Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4903 от 15.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12658/2025
Вид
Решение № 4903
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4903 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Г. като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100512658 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 319095/01.10.2025год. от С. С. И. ,ответник по делото ,чрез адв.С. С. и въззивна жалба,вх.№ 31901/01.10.2025год. от К. Г. И.,ответник по делото ,чрез адв.С. Н. срещу Решение №16579 от 09.09.2025год. постановено по гр.дело № 51988/2024год. по описа на СРС,64 състав ,в частта, в която е признато за установено ,по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С. С. И. и К. Г. И. дължат на “Топлофикация София” ЕАД, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от по 71,29 лева всеки един от тях – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главно вземане от 596,61 лева (цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ул. „********, надпартерен апартамент за периода м.05.2021г. – м.04.2023г., вкл.) за период на забавата 15.09.2022г. – 14.03.2024г.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил ответниците ,на основание чл.78,ал.1 от ГРК да заплатят на ищеца разделно, по ½ част всеки един от тях от следните суми : сумата от 112,93 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 67,76 лева – разноски за заповедното производство.

Във въззивните жалби се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение,поради противоречие с материалния и процесуалния закон.Излага се доводи ,че ответниците не са изпаднали в забава,тъй като не се твърди и доказва ищецът да е отправял покана,поради което се извежда ,че претенциите по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия е неоснователна и следва да се отхвърли 1 изцяло.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което претенциите на ищеца бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции .

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсулт.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Далсия“ ООД становище по въззивната жалба. не изразява

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да 2 предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между ответниците, от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.

Първоинстанционния съд е изложил мотиви и за размера на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период от 01.05.2021год. до

30.04.2023год. на претендираната стойност 1193,22 лева.

Не е спорно и че на 21.06.2024г. по банков път от страна на ответниците е платена сумата от 1306,39 лева. , като с посочената сума били погасени задълженията за цена за топлинна енергия и възнаграждение за дялово разпределение.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през процесния период, са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, т.е. мораторно обезщетение се начислява едва след отчет на уредите и установяване на количеството реално потребена топлинна енергия, като в този смисъл възраженията на въззивника са несъстоятелни, тъй в случая датите на отчет са 03.06.2022год.,респ.

30.05.2023год. / видни от талони за отчет ,лист 149,надлежно подписани от клиент/ ,след което са издадени и изравнителни сметки за отоплителен период 05.2021-04.2022год. и 05.2022-04.2023год.Налага се извода ,че процесните фактури са издадени в 45 дневния срок от отчета на уредите и изготвяне на изравнителните сметки.

В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е издадена на 31.07.2022 г. /видно от представеното с исковата молба копие от съобщение към тази фактура/ и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2022 г., следователно забавата е от 15.09.2021 г. Фактурата, обективираща задължението за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. е издадена на 31.07.2023 г. и 45 -дневния срок е изтекъл на 14.09.2023 г., поради което ответниците са изпаднали в забава за задължението по тази фактура от 15.09.2023 г.

Така общо задължението за мораторна лихва върху дължимата главница от в общ размер от 1193,22 лв., изчислено съобразно падежа на всяка от фактурите за периода 15.09.2022год. до 14.03.2024год. , възлиза на сумата 142,58 лв., ,която съответства на претендираната сума.Съобразно квотите на ответниците в съсобствеността на 3 топлоснабдения имот ,то всеки един от тях дължи на ищеца по ½ част от тази сума или по 71,29лв.

Неоснователно е направеното от въззивниците възражение, че към изтичане на срока за заплащане на сумите по изравнителните сметки общите фактури не са им били връчени, и за да изпаднат в забава е била необходима покана. Без значение за изпадането на потребителя в забава е оповестяването на фактурите. Връчването на фактурите не е условие за изпадането в забава. Фактът, че общите фактури са издадени след изтичане на 45 – дневния срок от изтичане на периодите, за които се отнасят, няма значение в случая, тъй като на ответниците са начислени и се претендират лихви за забава не от този момент, а от по-късен - след изтичането на 45 дни от датата на издаване на фактурите.

В този смисъл, възраженията на въззивниците срещу неоснователността на иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия са несъстоятелни и обжалваното решение в тази част се явява правилно.

С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивниците първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 51,13 евро /превалутирани 100 лв./, юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №16579 от 09.09.2025год. постановено по гр.дело № 51988/2024год. по описа на СРС,64 състав , в обжалваната му част.

ОСЪЖДА С. С. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. ******** офис – партер – адв. С., и К. Г. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. ******** офис – партер – адв. Д., да заплатят на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.3 ГПК разделно, по ½ част всеки един от тях сумата от 51,13 евро /превалутирани 100лв./,представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД - „Далсия“ ООД, ЕИК 041029500.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5