Решение № 18118 от 25.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18118 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110148686 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника Б. П. за осъждането му да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 52, находящ се в гр. София, ***, аб. № 239642, както следва:

2359.37 евро /4614.52 лева/ – цена на потребена топлинна енергия в имота за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия от датата на завеждане на исковата молба /13.10.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението; 483.73 евро /946.10 лв./ - мораторна лихва от 15.09.2023 г. – 01.10.2025 г . , 14.91 евро /29.17 лв./ - цена на услуга дялово разпределение за периода м.09.2022 г. м.04.2024 г., 3.76 евро /7.35 лв./ - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2022 г. – 01.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение от датата на завеждане на исковата молба /13.10.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника Б. П. е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот.

Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, но същата не е заплатена от потребителя – ответник по настоящото дело.

С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати гореописаните задължения. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. П., чрез назначения от съда особен представител, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че не е едноличен собственик на целия имот, доколкото притежава само 2/3 ид.части от него и не би могъл да отговаря за пълния размер на задълженията за имота. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в претендираното количество.

Оспорва акцесорните претенции за заплащане на мораторно обезщетение.

Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД взема становище по предявените искове с доводи за тяхната основателност.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника, в качеството на собственик на процесния период, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Установява се от представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на държавен недвижим имот от 22.07.1988 г., че съпрузите Г. З.П. и Е.Д.П. са закупили процесния топлоснабден имот.

Установява се от представените по делото удостоверения за наследници, че купувачите по сделката са починали през 1990 г., респективно – през 1991 г., като са оставили за наследници по закон трите си деца – сина си Б. П. /ответник по спора/, сина си С. П. и дъщеря си Б. /без посочена фамилия/. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН, всеки от наследниците е придобил правото на собственост върху 1/3 ид.част от имота.

Установява се от представения по делото нотариален акт за покупкопродажба от 2004 г., че С. П. е продал на брат си Б. П. притежаваната от него 1/3 ид.част от имота, като по този начин ответникът е придобил правото на собственост върху общо 2/3 ид.част от топлоснабдения имот.

По отношение на останалата 1/3 ид. част от имота по делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се заключи, че същите са 2 придобити чрез оригинерен или деривативен способ от ответника.

С оглед на това, съдът намира, че ответникът Б. П. се явява материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, като дължи заплащането на 2/3 от стойността на задължения за имота, съответни на притежаваната от него квота в съсобствеността.

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като съсобственик на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.

Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Съгласно експертизата, както и видно от приетите писмени доказателства, в рамките на исковия период в имота е начислявана топлинна енергия единствено за битово горещо водоподаване, като размерът на дължимите суми е изчислен на база, доколкото в апартамента липсват поставени водомери, както и не е осигурен достъп за извършване на реален 3 отчет за част от исковия период.

Видно от заключението на вещото лице, сумите са законосъобразно изчислени въз основа на действалата нормативна уредбна, като общият размер на задълженията за имота възлиза на 2353.71 евро.

Предвид изложеното, доколкото ответникът отговаря за 2/3 от задължението, то предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява основателен до размера на сумата от 1569.14 евро, а за горницата над тази сума до пълния размер на претенция от 2359.37 евро същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява от представените писмени доказателства и от изготвената експертиза, че за исковия период начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер н а 14.91 евро, поради което този иск се явява основателен до размера на сумата от 9.94 евро, а за горницата до пълния му заявен размер от 14.91 евро подлежи на отхвърляне.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за потребена топлинна енергия:

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се 4 отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

С оглед липсата на спор между страните, че ответникът не е изплатил процесните задължения на падежа, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява основателен размера от 324.10 евро, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК само върху дължимата от ответника главница. За горницата над тази сума до пълния размер на претенцията от 483.73 евро искът подлежи на отхвърляне.

По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:

По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.

Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.