Решение № 110 от 25.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Ихтиман, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20231840200041 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. И. Т. против Наказателно постановление № BG11062022/5800/P8-1142/21.11.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление към АПИ, с което на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП за нарушение на същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1 800 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание процесуалния представител на наказания поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

АНО чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна:

„*“ ЕООД е собственик на ППС влекач с рег. № **, с обща допустима техническа маса над 12 тона, марка „Рено“, модел „Т“. Жалбоподателят работи в „*“ ЕООД на длъжност шофьор. „*“ ЕООД е сключил договор с предплатен баланс с „Интелигентни трафик системи“ АД за плащане тол 1 такси за пътувания въз основа на реално декларирани тол данни.

На 30.05.2022 г., въз основа на реално получени тол данни от устройството в автомобила, била заплатена такса за ППС влекач с рег. № **, с обща допустима техническа маса над 12 тона, марка „Рено“, модел „Т“, включващ движение по второкласен път 801 в района на с. Вакарел, макар жалбоподателят Т. да управлявал товарния автомобил по АМ „Тракия“ (А-1) в района на общ. Ихтиман, километър 24+288, което било заснето с устройство с ИД № 20022 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.

С акт за установяване на административно нарушение № BG11062022/5800/P8-1142 от 11.06.2022 г., съставен от свид. И. С. – старши инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“ отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ (ПТРР) в ТД „Митница-София“ и в присъствието на свид. П. П. – свидетел при установяване на нарушението, било констатирано, че на 11.06.2023 г. около 15:00 часа при извършена проверка при излизане от територията на Р. България на ГКПП „Кулата“, ППС влекач с рег. № **, с обща допустима техническа маса над 12 тона, марка „Рено“, модел „Т“, попадащо в категорията на ППС, за което се дължи такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10б, ал. 4 ЗП, която не е била заплатена при преминаването на ППС на 30.05.2022 г., в 05:01 ч. АМ „Тракия“ (А-1) в района на общ. Ихтиман, километър 24+288, засечено с контролно устройство с ИД № 20022 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.

В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на нарушителя.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление

№ BG11062022/5800/P8-1142/21.11.2022г., издадено от директора на Национално тол управление към АПИ, с което на основание чл.

179, ал. 3а ЗДвП, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 лева.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събраните в хода на производството писмени доказателства договор с предплатен баланс, трудов договор, свидетелство за собственост на МПС, заповеди на АПИ и Агенция "Митници", Заповед № РД-11-167/08.02.2021г. издадена от председателя на УС на АПИ, извлечение за регистрирани нарушения, 2 броя снимки, извлечение от пътна карта, Писмо с вх. № 1546/27.03.2023 г. от служител при Национално тол упавление на АПИ, представляващо по естеството си справка и приложените към него 2 броя графични изображения за заплатен маршрут и място на установяване на нарушението.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.

Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с ИД № 20022 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, доклад и разписки за заплатена маршрутна карта.

2

Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя ППС е заплатена такса въз основа на реално получени декларирани тол данни , но тя не е включвала участъка АМ „Тракия“ (А-1) в района на общ. Ихтиман, километър 24+288, а успоредния на второкласен път от Републиканската пътна мрежа.

От Писмо с вх. № 1546/27.03.2023 г. от служител при Национално тол управление на АПИ се установява, че дължимата пътна такса за сегмента, където е установено нарушението, е в размер на 1,25 лв.

Не е спорно по делото, че именно жалбоподателят е лицето, което е управлявало процесното пътно превозно средство. Този извод може да бъде направен косвено от липсата на възражение при съставяне на процесния акт, както и че именно той е били лицето, което е управлявало влекача към момента на установяване на нарушение при излизане от територията на Република България. Липсват данни или твърдения друго лице да е имало достъп от товарния автомобил.

Показанията на свидетелите П. П. и И. С. не спомагат за разкриване на обективната истина, тъй като същите нямат никакъв спомен за конкретния случай.

При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин, противно на бланкетно изложеното в жалбата и доколкото доказателственият материал не разкрива никакви противоречия, съдът не дължи по-подробен анализ.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, противно на изложеното в жалбата, съдът, констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и 3 обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

По делото безспорно се установява, че на 30.05.2022 г., в 05:01 ч. АМ „Тракия“ (А-1) в района на общ. Ихтиман, километър 24+288, с контролно устройство с ИД № 20022 (АПИ) е установено, че жалбоподателят Т. Т. е управлявал ППС влекач с рег. № **, с обща допустима техническа маса над 12 тона, марка „Рено“, модел „Т“.

Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.

10, ал. 9 ЗП, поради което се на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.

От справката на АПИ, ведно с приложената визуализация на заплатения маршрут и мястото на установяване на нарушението, сочат, че за превозното средство заплатена такса за изминато разстояние въз основа на реално получени декларирани тол данни за маршрут по второкласен път 801, вместо за АМ „Тракия“, успореден на АМ „Тракия“ в процесния сегмент. Може да се направи извод, че същият е действал непредпазливо във форма на вината небрежност. Наказаният Т. не е предвиждал, че предприема движение по в района на общ. Ихтиман, километър 24+288, без да е заплатена дължимата пътна такса за участъка, включен в обхвата на платената пътна мрежа, но е бил длъжен съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП и е могъл да предвиди, че тол такса за участъка от пътя не е заплатена, като се запознае с авТ.тизираното устройство и установи, че то предава неверни данни към Националното тол управление.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. За процесното деяние изключение не е предвидено.

Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна и субективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание глоба в абсолютно определен размер от 1800 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва.

Не се споделят доводите, че субект на наказателна отговорност за този вид нарушение не може да бъде физическо лице, което е водач на автомобила, а единствено неговият собственик, тъй като изразеното разбиране се опровергава от разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Основният спорен момент по мнение на настоящия състав е противоречи ли наказанието глоба във фиксиран размер от 1800 лв., 4 независимо от характера и тежестта на нарушението, на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Доколкото, включително с жалбата, е повдигнат въпрос относно тълкуване на правото на ЕС поради противоречие на приложимото национално право към спора, то съгласно чл. 267 ДФЕС Съдът на ЕС разполага с изключителна компетентност относно тълкуване на правото на ЕС. В чл. 267, ал. 3 ДФЕС е установено задължение за национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право за отправяне на преюдициално запитване.

Същевременно в практиката на Съда на ЕС (дело Case 283/81 Srl CILFIT v Ministry of Health (1982)) е възприето, че национална юрисдикция може да не сезира СЕО, когато повдигнатият въпрос е същностно идентичен с въпрос, който вече е бил предмет на преюдициално решение.

В практиката на СЕС (вж. съединени дела C-497/15 и C-498/15) също така е даден отговор, че: 1) Член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.