Решение № 13 от 09.03.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Габрово, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Търговско дело № 20214200900074 по описа за 2021 година за да се произнесе ,взе предвид следното:

С определение №109 ог 08.07.2022г. е прекратено частично производството по настоящото дело относно предявения иск срещу ответника В. Т..

Производството по делото е продължило по предявения от К. Т. , чрез пълномощника адв.П. иск срещу ЗАД „ОЗК Застраховане” АД за заплащане обезщетение от 80 000лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от получени увреждания при ПТП на 26.10.2016г. ,ведно със законните последици.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 26.10.2016г. ,в гр.Севлиево, ул.“Никола Д.Петков“, водачът на лек автомобил „Мерцедес“ С200 с рег.№***** АТ В. Г. Т. нарушил чл.21,ал.1,пр.2 ЗдвП и причинил ПТП, при което на ищеца К. Т. била причинена средна телесна повреда. С влязло в сила решение на РС-Севлиево по анд№312/2019г. на Т. е било наложено наказание по чл.78а. В резултат на причинените увреждания ищецът дълго време бил лишен от възможността да се движи , изпитвал силни болки при дишане и бил принуден да лежи. Месеци наред не можел да се навежда, да се завърта ,да вдига дори леки предмети.

Търпял болки и страдания в продължение на повече от шест месеца. Възстановяването му било през зимните месеци ,когато снегът и заледения път създавали допълнителни затруднения и страх в придвижването. Това го потискало допълнително психически. За автомобила ,с който е причинено ПТП, е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество. Към него е била отправена претенция по чл.380 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП .Такова не е изплатено до момента.

Претендира се да бъде постановено решение ,с което ответното застрахователно 1 дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 80 000лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП ,настъпило на 26.10.2016г., ведно със законната лихва от 26.11.2016г. – 15 дни след датата на уведомяването на 09.11.2016г./ съгласно заявеното с уточняващата молба /.

В депозирания писмен отговор и допълнително становище вх.

№1940/16.06.2022г. ответното застрахователно дружество е оспорило предявения иск , като се позовава на изтекла 5 годишна погасителна давност , а за лихвата - за изтекла 3 годишна давност за периода 26.11.2016г.- 25.10.2018г. Оспорва иска за неимуществени вреди като неоснователен. Наведени са твърдения ,че причина за настъпване на ПТП е поведението на ищеца , който е нарушил чл.12, ал.2,ал.6 ЗДвП. При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като ищецът е навлязъл на кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, както и че е управлявал МПС без поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а,ал.1 ЗДвП. Оспорват се твърденията на ищеца за периода на възстановяване и интензитета на търпените болки и страдания.

Оспорва се предявения иск за неимуществени вреди и по размер, както и началната дата, от която се претендира законната лихва.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност на вземането по предявения иск по чл.432 КЗ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 26.10.2016г. ПТП. Исковата молба е подадена по пощата на 26.10.2021г. , преди изтичане на 5-годишната давност по чл.110 ЗЗД, съгласно чл.72 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява ,че на 26.10.2016г. в гр.Севлиево е настъпило ПТП с участието на ищеца.

Ищецът е заявил пред ответното застрахователно дружество по реда на чл.380 КЗ на 09.11.2016г. претенция за заплащане на обезщетение за претърпени от процесното ПТП неимуществени вреди, по която не се твърди и не се установява да е извършено плащане.

С влязло в сила решение №99 от 30.10.2019г. по анд.№312/2019г. на РССевлиево обвиняемият В. Г. Т. е признат за виновен в това ,че на 26.10.2016г. в гр.Севлиево, при управление на на лек автомобил Мерцедес с рег.№**** ,е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1,пр.1,алт.1 от ЗДвП , с което по непредпазливост причинил на К. Т. Т. средна телена повреда , изразяваща се в травма на лява гръдна половина, довела до счупване на IV-то, V-тo, VI-тo ляво ребро в областта на ребрените дъги, причинило трайно затруднение на движението на снагата, като го е признал за невинен в това, да е причинил счупване на VІІ- мо ляво ребро в областта на ребрените дъги.

От представената по делото епикриза се установява,че след настъпване на ПТП ищецът е постъпил за лечение в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево, което е проведено 2 през периода 26.10.2016г.- 02.11.2016г. , с диагноза : съчетана травма, травматичен шок, фрактура на ІV,V,VІ и VІІІ ребра вляво, комоцио. Проведена медикаментозна терапия.

Отразено е,че са проведени консултативни прегледи с хирург и невролог, като няма данни за мозъчно-съдов инцидент.

От заключението на СМЕ се установява,че при настъпилото на 26.10.2016r. ПТП на К. Т. Т., на 56г. , са причинени следните травматични увреждания:

По данни от епикризата травма в лявата гръдна половина , довела до счупване на IV-то, V-to, VI-to и VІII-mo ляво ребро; контузия на белия дроб с излив на течност, която при рентгенография от 01.11.2016г. е установено , че е в процес на резорбция, а контузионните промени в белодробната тъкан са отзвучали.

След проведена консултация на 15.01.2019г. в Отделение по образна диагностика на МБАЛ-гр. Габрово относно представените дискове на които има записани рентгенографии на лява гръдна половина ,се установява, че има счупване на IV-та, V- та и VI-та лява ребрена дъга по задната мишечна линия, като VI- та лява ребрена дъга е счупена и по предна мишечна линия. Има счупване на VIII-мо ляво ребро по предната мишечна линия и има съмнение за счупване на IX-та лява ребрена дъга по предната мишечна линия. Има лека контузия на белодробната тъкан и малък излив на течност в косто-диафрагмалния синус, която в последствие е резорбирана. В Историята на заболяването, в Листа за наблюдение на болния, при консултацията с хирург е вписано, че пострадалият имал оток, болка и охлузна рана на левия лакът, което кореспондира c механизма на произшествието - удар на автомобила, който е управлявал пострадалия от друг лек автомобил в областта на предната лява врата.

Счупването на IV-та, V-та, VI-та и VIII-ма леви ребрени дъги е причинило трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 3 месеца. През този период от време ищецът се е нуждаел от чужда помощ, не е можел да диша нормално, да кашля и да се обръща в леглото, трябвало е да използва помощно въже завързано за леглото, не е можел да се грижи за личния си тоалет. Използвал е обезболяващи и средства, подпомагащи отхрачването. Още 3-4 месеца след периода на трайно затруднение на движението на снагата , ищецът е имал болки при движение на снагата и не е можел да извършва физически труд.

Белодробната контузия е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около 1 седмица.

Травмата в областта на левия лакът, изразяваща се в оток и охлузване също е довело до ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА за срок от около 2 седмици.

Съгласно СМЕ травмата на лявата гръдна половина със счупване на ребрени дъги и контузия на белия дроб, както и травмата на левия лакът, могат да бъде получени при удар на същите в предната лява врата на лекия автомобил на пострадалия, след като същият е бил ударен от идващ отляво друг лек автомобил.

Към настоящия момент е настъпило пълно възстановяване на състоянието на 3 ищеца досежно причинените от произшествието травматични увреждания.

Ударът , довел до травматичните увреждания, се явява страничен, а не челен за пострадалия. Поради тази причина предпазният колан не би предотвратил настъпването на травматичните увреждания в лявата гръдна половина. Същите се дължат на съприкосновение на лявата гръдна половина и левия лакът на ищеца с деформираната предна лява врата.

В СМЕ е отразено,че в представената медицинска документация не са описани травматични увреждания по тялото на ищеца, които да съотвестват на поставен предпазен колан. Такива характерни наранявания биха могли да се получат при челен или челно-кос удар, а при страничен удар,какъвто е в случая, е възможно и да не настъпят травми от предпазния колан. Становището на вещото лице е , че от наличната по делото документация не може да се направи обоснован извод дали ищецът е бил със или без поставен предпазен колан. При озоваване на предната дясна седалка след произшествието, по негови данни, следва да е бил без поставен такъв.

Възстановяването на ищеца е протекло без усложнеия, в рамките на нормалния за това период.

В с.з. вещото лице д-р Р. поддържа ,че при ищеца не са настъпили усложнения.

Възстановителният период за счупването на ребрата е три месеца , през който не може да се обслужва , да се обръща. След третия месец болките са намалели и е започнал да се обслужва , но е бил неработоспособен още около три месеца. В момента на прегледа е в добро състояние, няма оплаквания и не се очакват последици. Възстановителният период е от половин година до седем месеца след инцидента. За фрактурата на ребрата лечението е само покой. Ищецът е провел адекватно лечение и се е възстановил в рамките на нормалния възстановителен период.

От заключението на САТЕ се установява,че наличните данни по делото и от циклограмата на светофарната уредба определят, че лек автомобил „Фолксваген“ е навлязъл в кръстовището 3,7 сек. преди светване на разрешения за него зелен сигнал на светофарната уредба, като навлизането е станало след светване на забраняващ за него червен сигнал на светофарната уредба. Лекият автомобил „Фолксваген“, при приближаването на кръстовището се е движил със скорост около 31 km/h, като при достигането на „стоп" линията водачът му ускорява автомобила до скоростта при удара 37,4 km/h. Водачът на лекия автомобил е имал неограничена и ненамалена видимост към светефарната уредба и при своевременно реагиране и съобразявайки се със сигналите на светофарната уредба, е можел да осъществи намаляване на скоростта на движение на автомобила и спиране до зоната на „стоп" линията. Разстоянието, изминато от автомобил „Фолксваген“ от зоната на края на разделителния остров до мястото на удара, е 18,6 м, а до „стоп" линията е 5,8 м. От техническа гледна точка, ако водачът на атомобил „Фолксваген“ е реагирал за спиране, при наличе на видимост към другия автомобил , то той ще може да спре автомобила до достигане на линията на удара. При реагирането на водача на Фолксваген за намаляване и спиране към момента на достигане на зоната на „стоп" линията, вместо за ускоряване, 4 лекият автомобил Фолксваген ще достигне по-късно до зоната на удара, при което ще се осъществи пропускане на лек автомобил Мерцедес и удар няма да се осъществи.

Водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е навлязъл в кръстовището при жълт сигнал за неговата светофарна уредба, 1,95 секунди преди светване на забраняващия му червен сигнал, като се е движил със скорост 57,6 km/h. Мерцедес навлиза в кръстовището 1,05 секунди след светването на жълт сигнал на светофарната уредба. Жълтият сигнал светва, когато автомобилът е бил на разстояние 16,8 м преди навлизането в кръстовището, или 10,2 м преди светофарната уредба. Дължината на пътя, който трябва да измине автомобила от навлизането, до напускането на кръстовището (с отчитане на дължината на автомобила) е 19,8 м. При скоростта на движение на автомобила, времето за изминаване на това разстояние е 1,24 секунди. Ако автомобилът се е движил със скорост 50 km/h, това разстояние ще измине за време 1,43 секунди. И при скоростта му на движение и при скорост на движение 50 km/h, лек автомобил „Мерцедес“ ще напусне кръстовището преди светване на забраняващия му червен сигнал.