Решение № 5682 от 08.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5682 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100507132 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, вх. № 2986 от 25.05.2023 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Р.А., с рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, подадена от взискателя Ц. А. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника й – адвокат Й.Ц.-Т., съдебен адрес град София, ул. ******* срещу Разпореждане от 10.05.2023 г. по изпълнително дело № 20168480401223 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което се оставя без уважение искане на взискателя Ц. Т. по посоченото изпълнително дело, като съдебният изпълнител отказва извършване на разпределение по реда на чл. 495 ГПК и изготвяне на съответното Постановление за възлагане на недвижим имот, предмет на публична продан, проведена от 04.08.2017 г. до 04.09.2017 г.

В жалбата се излагат твърдения, че Ц. А. Т., в качеството й на взискател, е поискала чрез пълномощника й адвокат Ц.-Т., с молба вх. № 2574/28.04.2023 г., довършване на публичната продан от етапа, на който изпълнителното дело е било спряно, респективно извършване на разпределение и на всички останали действия до приключване на проданта с Постановление за възлагане на имота, предмет на проданта, на определената за купувач взискателка Ц. А. Т.. С обжалваното Разпореждане ЧСИ оставил без уважение нейното искане, поради следните причини: взискателят, обявен за купувач, не е внесъл цената, надминаваща неговото вземане; по делото е постъпило плащане от трето лице “Ф.Р.К.“ЕООД в размер на 69 200.00 лева на дата 09.02.2021 г, което подлежи на разпределение по реда на чл. 460 ГПК. Сочи, че за да остави искането без уважение ЧСИ 1

Р.А. е взела предвид и становище на длъжниците И.З. и Г.З., с вх. № 2708/09.05.2023 г., според които искането на взискателя е неоснователно и не следва да бъде уважено, защото: а) имотът, предмет на проданта, вече не е собственост на длъжниците, тъй като е придобит от “Ф.Р.К.“ЕООД с нотариален акт за замяна на недвижим имот от 05.02.2021 г., вписан в службата по вписванията, с вх. № 5725, акт 135, том ХIII, б) “Ф.Р.К.“ЕООД е заплатило дълга на И.З. и Г.З. по изпълнителното делото, въпреки че делото е било спряно с Обезпечителна заповед от 10.10.2017 г. по гр. дело № 42475/2017 г. по описа на СРС, 48 -ми състав, в) ако публичната продан продължи, правата на дружеството - заменител като собственик на имота ще бъдат накърнени и нарушени, г) за взискателя липсва правен интерес от продължаване на проданта, тъй като дългът спрямо него е платен, а присъединяването на кредитори по време на спирането не означава, че проданта трябва да тръгне отново, д) изпълнителното производство следва да приключи с внасяне на дълга от “Ф.Р.К.“ЕООД спрямо първоначалния кредитор. В жалбата се излага, че изразените в Разпореждането на ЧСИ мотиви са незаконосъобразни, защото: 1) на първо място - отказът да се довърши проданта, след като вече взискателката е определена за купувач по реда на чл.

492 ГПК, накърнява нейното право да придобие имота, 2) на второ място – заплащането на задължението на длъжниците към първоначалния кредитор от трето лице, в случая “Ф.Р.К.“ЕООД, не е и не може да бъде основание за недовършване на публичната продан и възлагане на имота в лицето на определения купувач, тъй като плащането е извършено след определяне на купувач; внесената от “Ф.Р.К.“ЕООД сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички присъединили се кредитори, тя не следва да бъде разпределяна по реда на чл. 460 ГПК, защото от довършване на публичната продан би постъпила доста по - голяма сума, достатъчна за удовлетворяване на всички кредитори, 3) на трето място – да се приеме като единствен начин на удовлетворяване на вземанията по настоящо изпълнително дело плащането от трето лице дерогира правото на взискателя на избор на начин на изпълнение, 4) на четвърто място – не са налице основания за прекратяване или приключване на изпълнителното производство, 5) на пето място – сумата, внесена от “Ф.Р.К.“ЕООД не следва да бъде разпределяна поради възможността върху нея да бъде наложен обезпечителен запор от това дружество срещу И. и Г.З.и, спрямо които то е завело дело за разваляне на нотариалния акт за замяна – гр. дело № 12310/2022 г., по описа на СГС, 1-2 състав, 6) на шесто място – в процесната хипотеза е налице сливане в лицето Ц. Т. на две качества – на взискател и на купувача на публичната продан, като тези две качества съчетават два различни правни интереса – интереса на взискателя да бъде удовлетворено вземането му и интереса на купувача да се довърши проданта и да се придобие имота; 7) на седмо място – нормите, с които се урежда изпълнителния процес по начало са такива от публичен порядък, тъй като представляват силова намеса на държавата в чужда правна сфера и след като законодателят не е уредил възможност публичната продан да бъде осуетена поради плащането на задължението, освен при условията на чл. 491 ГПК, каквито в случая не са налице, то плащането от “Ф.Р.К.“ЕООД не е пречка за довършване на проданта по правилата на ГПК – разпределение, внасяне на цената на взискателя - купувач и издаване на съответното Постановление за възлагане. Моли обжалваното разпореждане да бъде 2 отменено, като незаконосъобразно.

Длъжниците И. Х. З.а, ЕГН **********, от град София, ул.********, и Г.Н. З., ЕГН **********, с адрес: град София, ул.********, чрез пълномощника им адвокат М.М., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са подали отговор (становище) по така подадената от взискателя жалба, като считат същата за недопустима, тъй като е подадена извън процесуалнопреклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Отделно, считат жалбата и за неоснователна. Излагат, че жалбата трябва да се основава на нарушения във връзка с разпределението, изразяващо се в нарушаване правилата на чл. 136 ЗЗД, чл. 458 и чл. 459 ГПК, но не и да се правят оплаквания, които нямат връзка с разпределението. Сочат, че Ц.

Т. е взискател, изпълнителното делото е образувано по нейна молба и тя търси да получи парична сума за да си удовлетвори вземането от Г.З. и И.З. и, че изпълнителното дело не е начин взискателят да получи на ниска цена техните идеални части от недвижим имот, тъй като това би било злоупотреба с право. Отделно излагат, че имотът – предмет на публичната продан, от м. февруари 2021 г. не е собственост на длъжниците Г. и И. З.и и, че е налице пречка за издаване на Постановление за възлагане на този имот на купувача на публичната продан. Сочат, че дългът по изпълнителното дело е платен и, че няма пречка изпълнителното дело да бъде прекратено, на основание чл. 433 ГПК, поради представяне на доказателства за плащане по отношение на взискателя Ц. Т. и, че присъединяването на нови кредитори през м. април 2023 г. цели да забави прекратяването на делото и да се намери начин имотът да бъде възложен на взискателя на ниска цена вследствие на няколко нестанали публични продани на продажба на идеални части – собствени на длъжниците.

Претендират присъждане на разноски в настоящото производство.

ЧСИ Р.А. е депозирала мотиви по обжалваните действия по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че когато недвижим имот се възлага на взискател вместо изпълнение, се извършва особен вид сделка, която наподобява даване вместо изпълнение – купувачът е кредитор, който има определено вземане и се съгласява да получи правото на собственост върху имота, като в замяна на това неговото вземане се погасява и кредиторът се съгласява, че възложеният имот удовлетворява неговия интерес и по този начин Постановлението за възлагане става освен правнопридобивен способ – относно правото на собственост върху недвижимия имот, и правопогасителен способ – относно вземането му към длъжника. Излага, че Постановлението за възлагане има двойно правно действие, като тези два ефекта са неразривно свързани – ако кредиторът не може да стане собственик, няма да настъпи и погасителният ефект върху вземането му, както и обратното – ако кредиторът няма вземане и правопогасителният ефект не настъпва поради липсата на предмет на погасяване – изпълняемо право, той няма да стане и собственик на недвижимия имот – не настъпва и вещноправният ефект, тъй като в настоящия случай вземането на Ц. А. Т. е погасено с постъплението на сумата от 69 200.00 лева по делото.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното:

3

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – взискателят по изпълнението, насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК. Разпореждането от 10.05.2023 г. по изпълнително дело № 20168480401223 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което се отказва искане за извършване на разпределение и издаване на Постановление за възлагане на недвижим имот, е връчено на пълномощника на взискателя Ц. А. Т. – адвокат Й.Ц.-Т., на 17.05.2023 г. (л. 474 от изпълнителното дело). Срокът за обжалване, съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК, е двуседмичен от деня на съобщението, като за такъв се счита денят, следващ датата на връчването, а именно 18.05.2023 г. Жалбата е депозирана на 25.05.2023 г. и е с вх. № 2986 по описа на ЧСИ Р.А., поради което е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20168480401223 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 на КЧСИ, е образувано на 08.08.2016 г. по молба на взискателя Ц. А. Т., ЕГН **********, от град София, жк “*******, ап. 20, чрез пълномощника й адвокат Й.Г.Ц.-Т., срещу И. Х. З.а, ЕГН **********, от град София, ул. ******** и Г.Н. З., ЕГН **********, с адрес град София, ул.

********, ******* на основание изпълнителен лист издаден на 02.08.2016 г. въз основа на решение от 12.07.2016 г. по гр. дело № 5844/2015 г. по описа на ВКС, решение от 01.06.2015 г. по гр. дело № 481/2015 г. на САС и решение от 04.04.2014 г. по гр. дело № 12443/2009 г. по описа на СГС, с които И.З. и Г.З. са осъдени да заплатят, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, на В.И. Х., ЕГН **********, Й.Ж.Х., ЕГН **********, С.Г.И. ЕГН ********** и на Л.И. И., ЕГН **********, по 5 192.50 лева на всеки, представляващи получени наеми за собствен имот за времето от 01.12.2006 г. до 01.07.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2009 г. до окончателното плащане, сумата от по 1 000.00 лева на всеки – мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 01.12.2006 г. до 31.07.2009 г., както и сумата от 2 567.00 лева, представляващи разноски по делото за всички съдебни инстанции, както и на основание изпълнителен лист, издаден на 02.08.2016 г., въз основа на решение от 12.07.2016 г. по гр. дело № 5844/2015 г. по описа на ВКС, решение от 01.06.2015 г. по гр. дело № 481/2015 г. на САС и решение от 04.04.2014 г. по гр. дело № 12443/2009 г. по описа на СГС, с които И. и Г.З.и са осъдени да заплатят на В.И. Х., ЕГН **********, Й.Ж.Х., ЕГН **********, С.Г.И. ЕГН ********** и на Л.И. И., ЕГН **********, общо сумата от 3 305.00 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С договор за цесия от 12.04.2013 г. взискателите С.Г.И. и Л.И. И. са прехвърлили всичките им вземания, претендирани по гр. дело № 12443/2009 г. по описа на СГС към длъжниците Г.Н. З. и И. Х. З.а, на Ц. А. Т.. С договор за цесия от 14.06.2013 г. взискателите В.И. Х. и Й.Ж.Х. са прехвърлили всичките им вземания, претендирани по гр. дело № 12443/2009 г. по описа на СГС към длъжниците Г.Н. З. и И. Х. З.а, на Ц. А. Т.. Длъжниците са уведомени за извършените цесии с нотариални покани, получени лично от тях. Въз основа на описаните по - горе изпълнителни листове, договори за цесии, покани и уведомления Ц.