Присъда № 6 от 16.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

Мотиви към присъда №6/16.04.2024 г. на Пловдивския апелативен съд, постановена по ВНОХД №555 по описа на съда за 2023 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по жалба на подс. В. Х. и жалби на частните обвинители Р. М. Н., С. А. М., Р. М. М., Т. М. М., Ю. Р. Й., А. С. З., А. А. З., А. А. З., Х. А.

З., Л. С. З., Б. А. З., А. Б. Т., А. Ф. М., И. Р. М., Р. А. М., Г. Г. М., Ф. Я. М., Р.

Щ. М., Т. М. К. и К. М. М., депозирани чрез поверениците им адв. Ч. и адв П..

Обжалва се Присъда №19/22.11.2022г., постановена по НОХД № 456/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с която подсъдимият В. Д. Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“ пр. 1, вр. ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода. Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието. На осн. чл. 343г от НК му е наложено и наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок от пет години и шест месеца.

Подс. Х. е признат за невинен да е нарушил и чл.25 ал.1 от ЗДвП, случаят да е особено тежък и е оправдан по възведеното му в този смисъл обвинение.

Съдът се е произнесъл относно разпореждането с веществените доказателства по делото, както и досежно сторените съдопроизводствени разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия.

В първоначалните жалби и допълненията към тях на частните обвинители, депозирани чрез поверениците им – адв. С. Ч., адв. Е. П. и адв. К.

С., се отправят идентични оплаквания по приложението на материалния закон и справедливостта на наложената комплексна санкция. Отстоява се позиция за незаконосъобразност на присъдата в частта относно оправдаването на подсъдимия Х. по първоначалното повдигнато му обвинение деянието да е „особено тежък случай“. Оспорват становището на окръжния съд, че е налице съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалите, поради неспазване от водача на автомобила, в който са пътували на знак В 26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч. Сочат, че и при движение с така ограничената скорост водачът на л. а. „***“ не би могъл да избегне произшествието, понеже най-вероятно се е движел не на възприетите от ОСПловдив къси, а на дълги светлини и скоростта му е била съобразена със зоната за тяхната осветеност. Възразяват срещу кредитирането на показанията на св.П., който е пристигнал на местопроизшествието по-късно, могъл е да види светлините на вече спрелите автомобили и това му е позволило да реагира с намаляване на собствената скорост на движение.

Считат, че подсъдимият Х. при извършваната неправилна маневра сам се е поставил в обективна невъзможност да види наближаващите автомобили, 1 въпреки което я е предприел и то при съзнателното нарушение на няколко правила за движение. Намират положителните данни за личността на дееца за надценени, тъй като преди това е бил санкциониран за нарушения на правилата за движение, които са съществени по своя характер. Навяват доводи, че се касае за деяние и деец с особено висока степен на обществена опасност, с умишлено допуснати от подсъдимия Х. множество нарушения на правилата за движение, при което са лишени от живот едновременно три лица. Възразяват, че не са взети предвид като допълнителни отегчаващи обстоятелства младата възраст на пострадалите, нарушението на четири от правилата за движение, мястото на произшествието – първокласен път, който е един от най-натоварените, рисковата маневра на подсъдимия, начина и времето на извършването й. Отправят искане за отмяна на първоинстанционната присъда в оправдателната част и признаване на подсъдимия Х. за виновен по обвинението, предявено му с обвинителния акт /ОА/, като при превес на отегчаващите обстоятелства бъде увеличено наложената комплексна санкция, включваща наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.

Във въззивната жалба на подсъдимия В. Х. и допълнението към нея на защитника му адв. П. се отправят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, за нарушение на материалния закон и за наложено явно несправедливо по размер наказание лишаване от свобода.

Сочи се, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвения обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и не позволява подсъдимият Х. ефективно да се защити, което е основание за упражняване от въззивния съд на правомощията по чл.334, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Оплакването се аргументира с отсъствието в обстоятелствената част на обвинителния акт/ОА/ на съществени и безспорни /според жалбоподателя/ факти- движението другия автомобил с превишена скорост при наличието на знак, ограничаващ скоростта на движение. Твърди се така да е ограничено реализирането на правото на защита на подсъдимия, включващо правото да поиска съдебното следствие пред първостепенния съд да протече по реда на чл.371, т.2 от НПК, а от това да последва и санкционирането му с редуцирано и в този смисъл по-леко по размер наказание.

При условията на алтернативност се отправя искане за изменение на присъдата, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.

Навяват се доводи, че са налице доказателства за оказана от подсъдимия помощ след деянието, което обуславя приложението на привилегирования състав на престъплението- чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.1, вр. ал.3, б.“б“, пр.1 от НК и съответно- определяне на по- ниско по размер наказание.

Възразява се срещу възприетото от първостепенния съд, че подсъдимият е нарушил с деянието си правилата за движение, установени в 2 чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Изразява се виждане, че в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП е единствено нарушението по чл. 38, ал.4 от ЗДвП, а останалите се явяват вторични и произтичащи от него. С оглед на това се иска оправдаването на подсъдимия за нарушаване на чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Също алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, с евентуално приложение на чл.

66 от НК. Акцентира се върху значителна степен на съпричиняване от страна на пострадалите, изминалия период от време, изрядното процесуално поведение на подсъдимия и неговата ниска лична обществена опасност.

В проведеното съдебно заседание прокурорът от АП – Пловдив изразява становище, че е основателно единствено оплакването на подсъдимия досежно броя на вменените му нарушения на правилата за движение по пътищата, тъй като в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и причинения съставомерен резултат е само нарушението по чл. 38, ал.4 от ЗДвП, в който смисъл обжалваната присъда следва да бъде изменена.

Отстоява позиция за отсъствие на твърдяното от подсъдимия и защитника му съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в липсата в ОА на позоваване на знака „Б 26“.

Счита, че не е налице и по- тежко наказуемият състав на престъплението, тъй като отсъства обективният признак „особено тежък случай“. Степента на обществената опасност на деянието е висока, но данните за личността на подсъдимия Х. не го очертават като деец с висока степен на обществена опасност. Той е трудово му ангажиран, добър, работлив и дисциплиниран човек. Според прокурора завишена лична обществена опасност не се установява и от данните за поведението му като водач на МПС. Наложените му като такъв наказания с фиш- 3 за допуснати нарушения на скоростта на движение, са за период от около една седмица през месец март 2018 г. Размерът на наложените му наказания сочи нарушенията да са се изразили в превишаване на скоростта най-много до 30 км/ч., а това е недостатъчно за формиране на извод, че подс. Х. е недисциплиниран водач на моторно превозно средство, умишлено и тенденциозно нарушаващ правилата за движение. Нарушението, направено около месец преди инкриминираното деяние, счита за извършено под давлението на работодателя му, който е мотивирал подс. Х. да премине напред по пътя и в резултат на това се е стигнало до нарушението на чл. 6, ал. 1 ЗДвП- на маркировка по пътя. Не може да се изведе висока степен на обществена опасност на дееца и направеният в този смисъл от Окръжен съд - Пловдив извод намира за правилен, а атакуваната присъда за законосъобразна по отношение квалификацията на деянието.

Изразява становище за неоснователност и на претенцията за приложение на привилегирования състав на престъплението, тъй като обаждането по телефона, реализирано от подс. Х., не е достатъчно, за да 3 обоснове приложението на чл. 343а от НК.

Наложеното наказание намира за справедливо, съобразено както с личността на дееца, така и с целите, които преследва. Счита, че в тази част присъдата не подлежи на корекция.

Жалбоподателите- частни обвинители, редовно призовани, не упражниха правото си на лично участие във въззивното производство, с изключение на частните обвинители А. М. и И. М.. За всички частни обвинители се явиха поверениците им адв. П., адв. Ч. и адв. С.. Те поддържат въззивните жалби, допълненията към тях, оспорват жалбата и допълнението към нея на подсъдимия, като поддържат и писмено отправеното възражение срещу наведените оплаквания.

Адв. С. аргументира оплакването за неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подс. Х. по предявената му по- тежка квалификация на извършеното. Излага допълнителни съображения, че е налице „особено тежък случай“ както с оглед високата обществената опасност на деянието, така и с оглед тази на извършителя. Висока степен на обществена опасност на дееца намира в данните за предходно наложените му наказания за нарушения като водач на МПС непосредствено преди инкриминираното ПТП. Счита за достатъчни процесните нарушения на правилата на ЗДвП, за да се приеме наличието на квалифициращото обстоятелство „особено тежък случай“, тъй като в продължение на повече от 2 минути подсъдимият е карал на заден ход с пълното съзнание, че прави незаконна маневра. Не оспорва добрите му характеристични данни в личен и професионален аспект, но намира, че като водач на МПС е реализирал чести и тежки нарушения на правилата за движение и това рефлектира върху преценката за завишена лична обществена опасност.

Навежда аргументи и срещу възражението на подсъдимия Х., че извършеното от него следа да се квалифицира по привилегирования състав на престъплението- чл.343а НК. В чл. 124 от Закона за движение по пътищата е установено задължение за участвал в ПТП произшествие водач да окаже помощ на пострадали лица. Обаждането на № 112 не изчерпва обема на дължимата помощ.

Отстоява позиция за надценяване от окръжния съд на степента на „съпричиняване“ на вредоносния резултат. Сочи, че и при движение с разрешената скорост от 60 км/час, ако автомобилът „***“ е бил с 10 метра понапред, отново е щял да последва удар със същите последици, тъй като камионът е бил невидим в момента на навлизане на заден ход на пътното платно.

Поддържа отправеното във въззивните жалби искане да бъде приета правна квалификация на извършеното с оглед наличието на особено тежък случай, при отсъствието на данни за съпричиняване и за оказана от подсъдимия помощ на пострадалите, която да очертава като приложима 4 нормата на чл.343а НК.

Поддържа и оплакването за несправедливост на наложеното наказание, като счита, че за постигане целите на чл. 36 от НК същото следва да е в размер на дванадесет години и половина лишаване от свобода.

Адв. Ч. се солидаризира със становището на адв. С.. Допълнително пледира размера на наказанието лишаване от правоуправление да надвишава с 3 години срока на наказанието лишаване от свобода. Жалбата на подсъдимия намира за неоснователна.

Адв. П. и явяващите се частни обвинители се присъединиха към становищата на двамата повереници.

Адв. П.- защитник на подс. Х., поддържа възивната жалба и допълнението към нея, като не поддържа единствено оплакването за съществено процесуално нарушение, изразило се в ограничаване правото на защита на подсъдимия при съставяне на обвинителния акт.

Счита, че данните относно извършената маневра, предпоставила настъпилото ПТП, не очертават подсъдимият като лице, грубо нарушаващо правилата за движение по пътищата- поради непознаване на характеристиките на пътния участък той е объркал пътя и поради това е предприел фаталната маневра. Тъй като при извършването й е имал частична видимост към главния път в посока гр. П., а в посока - П. би могъл да види отразена светлина на евентуално движещи се моторни превозни средства, то видимостта му е била ограничена, но не и напълно липсваща и такова е експертното становище на изготвените по делото АТЕ-зи.