Решение № 24 от 12.02.2025, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Гражданско дело 579/2023
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 12.02.2025
- В сила
- 06.03.2025
- Състав
- Николай Костадинов Кънчев
Цитирани разпоредби
- чл.127,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Дулово, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20233410100579 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от **** с ЕИК ***, със седА.ще и адрес на управление: г*** срещу А. М. Д. с ЕГН:
**********, от ****, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че разполага с издадена в негова полза срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължениепо чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 435/2023 г. по описа на РС-Дулово, която не е влязла в законна сила.
По силата на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ответникът следвало да заплати в полза на дружеството сумата в общ размер на ****.,представляваща непогасени задължения по фактура № ****г., за клиентски № ****, формирана като сбор от дължимите месечни абонаментни такси и такси за използвани услуги по договори за мобилни услуги, дължимите лизингови вноски по договор за лизинг и начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, сключени с ответника, ведно със законната лихва за забава, считано от 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди нА.чието на облигационно отношение с ответника, който сключил с ****, с предходно наименование – ****, договори за мобилни услуги от 02.02.2021 г., с предпочетени номера: ****, ведно с допълнително споразумение от 06.01.2021 г. за предпочетен номер: *** Сочи, че на 29.09.2020 г. сключил с ответника договори за лизинг на базови аксесоари, по силата на който му е предоставил срещу възнаграждение за ползване базови аксесоари и устройство - ****
1
Сочи, че на 02.02.2021 г. сключил с ответника договор за лизинг, по силата на който му предоставил срещу възнаграждение ползването на устройство - **** ”.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по сключените договори, което обусловило предсрочното прекратяване на действието им,считано от 11.06.2021 г., на основание чл. 11, ал. 1 от приложимите към договорите за лизинг Общи условия, както и въз основа на чл. 19б от Общите условия към договорите за мобилни услуги. В тази връзка, доколкото договорите били прекратени по вина на потребителя, същият следвало да заплати в полза на дружеството следните суми:
-241.14лв. – дължима за периода от 15.01.2021г. до 14.02.2021г. по 2 бр. договори за мобилни услуги от 02.02.2021г., договор за лизинг от 02.02.2021г. и допълнително споразумение от 06.01.2021г.;
-207.34лв. – дължима за периода от 15.02.2021г. до 14.03.2021г. по 2 бр. договори за мобилни услуги от 02.02.2021г., договор за лизинг от 02.02.2021г. и допълнително споразумение от 06.01.2021г.;
-173.19лв. – дължима за периода от 15.03.2021г. до 14.04.2021г. по 2 бр. договори за мобилни услуги от 02.02.2021г., договор за лизинг от 02.02.2021г. и допълнително споразумение от 06.01.2021г.;
-339.80 лв. – дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.05.2021г. до 14.06.2021г. по 4 бр. договори за лизинг от 29.09.2020г., 02.02.2021г. и 13.03.2020г.;
-596.26 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и разликата между стандартната цена на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по договор за лизинг.
Твърди, че съгласно уговорената клауза за неустойка, при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването им до изтичането на уговорения срок на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси.
В допълнение, потребителят дължал и част от разликата между стандартната цена на предоставеното устройство в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента насключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му в брой или съответно обща лизингова вноска, съобразно оставащия срок на договора. Сочи, че посочените изискуеми вземания от ответника са обединени във фактура № ****г., като към настоящия момент същите не били погасени.
В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на **** сумата в общ размер на
***., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на дълга, формирана, както следва: 241.14лв. – дължима за периода от 15.01.2021г. до 14.02.2021г. по 2 бр. договори за мобилни услуги от 02.02.2021г., договор за лизинг от 02.02.2021г. и допълнително споразумение от 06.01.2021г., 207.34лв. – дължима за периода от 15.02.2021г. до 14.03.2021г. по 2 бр. договори за мобилни услуги от 02.02.2021г., договор за лизинг от 02.02.2021г. и допълнително споразумение от 06.01.2021г., 173.19лв. – дължима за периода от 15.03.2021г. до 14.04.2021г.
2 по 2 бр. договори за мобилни услуги от 02.02.2021г., договор за лизинг от 02.02.2021г. и допълнително споразумение от 06.01.2021г., 339.80 лв. – дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 15.05.2021г. до 14.06.2021г. по 4 бр. договори за лизинг от 29.09.2020г., 02.02.2021г. и 13.03.2020г., и 596.26 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и разликата между стандартната цена на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по договор за лизинг. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва ги изцяло.
Излага съображения, поради които счита за неоснователни исковете.
С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове като като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че са нА.це вА.дни облигационни отношения по сключени с ответника договор за електронни съобщителни услуги и договор за лизинг, изправност на ищеца по договорите, а именно, че е предоставил на ответника предмета на договорите за лизинг, съответно, че е изпълнил надлежно задълженията си по договорите за предоставяне на мобилни услуги, основанията, поради които процесните договори са били едностранно прекратени, уговорена вА.дна клауза за неустойка в случай на прекратяване на процесните договори по вина на потребителя, настъпване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, както и размера на търсените вземания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно нА.чието на правоизключващи отговорността му за погасяване на дълга обстоятелства.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер от ***., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и такси за ползвани услуги, предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски, дължими неустойки, и разликата между стандартната цена на лизинговите вещи без абонаментен план и преференциалната цена по договорите за лизинг, за периода от 15.01.2021 г. до 14.04.2021 г., начислени във фактура № ****г., за клиентски № ****.
Като писмени доказателства по делото, чрез приобщаване на ч.гр.д. № 435/2023 г. по описа на РС-Дулово, са приети 2 бр. договори за мобилни услуги от 02.02.2021г., 4 бр. договори за лизинг от 29.09.2020г., 02.02.2021г. и 13.03.2020г. и допълнително споразумение от 06.01.2021г., сключени между **** и А. М. Д., по силата на които мобилният оператор се е задължил да 3 предостави на абоната - ответник мобилни услуги и за временно и възмездно ползване следното устройство: устройство - **** ” и базови аксесоари и устройство - ***, а ответника се е задължил да заплати в полза на дружеството цената на мобилните услуги които е ползвал през периода на действието на договорите за мобилни услуги и обща лизингова цена на устройството и базовите аксесоари, като е предвидена и правна възможност същият да придобие собствеността върху лизинговите вещи при изпълнението на уговорените условия.
В самите договори за лизинг се съдържа изявление на страните по него, че вещта се приема, а ответната страна, която твърди нещо различно, следва да го докаже.
В чл. 3, ал. 2 е посочено, че месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на ****.
Видно от съдържанието на чл. 342, ал. 1 ТЗ е задължението на лизингополучателя да заплати възнаграждение в полза на лизингодателя за предоставянето за временно ползване на вещ, предмет на договора.
С подписването на договора за лизинг, ответникът е удостоверил получаването на предоставеното от лизингодателя устройство, за което обстоятелство същият дължи заплащането на възнаграждение в размер установен съгласно погасителния план по договора. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че между страните е нА.це вА.дно облигационно правоотношение по сключения договор за лизинг с посочения предмет.
С подписването на договора за мобилни услуги, ответникът е удостоверил че дължи заплащане на предоставените му от ищеца мобилни услуги, в периода на ползването им.
Според Общите условия на договорите за мобилни услуги и за лизинг, всяка от страните може да развА. договора, в случай на неизпълнение на задължение от другата страна по него, като при виновно неизпълнение от страна на ответника развалянето се извършва с едностранно писмено изявление, без да е необходимо лизингодателят да дава допълнителен срок за изпълнение.
Ищецът твърди, че действието на процесните договори е едностранно прекратено от страна на дружеството, считано от 11.06.2021 г., на основание чл. 11, ал. 1 от приложимите към договора за лизинг общи условия и на основание т.19б от Общите условия на договора за мобилни услуги.
За процесния период 15.01.2021г. - 14.04.2021г., ответникът, който носи тежестта да докаже този факт, не е представил доказателства, че е изпълнил договорните си задължения и е заплатил на ищеца дължимите суми.
Ето защо, при неизправност на потребителя, за мобилния оператор е възникнало потестативното право да прекрати /развА./ договора.
Следователно, при събраните доказателства се налага извод, че предявените от ищеца установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
4
По отношение на разноските:
Ищеца претендира такива в исковото производство в общ размер от 911.15 лв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед изхода от правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, които са уважени изцяло.
При съобразяване на задължителните тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно решение№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в исковото производство.
По заповедното производство ищецът доказва разноски от 511.15 лева, от които претендира 480 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение и 31.15 лева държавна такса, а по исковото производство претендира 911.15 лева, от които 31.15 лева - държавна такса, 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение и 400 лева - депозит за особен представител.
Разпечатката съдържа 51 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a80c762-920f-4b47-8c18-a0ce6655a4c2