Решение № 550 от 22.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330202542 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 10613387, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на А. Н. К. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че жалбоподателят няма пасивна материална легитимация да понесе отговорността за извършеното нарушение. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.

Електронният фиш е издаден за това, че на 28.06.2024 г. в 14:08 часа в гр. П., бул. „****“ № **, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч лек автомобил с рег. № *****, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост- 62 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 12 км/ч.

Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е „МЕДИКУС Д-Р П. Г. Ф. – АИППМ“ ЕООД Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от: приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от

Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол;

-справка за регистрация на МПС.

При правилно установена фактическа обстановка, обаче неправилно е приложен материалния закон, доколкото е наказано физическо лице, което не разполага с пасивна материално правна легитимация за това.

Съгласно чл. 189, ал.5 ЗДвП, вр. чл. 188, ал.2 ЗДвП, когато МПС е собственост на ЮЛ, електронния фиш се издава на неговия законен представител.

Не подлежи на съмнение в теорията и съдебната практика, че законът има предвид законният представител на ЮЛ към датата на извършване на нарушението. Именно представителството на юридическото лице към момента на извършването на нарушението и отговорността за упражняването на неговите права и изпълнението на неговите задължения към този момент се явяват правното основание за ангажиране отговорността на законния представител на ЮЛ, ако той не посочи действителния водач. Именно законния представител на ЮЛ към датата на извършване на нарушението, доколкото е имал правомощия по управление и разпореждане с имуществото на ЮЛ, би трябвало да разполага и с информация на кое лице е било предоставено управлението на МПС.

Законен представител на ЮЛ към последващ момент нито може да носи 2 отговорност за нарушения, извършени към предходен момент, преди началото на мандата му, нито има от къде да разполага с информация за лицата, които са ползвали имуществото на ЮЛ, включително и регистрираните на негово име МПС.

Аргумент, че пасивно легитимиран да понесе отговорност по чл. 188, ал.2 от ЗДвП, е законният представител на ЮЛ към датата на извършване на нарушението е и трайната съдебна практика, според която при ЕФ, издадени въз основа на заснето с АТСС нарушение, моментите на заснемане на нарушението, откриване на нарушителя и издаване на ЕФ съвпадат.

Последвалото разпечатване на ЕФ от информационната система, доколкото не представлява волеизявление на конкретен орган, а чисто техническо, механично действие, за чието извършване не се изисква нарочно овластяване или компетентност, не може да се приеме за издаване на ЕФ.

Така Решение по КАНД № 20257180700121/2025 на Административен съд-Пловдив,

Решение по КАНД № 20247180701440/ 2024 г. на

Административен съд-Пловдив, Решение по КАНД № 20247180702749/2024 г. на Административен съд-Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Доколкото ЕФ се счита за издаден със заснемане на нарушението , то легитимиран да бъде санкциониран с него е собственика на МПС, респективно законния представител на ЮЛ, именно към тази дата.

В процесния случай нарушението е извършено и заснето на дата 28.06.2024г., когато се счита за издаден и процесния ЕФ. Видно от извършена служебна справка в публично достъпния сайт на Търговски регистър, жалбоподателят е вписан като ликвидатор на дружеството собственик и е придобил качеството на негов законен представител спрямо трети добросъвестни лица на дата 03.02.2025г. Респективно той не е пасивно легитимиран да отговаря за нарушение, извършено шест месеца по-рано.

ЕФ е следвало да бъде издаден на управителя на ЕООД към дата 28.06.2024г. Обстоятелството, че вписаният управител П. Г. Ф., видно от служебно изготвената справка, е била починала шест месеца по рано-на 3

01.01.2024г. и дружеството в продължение на една година е функционирало в нарушение на ТЗ, не може да обоснове отговорност на вписания няколко месеца след извършване на нарушението ликвидатор.

По изложените съображения, доколкото ЕФ е издаден на лице, което не разполага с пасивна материална легитимация, същият следва да се отмени.

Налице е и допълнително основание за незаконосъобразност на ЕФ. От систематичното тълкуване на чл. 266, ал.3 ТЗ, чл. 269 ТЗ и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ следва:

-че представителните правомощия за ликвидатора по отношение на трети добросъвестни лица възникват от датата на вписването му в ТР, независимо дали същият е представил необходимото нотариално заверено съгласие или не;

-за да възникнат в патримониума на ликвидатора, обаче материално правни задължения, каквото е отговорността по чл. 188, ал.2 ЗДвП за нарушения на ЗДвП, извършени с МПС, което е собственост на ЮЛ, е необходимо освен вписването в ТР и подаването на нотариално заверено съгласие.

Така Решение № 994 от 06.06.2017 г. по н. д. № 1087 / 2017 г. на XVIII състав на Административен съд – Варна, Решение № 137 от 28.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 984 / 2021 г. на I състав на Административен съд – Плевен.

От извършена служебна справка по партида на дружеството „МЕДИКУС – Д-Р П. Г. Ф. – АИППМП“ ЕООД, ЕИК *** се установява, че и към настоящия момент подобно съгласие не е представено и вписано, поради което дори към настоящия момент жалбоподателят не се явява легитимиран да понася материално-правни задължения за сметка на обявения в ликвидация субект.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63Д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Уговореният и заплатен размер от 400 лева отговаря изцяло на 4 минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което и следва да се присъди изцяло.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 10613387, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на А. Н. К. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР- ПЛОВДИВ да заплати на А. Н. К., ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатска защита и съдействие пред районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5