Решение № 356 от 04.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Е.ия Б. Найденова в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600911 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК вр. с чл.306, ал.3 вр. с ал.1 от НПК.

С протоколно определение от 17.06.2024 г. по НОХД № 157/2024 г., постановено в процедура по чл.383, ал.2 вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, Окръжен съд – Кюстендил, е групирал на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НПК, наложените на осъдения В. К. Г. наказания по същото дело и по НОХД № 1296/2023 г. на РС-Кюстендил, като му е определил едно общо найтежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което на основание чл.23, ал.2 от НК е присъединил и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. Съдът е отложил изпълнението на общото наказание по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на определението в сила.

Против определението, в честта му относно приложението на чл.66, ал.1 от НК, е постъпил протест от прокурор при Окръжна П. – Кюстендил, с оплаквания за неправилност. В протеста се твърди, че кумулирането на наказанията е осъществено законосъобразно, но отлагане изпълнението на общото най-тежко наказание не би изпълнило целите на чл.36 от НК, доколкото с него се санкционира извършването на две отделни престъпни деяния и доколкото веднага след проведеното производство по чл.306, ал.1 от НПК на Г. и приключване на първоинстанционното съдебно заседание, при полицейска проверка, у лицето са били открити наркотични вещества и е 1 образувано ново наказателно производство (ДП) в РП-Кюстендил, за престъпление по чл.354а, ал.3 вр. с ал.1 от НК, изпратено на 26.06.2024 г. по компетентност на ОП-Кюстендил, за преценка за възможна квалификация по чл.354а, ал.1 от НК.

Против протеста е постъпило възражение от адв.Д. Д., защитник на осъдения Г., с което се иска първоинстанционното определение да бъде потвърдено, а протестът да бъде оставен без уважение. Във възражението се изтъква, че към датата на извършване на деянията (за които се отнася общото, най-тежко наказание), Г. е бил с чисто съдебно минало, а за предходно наложените му наказания назад във времето, е настъпила реабилитация.

Обръща се внимание, че от момента на налагане на наказанието по НОХД № 1296/2023 г. на РС-Кюстендил (четири месеца лишаване от свобода), до осъществяване на кумулацията, е започнал да тече изпитателен срок, който на практика се явява удължен с шест месеца. Акцентира се още на обстоятелството, че едно от наказанията, попадащи в съвкупността, е почти в минимума, предвиден в Общата част на НК и за поправянето на дееца не се налага да търпи ефективно изпълнение на кумулираното наказание. Изразява се и недоволство срещу доводите на прокурора за отчитане на последстващо поведение на Г., което е без връзка с фактите, относими към произнасянето на съда.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на А. П. – София поддържа протеста с наведените в него доводи. Намира общото наказание за явно несправедливо, тъй като в единия случай деецът е бил наказан за поведение с изключително висока степен на обществена опасност – държане на наркотични вещества с цел разпространение, а в другия – за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, което значело, че лицето е с трайни нагласи към осъществяване на противоправни действия с такива субстанции. В този аспект изразява виждане, че изпълнението на общото наказание не е следвало да бъде отлагано и се присъединява към претенцията за отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Осъденият Г., лично и чрез защитника си адв.Д. настоява за отхвърляне на протеста и потвърждаване на оспорваното с него определение. Защитата развива тезата, че и въпросът с общото наказание и този с изпълнението му са решени правилно от първоинстанционния съд. Допълва, че групираните наказания се отнасят за деяния, извършени в един и същи ден и на едно и също място, като по-тежкото санкциониране за второто от тях е станало, непосредствено преди производството по кумулация и то въз основа на сключено споразумение с прокурора, което е обхващало отлагане изпълнението на наказанието. Изразява мнение, че протестът е мотивиран единствено с твърдения за последстващо деяние на Г. – след постановяване на определението за кумулация, което хипотетично деяние е недоказано и за подзащитния му важи презумпцията за невинност. В последната си дума, осъденият моли за оставяне на протеста без уважение.

Апелативният съд намира, че протестът е депозиран от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен акт, поради което е процесуално 2 допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

От приложените по делото материали се установява, че ответникът по протеста В. К. Г., в миналото (в периода 1999 – 2010 г.) е бил осъждан неколкократно, като по всички тези осъждания е настъпила реабилитация (вкл. има постановена и по съдебен ред през 2017 г. от ОС-Видин).

С определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 11.12.2023 г. по НОХД № 1296/2023 г. на РС-Кюстендил, на Г. са били наложени наказания при условията на чл.55, ал.1 и ал.3 от НК – четири месеца лишаване от свобода, условно – с изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, за престъпление по чл.343б, ал.3 от НПК, а именно за управление на 11.05.2023 г. на МПС след употреба на наркотични вещества.

С определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 17.06.2024 г. по НОХД № 157/2024 г. на ОС-Кюстендил, на Г. е било наложено наказание отново при условията на чл.55, ал.1 и ал.3 от НК, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, условно – с изпитателен срок от три години, за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, извършено пак на 11.05.2023 г. – държане, с цел разпространение, на високорисково наркотично вещество - кокаин с общо тегло 9,58 гр. на стойност 1 532,80 лева. Със съдебния акт, на основание чл.59 от НК, от наложеното наказание е приспаднато времето, през което лицето е било задържано, считано от 11.05.2023 г.

От материалите по делото е видно, че двете деяния са били осъществени в условията на съвкупност, дори на едно и също място и по едно и също време, независимо че за наказателното им преследване са били образувани отделни наказателни производства. Изцяло законосъобразно, първостепенният съд е приел, че са налице условията на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените наказания, понеже престъпленията, за които те се отнасят, са били реализирани преди да е имало влязла в сила присъда (респ. определение за одобряване на споразумение), за което и да е от тях.

Присъединяването към общото наказание и на наказанието лишаване от права, е правилно и в съответствие с критериите на чл.23, ал.2 от НК.

Макар да не е изложил мотиви за приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо общото най-тежко наказание, КОС очевидно се е ръководил от разбирането, че условното осъждане отговаря на формалните изисквания на закона (което е безспорно) и че е достатъчно за постигане на целите по чл.36 от НК, особено на поправителната цел. В голяма степен основание за това му е давало обстоятелството, че и при двете наказателни процедури, страните са се споразумявали тъкмо за условно осъждане, което е било възприемано от съдебните състави за непротиворечащо на закона и морала. Става дума за шофиране на автомобил след наркоупотреба и едновременно с това за държане в купето на автомобила на наркотик, която деятелност обичайно би станала обект на едно наказателно досъдебно производство и респ. впоследствие и на съдебно производство. Продължителността на изпитателния срок, въззивният съд намира за подходяща и кореспондираща на 3 срока на общото наказание, още повече, че действително под срок на изпитване, Г. се е намирал дори от по-рано (от 11.12.2023 г.).

Убедителни аргументи за ревизия на горното схващане в протеста не се представят. Несъстоятелно и парадоксално е възражението, че целите на общото наказание не били постижими с приложението на чл.66 от НК, при положение, че ако не бе проведено производство по чл.306, ал.1 от НПК, изпълнението на отделните санкции лишаване от свобода, така или иначе вече е било отложено и то в съгласие с волята на държавното обвинение, което е участвало в двете спогодби, при това при втората от тях, бивайки съвсем наясно за осъждането на Г. от 11.12.2023 г. по НОХД № 1296/2023 г. В този контекст са неоснователни и възраженията на въззивния прокурор в подкрепа на протеста, че едното от деянията, включени в съвкупността било с „изключително висока степен на обществена опасност”. Подобни аргументи явно не се вписват във визията за представяне на споразумение с упоменатите параметри (ангажиране на отговорност по чл.55 от НК, даже без налагане на глоба), а и количеството на държания наркотик и обстановката по упражняването на фактическата власт са показателни, че деянието е от типичните случаи на престъпления от дадения вид.

Искането на протеста, при решаването на въпроса за изпълнението на общото най-тежко наказание, да се вземе предвид някакво последващо поведение на осъдения, за което се сочи, че било евентуално престъпно, е недопустимо и в разрез не само с презумпцията за невинност, но и с принципа за съответност на наказателната репресия. Така или иначе за твърдяното последващо поведение, Г. понастоящем се оказва задържан под стража, а ако бъде признат за виновен за извършване на ново престъпно деяние, осъществено веднага след като е напуснал съдебното заседание на окръжния съд на 17.06.2024 г. (както се интерпретира в протеста), то е флагрантно, че това деяние би се явило в рамките на изпитателния срок на предходно осъждане, и ако новото престъпление е умишлено, от общ характер, за което би получил наказание лишаване от свобода, то той ще трябва да изтърпи и отложеното наказание, по силата на чл.68, ал.1 от НК.

Ето защо, атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а протестът – оставен без уважение.

Предвид изложеното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.06.2024 г. по НОХД № 157/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НПК, на осъдения В. К. Г. е определено едно общо, най-тежко наказание, измежду наложените му по същото дело и по НОХД № 1296/2023 г. на РС-Кюстендил, а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, а на основание чл.23, ал.2 от НК е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 осем месеца.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5