Присъда № 9 от 24.03.2026, Районен съд - Провадия

МОТИВИ към присъда по НОХД N 555 по описа за 2025 год. на Провадийски районен съд.

На 02.12.2025 год. ВРП е внесла обвинителен акт по вх. Пр.

№13216/2014г. по описа на ВРП ТО-******, ведно с материалите по ДП №344/2024г. по описа на РУ-******, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия П.А.П. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на ПРП поддържа обвинението така, както е отразено в обвинителния акт. Предвид обстоятелството, че подсъдимия е изразил желание делото да бъде гледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде насложено наказание към минималния размер определен в закона, което наказание да бъде отложено с минимален изпитателен срок.

В хода на делото бе допуснат за съвместно разглеждане граждански иск от страна на пострадалия С.Н.С. срещу подсъдимия за причинените му в резултат на деянието вреди в размер на 785.63 евро ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата, като същият бе конституиран, като граждански ищец и частен обвинител.

Подсъдимият се признава за виновен, не оспорва фактическата обстановка залегнала в обвинителния акт и желае делото да бъде гледано при условията на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция.

Защитника на подсъдимия, адв.Д.И. от АК-****** пледира за определяне на минимално наказание на подсъдимия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият П.А.П. живеел в с. ******, общ. ******, обл. ******.

Разведен е. Работел, като каменоделец в „Исторически парк“, с. ******. С висше образование. Неосъждан.

Пострадалият С.Н.С. притежавал къща с дворно място в западния край на с. ******, общ. ******, обл. ******. През 2023 г., на квартира в съседство заживели подсъдимият П.А.П. и неговата съжителка - свидетелката К.Д.Д..

Подсъдимият и пострадалият тогава се запознали, като впоследствие св. С. на няколко пъти услужвал с инструменти на подс. П., за което последният влизал в двора на пострадалия и виждал какви метални вещи се съхраняват там. При един от разговорите им, подс. П. попитал св. С., дали може да вземе и предаде за скрап железата, който се намирали в неговия двора, за което щял да му даде 1 част от получените пари. Пострадалият отказал, тъй като повечето метални вещи били резервни части за неговия верижен трактор марка „Болгар“, а другите можел сам да си ги продаде, когато пожелае.

На 29.08.2024 г. св. С. влязъл за болнично лечение в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. ******, като имотът му в с. ****** останал без надзор. От това решил да се възползва подс. П., за да открадне необезпокоявано металните вещи на пострадалия и да ги предаде за скрап, като запази всичките получени пари за себе си, понеже тогава изпитвал финансови затруднения.

В изпълнение на взетото решение, на неустановена дата през периода от 29.08.2024 г. до 01.09.2024 г., включително, подс. П. влязъл през незаключената пътна порта в двора на св. С. и от там взел: редуктор комплект към вериги на трактор „Болгар“, на стойност 300 лв. (триста лева); комплект въздушен филтър за трактор „Болгар“, на стойност 70 лв. (седемдесет лева); комплект 9 (девет) броя ролки за колесарки на вериги за трактор „Болгар“, на стойност 250 лв. (двеста и петдесет лева); самоделна машина за циклене на паркет с вал за шкурка без електромотор, на стойност 100 лв. (сто лева); 2 (два) броя автомобилни гуми с джанти 14 цола, на стойност 160 лв. (сто и шестдесет лева); 2 (два) броя зъбни колела за скоростна кутия на трактор „Болгар“, с диаметър Ф 50 мм, на стойност 240 лв. (двеста и четиридесет лева) и 2 (два) броя дебелостенни метални тръби с диаметър Ф 80 мм и дължина 1 м, с тегло 11,40 кг, на стойност 22,80 лв. (двадесет и два лева и осемдесет стотинки), всичките собственост на пострадалия. Тези вещи обвиняемият натоварил на място в свето моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с peг. № ****** и се прибрал в дома си. След това, около обяд на 01.09.2024 г., подс. П. превозил откраднатите металните вещи със своя автомобил в пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали на „Ремо 2013“ ЕООД в гр. ******, кв. ******. С обвиняемият там отишла и съжителката му - св. Д.. В пункта вещите изкупил св. Ж.Й.Г. закупчик-отчетник в „Ремо 2013“ ЕООД.

Впоследствие, на неустановена дата през периода от 02.09.2024 г. до 05.09.2024г., включително, подс. П. отново влязъл в двора на св. С. в с. ******, от където взел и натоварил в автомобила си метален резервоар за дизел към трактор „Болгар“, на стойност 200 лв. (двеста лева), собственост на пострадалия. На 05.09.2024, около обяд, отново заедно със св. Д., подсъдимият пристигнал с лекия си автомобил в пункта на „Ремо 2013“ ЕООД в гр. ******, кв. ****** №21, където стоварил и предал за скрап на св. Г. отнетия резервоар, заедно със смачкани метални ламарини. На следващия ден, почти всички метални отпадъци от пункта били взети и откарани за централната база на фирмата, като на място останали само малка част от тях, сред които бил металния резервоар на пострадалия.

На 07.09.2024 г., около 10.00 часа, св. С. пристигнал в имота си в с.

******, общ. ****** и установил извършената кражба на вещите му, за което около 12.20 часа подал сигнал в РУ ******. По-късно същия ден, св. С. бил разпитан в качеството на свидетел, с което действие по разследването започнало настоящото наказателно производство.

2

В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия, на 10.09.2024г. металния резервоар за дизел към трактор „Болгар“ бил открит в пункта на „Ремо 2013“ ЕООД в гр. ****** и бил предаден с протокол за доброволно предаване от св. Г..

От извършената по делото съдебно-оценителна експертиза се установява точната парична стойност на всяка от вещите, предмет на престъплението, като общата им стойност е в размер на 1342,80 лв. (хиляда триста четиридесет и два лева и осемдесет стотинки), към периода на извършване на кражбата.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, показания на свидетели, заключението на вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване, разпознаване на лица, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, както и неговото свидетелство за съдимост.

Съдът кредитира дадените от подсъдимия обяснения, тъй като те се припокриват изцяло с доказателствата по делото и установената фактическа обстановка.

Съдът кредитира изцяло всички събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на подсъдимия са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло кредитирани.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Авторството на деянието, съдът намери за доказано съпоставяйки самопризнанията на подсъдимия с другите доказателства по делото-основно показанията на свидетелите, заключението на вещото лице по възложената съдебно-оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване, разпознаване на лица, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, както и неговото свидетелство за съдимост.

Доказаха се квалифициращите признаци по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 по отношение и подсъдимия предвид факта, че за извършване на кражбата е моторно превозено срество.

Доказа се и, че същия е извършил деянието при условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.

Подсъдимия е предприел действия по прекъсване фактическата власт 3 на владелеца върху инкриминираните вещи с намерение противозаконно да ги присвои, с което е настъпил и визираният от закона обществено опасен резултат.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна на подсъдимия. Същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е целял те да настъпят. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал е преминаването им в неговата фактическа власт и е установил тази власт.

Съдът намира, че по отношение на подсъдимия е било налице специфичното за този вид престъпление намерение - противозаконно да се присвоят вещите – предмет на престъплението.

Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на чуждата собственост и ниско право съзнание от страна на подсъдимия, стремеж към лесно и бързо облагодетелстване и незачитане собствеността на другите.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

Изхождайки от гореизложеното, Провадийски районен съд намери подсъдимия П.А.П. за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с определяне на изпитателен срок от три години.

При определяне на наказанието съдът прецени степента на обществена опасност на деянието, която определи, като висока, предвид значителния ръст на този вид престъпления. Наред с това взе предвид и усложнения механизъм на извършване на деянието, при което е осъществен един квалифициращ признак на престъпния състав, както и факта, че е налице непълно възстановяване на причинената щета. Визираните обстоятелства съдът прецени, като съществено отегчаващи отговорността на подсъдимия.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени изразеното желание на подсъдимия производството да се движи по реда на глава ХХVІІ от НПК, което само по себе си е признаване на вината, изразеното критично отношение към стореното и оказаното съдействие за установяване на обективната истина, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното производство, както и тежкото и имотно състояние на подсъдимия с оглед данните, че същият е безработен и най-вече доброто му процесуално поведение и липсата на предишни осъждания.

Изложените съображения мотивират съда да наложи на подсъдимия П.

4 предвиденото в специалната част на НК наказание със задължителното приложение на чл.58а от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер към минималния определен в специалната разпоредба на НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което наказание съгласно разпоредбата на чл.58а от НК намали с 1/3 и след редукцията същото следва да бъде в размер на осем месеца „Лишаване от свобода“.

С оглед обществената опасност на дееца, която съдът определя, като невисока, съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години.

Предвид постановяване на осъдителна присъда съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати направените разноски по делото на фаза досъдебно производство в размер на 176.54 евро (сто седемдесет и шест евро и 54 евроцента), представляващи 345.28 лева (триста четиридесет и пет лева и 28 ст.) в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР ******, както и сумата от 235.52 евро (двеста тридесет и пет евро и 52 евроцента), представляваща сторени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и пътни разноски.

С така определеното наказание съдът счита, че е изпълнена разпоредбата на чл.36 от НК по отношение на подсъдимия.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Съда осъди подсъдимия П.А.П. да заплати на гражданския ищец С.Н.С., ЕГН: **********, сумата от 584.30 евро (петстотин осемдесет и четири евро и 30 евроцента), представляваща причинени имуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 29.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, като го отхвърли за разликата до 785.63 евро (седемстотин осемдесет и пет евро и 63 евроцента), като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати сумата в размер на 25.56 евро (двадесет и пет евро и 56 евроцента) представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск в полза на Държавата, по сметка на ВСС.