл.Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-246/22.12.2022г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 21.07.2023г., адрес на поземления имот: гр.***, ул.“***, с площ от 585 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 744, квартал: 6, парцел: VI, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,
***, ***, ведно със СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.“ Ответникът Т. Д. е бил собственик по наследство, останало му от починалата му съпруга Д. П. Б. на 1/2 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот.
На 06.06.2023г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот, № 131, том 17, вписан в Служба по вписванията ***, под № 7037, № от вх.рег. 6627, № от дв. вх. peг. № 6437 Т. В.
Д. е дарил на С. И. Д. „5/6 ид.ч. от Сграда с идентификатор ***, с площ по документи - 22.00 кв.м. от Гараж № 6, обл.***, общ.***, гр.***, ул.“***.
При извършването на разпоредителните сделки със собствени идеални части от описаните по-горе недвижими имоти длъжникът Т. В. Д. е увредил интересите на кредитора Ю. В. Й. - ищец в производството.
Предвид на гореизложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителни спрямо него сключените от ответника разпоредителни сделки.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответниците оспорват качеството кредитор на ищеца. Оспорва твърдението, че процесните сделки увреждат интереса на ищеца. Оспорват твърдението на ищеца, че приобретателите на имотите-ответниците И. Р. и С. Д. са знаели за увреждането на кредитора. Излагат подробни съображения. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установено следното: прие за
На съда е служебно известно, а се установява и от приетите като доказателство по делото Решение № 30/19.01.2024г., постановено по гр.д. № 1592/2023г. и Решение № 174/16.04.2024г., постановено по гр.д. № 316/2024г., и двете по описа на Дупнишкия районен съд, че с първото от тях ответникът Т. В. Д. е осъден да заплати на ищеца сумата от 8129.20 лв., представляваща сбора от платените от ищеца, в качеството му на поръчител, за периода от 27.02.2023г. до 16.06.2023г., суми по Договор за кредит, сключен от този ответник с 2
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, а с второто-да му заплати сумата от общо 18 994.42 лв., от които 18 425.30 лв,-главница и 569.12 лв.-лихва, представляващи остатъка от платените от ищеца, в качеството му на поръчител, суми по същия договор за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Видно от представената справка от ЧСИ М. Д., с район на д-вие ОС-Кюстендил, при нея е образувано изпълнително дело №378/2024г. с взискател Ю.н В. Й. и длъжник Т. Д..
Към 16.05.2025г. задължението на ответника /длъжник по изп.дело/ е в размер на 38 941,35 лв. По изпълнителното дело не са постъпили никакви плащания.
С Нот.акт №61, том III, peг. № 5799, дело № 441/31.07.2023г. на Нотариус peг. № 518 на НК на РБ - Д. Г. /представен с исковата молба и приет като доказателство по делото/, ответникът Т. Д. и неговата дъщеря М. Т. Д., представлявана от законния си представител Т.
Д. са продали на втория ответник И. П. Р. съсобствения си недвижим имот, а именно:
„Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.***, общ.***, обл.Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-246/22.12.2022г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 21.07.2023г., адрес на поземления имот: гр.***, ул.“***, с площ от 585 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 744, квартал: 6, парцел: VI, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ведно със СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.“
Уговорено е, че продажната цена от 19127.00 лв. ще бъде платена на продавачите по банков път в деня на сключване на сделката, след вписването на нотариалния акт в СВ при ДРС. Видно от представената с отговора на исковата молба вносна бележка от 31.07.2023г.
И. П. Р. е превел по банкова сметка на Т. В. Д. сумата от 19127.00 лв. с основание „покупка на имот“.
Правото на собственост е прехвърлено на купувача, като продавачът Т. Д. си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота, съгласно пункт II от нотариалния акт. В пункт III от нотариалния акт е уговорено, че купувачът е уведомен от продавача за вписаните върху имота ипотеки и възбрани и се е съгласил да закупи имота с тези тежести.
С отговора на исковата молба е представена нотариално заверена декларация от 12.01.2024г., подписана от Т. Д., с която същият заявява, че се отказва от правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване съгласно Нот.акт №61, том III, peг. № 5799, дело № 441/31.07.2023г. на Нотариус peг. № 518 на НК на РБ - Д. Г..
На съда е служебно известно представеното с отговора на исковата молба Решение №364/26.07.2023г., с което е разрешено, на осн. чл.130, ал.3 от СК, на Т. Д., в качеството му 3 на баща и законен представител на малолетната М. Т. Д., да продаде притежаваната от детето 1/2 ид.ч. от имота в гр. ***.
Представени са и удостоверения за настоящ адрес на ответника Т. Д. и малолетната М. Т. Д., видно от които същите са регистрирани по наст. адрес в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***. от началото на 2021г., както и удостоверение от СЕУ „*/**“, гр. ***, видно от което малолетната М. Т. Д. е ученичка в същото училище.
Ответникът Т. Д. е бил собственик по наследство, останало му от починалата му съпруга Д. П. Б. на 1/2 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх.№112/09.10.2023г., съставено в с. Николово, общ.
*** и Нот.акт №159, том I, peг. № 1846, дело № 145/20.05.2008г. на Нотариус peг. № 518 на НК на РБ - Д. Г..
На 06.06.2023г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот, № 131, том 17, вписан в Служба по вписванията ***, под № 7037, № от вх.рег. 6627, № от дв. вх. peг. № 6437 /представен с допълнителна молба от ищеца и приет като доказателство по делото/ Т. В. Д. е дарил на С. И. Д. „5/6 ид.ч. от Сграда с идентификатор ***, с площ по документи 22.00 кв.м. от Гараж № 6, обл.***, общ.***, гр.***, ул.“***.
По делото са разпитани като свидетели С. С. С., М. л. С. и К. К. К..
Свидетелят С. С. дава показания, че ответникът Д. и малолетната му дъщеря живели в къщата в гр. *** до преди една година. Преди две години Д. направил метална ограда на имота. Освен тях свидетелят не е виждал друг да ползва имота, в това число и ответника И.
Р., когото свидетелят познава.
Свидетелите М. С. К. К. дават показания, че са в приятелски отношения с ответника Д. от много години, както и че от около една година той и дъщеря му живеят в имот на свидетелката С. в гр. ***. Д. продал къщата в гр. ***, защото там детето не се чувствало добре след смъртта на майка си и не искало повече да живее там. Д. имал уговорка с купувача да ползва къщата за известно време, тъй като нямал друго жилище и се налагало да преспива там, както и да съхранява вещите си, а детето оставало при свидетелката С. в гр.
***. След известно време купувачът на къщата настоял да я ползва, поради което се наложило Д. да я освободи. Свидетелката С. предоставила на Д. и дъщеря му свой имот, за да го ползват.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, с предмет потестативното право на кредитора-ищец да обяви за недействителни по отношение на себе си увреждащите го два договора: един възмезден-за покупко-продажба, с предмет поземлен имот и построената в него жилищна сграда, находящи се в гр. ***, сключен, между ответниците Т. Д. и Ю. Й., и един безвъзмезден-за дарение на 5/6 идеални части от гараж, находящ се в гр. ***, сключен между ответника Т. Д. и неговата майка-ответницата С. И. Д..
Съгласно чл. 135 ал.1 и ал.2 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за 4 недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
По своята същност, отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е вид обезпечение спрямо длъжника. Целта на иска е имотите, предмет на атакуваните сделки, да се върнат в патримониума на длъжника, за да може кредиторът да реализира успешно правата си.
Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Обявяват се за недействителни тези действия на длъжника, които увреждат кредитора. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането.
Разпечатката съдържа 48 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a820d90-372c-41b3-b9e9-193692d14e9c