Решение № 4848 от 10.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4848 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330108757 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Кредито“ ЕООД срещу И.

О. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 500 лева- главница по Индивидуален договор за потребителски кредит № ***; сумата от 37,49 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.05.2023 г. до 04.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.12.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 618/ 24.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1194/ 2024 г., по описа на Районен съд- Пловдив, XII- ти гр. с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Кредито“ ЕООД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № ***. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР е ЗЕДЕП чрез онлайн платформата на ищцовото дружество по следния начин: след регистрация на потребителя в платформата на дружеството, потребителят е направил избор за вида кредит от „Кредито“ ЕООД; ответникът получил писмо на електронната си поща, съдържащо както договора, така и преддоговорната информация и придружаващите го декларации като прикачен файл; за да даде съгласие, кредитополучателят въвел мейл/потребителско име, парола и попълнил цифрите от получения 1

СМС, който играел ролята на подпис съгласно уговореното между страните.

Подписването на договора от длъжника се осъществявало с въвеждането съдържанието на СМС, изпратен от системата на ищцовото дружество и кредитът получавал статус „потвърден“.

По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 500 лв.

Твърди се, че ответната страна не е извършвала никакви плащания по задължението си след настъпване на падежа /05.05.2023 г./.

Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1194/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XІI гр. състав, за горепосочените суми.

Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпило писмено становище.

Твърди, че от ищеца не е представен легитимен договор, който се твърди да е подписан между страните. Сочи, че ищецът не е преценил риска от предоставянето на кредит на ответника, като не е отчел неговата свръхзадлъжнялост и с тези свои действия, ищецът е получил възможност за неправомерно обогатяване от такси, комисионни и адвокатски хонорар, тъй като ответникът имал лоша кредитна история и многобройни кредити.

Възразява, че договорът за кредит е недействителен, тъй като съдържал противоречиви клаузи и създавал неравнопоставеност между страните.

Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна страна:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1194/2024 по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Кредито“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 618/24.01.2024 год. Срещу издадената заповед е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск, който съдът намира по изложените съображения за допустим.

По същество:

Видно от представения по заповедното производство по ч.гр.дело 1194/2024 год. по описа на РС Пловдив Договор за потребителски кредит № *** /л.8-29 зап.производство/, справка от БНБ - ЦКР /л.31/ и писма от ePay.bg /л.6,7/, а и не се спори между страните, се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника заемна сума в размер на 500 лева, усвоена от 2 последния на 05.04.2023 год., със срок на погасяване 30 дни, при уговорен ГЛП 40.10%, ГПР – 49.18%, договорната лихва - в размер на 16.71 лева.

Установява се и че страните са уговорили в договора заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 11119.55 лева, както и че общата дължима сума по договора от заемателя е 636.26 лева.

В договора е посочено още, че кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя.

Експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 20 минути от изпращането му.

Според т.2.5. от Договора за допълнителната незадължителни услуга за експресно разглеждане на кандидатури на кредитополучатели, кредитополучателят дължи Такса за експресно разглеждане, която е посочена е описана в условията и параметрите на кредита се изчислява спрямо сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора за кредит. Съгласно т.2.6 от Договора, Таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т.2.5 се дължи от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен и не се дължи от кредитополучателя, ако искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено. Според т. 2.7. от Договора, допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

Видно от изготвеното заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза /л.85-87/ на 05.04.2023 год. на Д. е отпуснат кредит в размер на 500 лева, кредитът не е обслужван, плащания по него не са постъпвали. В ГПР по договора като разход е включена единствено договорната лихва, таксата за експресно разглеждане не е включена и ако към ГПР се добави и този разход размерът на ГПР ще бъде равен на 1702.92%.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и Кредито ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Въпреки срокът за издължаване – 30 дни, съдът счита, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат при договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Съдът счита, че в настоящия случай разходите по договора не са незначителни за потребителя, особено съпоставено с ниския размер на усвоената по договора сума. Предвид изложеното, при обсъждане на твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит, съответно приложение намират нормите на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни 3 изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Отделно посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК В конкретния случай в Договора за кредит е уговорено, че таксата за експресно разглеждане гарантира експресна обработка на получаване на отговор на искането за отпускане на кредит – до 20 минути от изпращането. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, 4 с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо, посоченият в договора годишен процент на разходите от 49.18 % не отговаря на действителния такъв. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора досежно ГПР, съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР /според заключението на вещото лице с включването на вземането за такса за експресно разглеждане ГПР ще бъде 1702.92%./ и неясната методика на формирането му, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като нелоялна и по - специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.