Решение № 21 от 18.02.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 21

18.02.2019г., град Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав

На двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА

ПАНАЙОТОВА

Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА

Като разгледа докладваното от съдия М.П. в.гр.дело №663 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №193 от 13.06.2018г., постановено по гр.дело

№70/2017г. по описа на Окръжен съд-С.З., З.“Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на С.А.Т. с ЕГН:**********,***, сумата от 100000лв., представляваща парично обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му А.

С.Т. с ЕГН:**********, настъпила вследствие ПТП на 11.08.2016г., ведно със законна лихва от 09.01.2017г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част над 100000лв. до предявения като частичен размер от 170000лв. от пълен размер от 220000лв. е отхвърлен като неоснователен; З.“Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на М.А.Т. с ЕГН:**********, чрез нейната майка и законен представител Р.П.П. с ЕГН:**********,***, сумата от 100000лв., представляваща парично обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща й А.

С.Т. с ЕГН:**********, настъпила вследствие ПТП на 11.08.2016г., ведно със законна лихва от 09.01.2017г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част над 100000лв. до предявения като частичен размер от 170000лв. от пълен размер от 220000лв. е отхвърлен като неоснователен; З.“Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на С.А.Т. с ЕГН:**********,***, сумата от 30000лв., представляваща парично обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди, настъпили вследствие ПТП на 11.08.2016г., ведно със законна лихва от 09.01.2017г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част над 30000лв. до предявения като частичен размер от 50000лв. от пълен размер от 60000лв. е отхвърлен като неоснователен; З.“Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на С.А.Т. с ЕГН:********** и на М.А.Т. с ЕГН:**********, чрез нейната майка и законен представител Р.П.П. с ЕГН:**********,***, сумата от 16314лв. – разноски, съобразно уважената част от исковете; З.“Б.В.И.Г.“АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати дължимата държавна такса от 9200лв. върху уважената част от исковете по сметка на ОС-С.З., в полза на органите на съдебната власт в лицето на ВСС-гр.С..

С Решение №309 от 22.10.2018г., постановено по гр.дело

№70/2017г. по описа на Окръжен съд-С.З., е допълнено Решение №193 от 13.06.2018г. по същото дело по отношение на тримата ищци с общата им банкова сметка ***; изменено е решението в частта му относно присъдените на ищците разноски от 16314лв., като те се присъдят на общия им пълномощник адв.П.К. ***; отхвърлени са исканията на ищците за изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждането им в полза на „К. и С. - А. Д.“ гр.С.З. и чрез присъждане на 20% ДДС върху тях; отхвърлено е искането на З.“Б.В.И.Г.“АД за присъждане на разноски по делото.

Недоволни от първоинстанционното решение по съществото на спора са останали жалбоподателите С.А.Т. и малолетната към момента на подаване на жалбата М.А.Т., действаща чрез своята майка и законен представител Р.П.П., които чрез пълномощника им адв.П.К. го обжалват в отхвърлителните му части за разликите над присъдените обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баща им от по 100000лв. на всеки от двамата до пълните предявени като частични размери от по 170000лв. и за разликата над присъденото на С.Т. обезщетение от 30000лв. за неимуществени вреди от телесни повреди до пълния предявен като частичен размер от 50000лв., ведно със законната лихва. Изложени са съображения за неправилно прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства досежно действително търпените от ищците неимуществени вреди, съобразно техния характер, интензитет и продължителност, както и за неправилно прилагане нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД при липса на мотиви за степента на приетото съпричиняване и неправилна преценка за наличие въобще на такова. Претендират за отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете в пълните предявени като частични размери на обезщетенията, ведно със законната лихва от 09.01.2017г., както и за присъждане на възнаграждение по чл.38 от ЗАдв в полза на адвокатското дружество с начислен ДДС. От тяхна страна е подадена жалба с характер на частна и против решението от 22.10.2018г. в частите му с характер на определение, с които първо постановеното е изменено в частта му за разноските чрез присъждането им в полза на адв.П.К. и са отхвърлени исканията за присъждане на тези разноски в полза на адвокатското дружество и за начисляване на ДДС. Сочи се по делото да са представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие в полза на „К. и С. – а.д.“ и съдружника адв.П.К., отношенията по които да са уредени на основание чл.38 от ЗАдв, поради което разноските за адвокатско възнаграждение да следва да се присъдят на дружеството, регистрирано по ЗДДС в хода на производството. По тези съображения се претендира за отмяна на решението в обжалваните части и по същество за присъждане на разноските в размер на 19576,80лв. с включен ДДС в полза на адвокатското дружество.

Ответникът по жалбите „З. „Б.В.И.Г.““АД не е депозирало писмени отговори на същите и не е взело становище по тях.

Въззивна жалба против решението на окръжния съд е подадена и от страна на „З. „Б.В.И.Г.““АД. Посредством нея дружеството обжалва решението в осъдителните му части за размера над по 70000лв. до присъдения от по 100000лв. на всеки от двамата ищци като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им и за размера над 15000лв. до присъдения от 30000лв. като обезщетение за претърпени от С.Т. неимуществени вреди от телесни повреди. Изложени са доводи за неправилно определяне на размера на дължимите обезщетения като несъобразен с принципа на справедливостта и със съпричиняването на вредоносния резултат, каквото правилно да е прието от окръжния съд за осъществено, но да не е определена степента му, съответно процента, с който да бъдат намалени обезщетенията. Претендира се за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете за посочените разлики, както и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответниците по тази въззивна жалба С.А.Т. и малолетната М.А.Т. са депозирали чрез пълномощника им адв.П.К. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност и искане за отхвърлянето й и за присъждане на разноски по чл.38 от ЗАдв в полза на „К. и С. – а.д.“.

Дирекция „С. П.“-гр.С.З. не изпраща представител и не депозира становище.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – страните по делото; касаят съответни неблагоприятни за тях части на първоинстанционното решение, и откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими. Частната жалба е подадена в указания от съда двуседмичен срок; изхожда от легитимирани лица – ищците; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение за разноските, и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от С.А.Т. и непълнолетната понастоящем М.А.Т. против „З.“Б.В.И.Г.““АД искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие настъпило на 11.08.2016г., около 21,30 часа, на пътя между селата Б. и П. по вина на водача П. Д. В., управлявал лек автомобил “Ф.

Г. “ с ДКН ....., по отношение на който е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на техния баща А. С.Т. и са причинени на С.А.Т. телесни повреди – контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, оток на мозъка.

С влязла в сила на 26.07.2017г. Присъда №37 от 11.07.2017г., постановена по НОХД №313/2017г. по описа на Окръжен съд-С.З., П. Д. В. е признат за виновен в това, че на 11.08.2016г., около 21,30 часа, по път между с.Б. и с.П., при управление на МПС – лак автомобил марка „Ф. Г. “ с рег.№ ....., нарушил правилата за движение по чл.20,ал.2,изр.последно и чл.77 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смърт на едно лице – А. С.Т., и средна телесна повреда на друго лице – С.А.Т., изразяваща се в контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците, сътресение и контузия на мозъка, оток на мозъка, представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние и от него са настъпили смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице, поради което и на основание чл.343,ал.4 във връзка с ал.3,б.Б, предл.1, вр. ал.1,б.В вр. чл.342,ал.1 и чл.58а,ал.1 от НК е осъден на три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което наказание е отложено за изпитателен срок от пет години. Причинените смърт и телесна повреда са съставомерни признаци на престъплението, поради което и относно тях присъдата е задължителна за гражданския съд, като ищците са деца на починалия А. С.Т.. Безспорно е, че по отношение на лекия автомобил, с който е причинено от осъдения П. В. пътнотранспортното произшествие, към момента на настъпването му е бил сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество. По тези обстоятелства, обосноваващи материалноправната легитимация на страните и наличието на основанието по чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД за ангажиране от страна на ищците като увредени лица на отговорността на застрахователя по прекия иск за обезщетяване на причинените им от застрахования неимуществени вреди, страните не повдигат спор във въззивното производство.

Спорът пред настоящата инстанция касае единствено размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, с оглед пределите на въззивните жалби на страните, посредством които първоинстанционното решение се атакува в частите му за разликата над присъдените обезщетения от по 70000лв. за всеки от двамата ищци за неимуществените вреди от смъртта на баща им до пълните предявени като частични от суми от по 220000лв. размери от по 170000лв. и за разликата над присъденото обезщетение от 15000лв. в полза на С.Т. за претърпените от него неимуществени вреди от телесни повреди до пълния предявен като частичен от сума от 60000лв. размер от 50000лв., ведно със законната лихва от 09.01.2017г. Доводите на страните се концентрират около приложението на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, с оглед конкретните за казуса обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените психически и емоционални болки и страдания, и наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, възражение за каквото е своевременно заявено от ответника с отговора на исковата молба.

В тази връзка относно механизма на пътнотранспортното произшествие се установява, че то е настъпило в тъмната част на денонощието по извънселищен четвъртокласен двупосочен път между с.П. и с.Б., на около 1100м след разклона на с.П., на прав участък, като на южната лента от пътя и около него се намирали А.Т. и синът му С.Т., ремонтиращи авариралия мотопед „......., а в непосредствена близост пред мотопеда бил спрял в насрещната лента за движение с леви колела върху южния банкет лек автомобил „......., управляван от приятелката на С.Т. - св.П. Ж., повикана от него, който бил с включени светлини на фаровете. На правия участък след завоя на около 250м от тях се появил лекия автомобил „Ф. Г. “, управляван от П.