Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 507 от 07.04.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4893/2021
Вид
Решение № 507
Подписан
07.04.2022
Състав
Мариана Костадинова Тодорова Досева

Цитирани разпоредби

  • чл.268, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.269, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.61, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44, ал.2 · Закон за интеграция на хората с увреждания
  • чл. 1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Плевен, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20214430104893 по описа за 2021 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК чл. 43б от ППЗИХУ (отм.); вр. чл. 43а ал. 4 от ППЗИХУ (отм.); ввр. чл. 41 от ППЗИХУ (отм.); вр. чл. 35 от ЗИХУ (отм.); чл.

45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.) с цена на иска 3222,00 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.), вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ с цена на иска 116,58 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Р.Д.П. срещу Ю.. С. ЮС., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на ответника въз основа на подадено от него заявления-декларация за отпускане на целеви помощи с вх. № СП-03-3-979/11.03.2015 г. е предоставена целева помощ за хора с увреждания по смисъла на чл. 42, ал,2 във връзка .с чл. 44, ал.2 от Закона за интеграция на хората с увреждания - ЗИХУ(отм.) за ремонт на 1 бр. модулна протеза за долен крайник в размер на 3222.00 лв. Твърди, че за отпускането на посочената сума като целева помощ е издадена от *** на Дирекция Социално подпомагане - Плевен заповед № 1429/12.03.2015 г.

Заповедта е връчена лично на ответника на 18.03.2015 г. Твърди, че срокът за реализиране на целевата помощ за изработка, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия е 90-дневен от 1 датата на съобщаване на заповедта, с която се отпуска помощта- чл. 42, ал.9 ППЗИХУ (отм). Твърди, че ответника не е използвал по предназначение отпуснатата му целева помощ. Същият не е представил в Дирекция за социално подпомагане Плевен в 90-дневен срок разходооправдателни документи- оригинална фактура, касов бон и приемо- предавателен протокол, с които да удостовери изразходването на отпуснатата му целева помощ по предназначение- за ремонт на модулна протеза на долен крайник. Посочва, че съобразно чл. 436 от ППЗИХУ (отм.) лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния размер на помощта. Твърди, че ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение от 05.08.2015 г., която се счита за връчена по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (отм.), видно от уведомление от 13.11.2015 г. и известия за доставяне ИД РБ 5800 001Л-Е7 и от 30.09.2015 г. и ИД РБ 5800 ООиГГО С. Твърди, че със заповед № РД050406/12.12.2015 г., директорът на Дирекция „Социално подпомагане" Плевен е разпоредил ответника Ю.. С. ЮС. да възстанови сумата от 3222.00 лева главница затова, че не е използвал отпуснатата му и заплатена целева помощ по предназначение за ремонт на помощното средство и сумата от 116.58 лева - законоустановена лихва за периода от 04.08.2015 г. до 11.12.2015г. Твърди, че заповедта, която се счита за връчена по реда на чл. 61, ал.3 АПК(отм.), видно от уведомление от 27.01.2016 г. и известия за доставяне ИД РБ 5800 0ОУНВЗ 0 от 27.01.2016 г. и ИД РБ 5800 00УН79 М. Твърди, че със заповед №1506-РД01-0016/15.07.2016 г., директорът на Дирекция „Социално подпомагане" Плевен поправя допусната явна фактическа грешка в Заповед №'РД05-0406/12.12.2015 г. в която е сгрешено ЕГН-то на Ю.Ю.. Твърди, че Заповед № 1506-РД01-0016/15.07.2016 г., която се счита за връчена по реда на чл.61, 3 АПК (отм.), видно от уведомление от 09.09.2016 г. и известия за доставяне. Твърди, че тъй като неизползваната по предназначение целева помощ за ремонт на модулна протеза на долен крайник от г-н Ю., в размер на 3222:00 лв. не била възстановена било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, което е уважено. Образувано е изпълнително дело, като съобщението до длъжника и заповедта за изпълнение са връчени при условията на чл.47 ГПК, а на ищеца са дадени указания за предяваване на иск за установяване на вземането. Моли да бъде установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 3222.00 лева - главница, лихва за забава в размер на 116.58 лв. за периода от 04.08.2015 г. до 2

11.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2017 г. до изплащане на вземането. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който не оспорва допустимостта на иска.

Оспорва основателността на предявените искове, като счита същите за недоказани. Излага съображения, че за да възникне отговорността на ответника по чл.43б от ППЗИХУ/отм/ той следва действително да е получил исканото целево социално подпомагане под формата на парично плащане от страна на органа администриращ и предоставящ помощта по неговото искане.

Твърди, че ищецът не е представил доказателства, като платежно нареждане или друг документ доказващ реалното безкасово или касово плащане към ответника на отпуснатата със Заповед №1429/12.03.2015г. на *** на ДСППлевен целева помощ. В тази връзка и поради липсата на такова писмено доказателство счита претенцията за недоказана и в тази връзка неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от Заявление-декларация от 11.03.2015г. Ю.. С. ЮС. е заявил отпускане на целева помощ за ремонт на бедрена модулна протеза.

Със Заповед № 1428/12.03.2015г. на *** на Дирекция Социално подпомагане-Плевен на Ю.. С. ЮС. е отпусната целева помощ в размер на 3222 лв. за ремонт на модулна протеза на долен крайник.

С Покана за доброволно изпълнение от 05.08.2015г., Ю.Ю. е поканен доброволно да погаси задължението си са върне получената и неизползвана по предназначение целева помощ в размер на 3222 лв. Поканата е изпратена на адреса на лицето. Видно е, че пратката не е потърсена от получателя.

Съгласно Разписка от 13.11.2015г. е залепено уведомление на информационното табло за уведомления, находящо се в ДСП-Плевен, ***.

Уведомлението е свалено на 20.11.2015г.

Със Заповед за възстановяване № РД05 0406/12.12.2015г. на *** на ТД на ДСП –Плевен е наредено Ю.. С. ЮС. да възстанови сумата от 3222,00 лв. главница, както и лихва за периода 04.08.2015г. до 11.12.2015г. в размер на 3

116,58 лв. Заповедта е изпратена с обратна разписка на адресата, но не е потърсена. Съгласно Разписка от 27.01.2016г. е залепено уведомление на информационното табло за уведомления, находящо се в ДСП-Плевен, ***.

Уведомлението е свалено на 10.02.2016г. Няма данни заповедта да е обжалвана, поради което е влязла в сила.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

С разпоредбите на чл.44, ал.2 ЗИХУ, респ. чл.39 ППЗИХУ е прогласено правото на хората с увреждания да получават целеви помощи. В чл.44, ал.2 ППЗИХУ е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, закупуване и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35, ал.1, с изключение на медицинските изделия, които се изплащат изцяло или частично от Националната здравноосигурителна каса.

Във всички случаи обаче тези помощи се отпускат за покриване на конкретни, реални, неотложни потребности и за да се използват тези средства само за тази цел от нуждаещите се лица и за да се избегне възможността от злоупотреба с тях, е регламентиран подробно редът, по който те се отпускат, разходват и отчитат – чл.43а, ал.4 ППЗИХУ, както и санкцията, предвидена в чл.43б ППЗИХУ - лицата неизползвали целевата помощ по предназначение възстановяват пълния размер на помощта. Съгласно чл.43, ал.4 ППЗИХУ в срок от 30 дни от получаване на помощта правоимащото лице, негов законен представител или упълномощено от него лице представя в съответната ДСП оригиналната фактура и касова бележка за справка и прилага копие от двата документа ведно с приемо-предавателен протокол за получаване на изделието. Според ал.5 срокът е 90 дни ако се касае за медицински изделия, изработени по индивидуална поръчка.

В настоящия случай е видно от приложените документи, че на ответника е била отпусната целева помощ за ремонт на модулна протеза за долен крайник. Във влязлата в сила като необжалвана Заповед № РД050406/12.12.2015г. е посочено, че сумата е получена от ответника на 05.05.2015г. Няма данни в законния срок той да е заплатил за ремонт на модулната протеза. Липсват доказателства отвтеника да е изпълнил 4 задължението си по закон да приложи фактура и касова бележка за закупени стоки в срока по чл.43а, ал.5 ППЗИХУ. Не се доказва, получената целева помощ да е изпълнила предназначението си. С други думи, налице са условията на чл.43б за възстановяване пълния размер на помощта. Ето защо ДСП е издала заповед за връщане на сумата. Видно е, че заповедта е връчена на ответника при условията на чл.61, ал.3 АПК, не е обжалвана и е влязла в сила. При това положение последната доказва по основание и размер частно държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.4, вр. с ал.2 ДОПК. Тя представлява изпълнително основание по чл.268, т.1 АПК, но на основание на чл.269, ал.2 АПК породеното и удостоверено с нея частно държавно вземане подлежи на изпълнение по реда на ГПК. (в този смисъл вж. Решение № 52/29.04.2011 г. по т.д.№ 512/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК). С други думи, доколкото заповедта е влязла в сила, тя обвързва съда да приеме за доказано вземането по основание и размер. В този смисъл неоснователно се явява възражението на особения представител на ответника, че не е доказано по делото предоставянето на сумата на ответника.

По горните съображения претенцията се явява основателна и доказана и предявените претенции да бъдат уважени в предявените си размери.

Съдът намира за доказан по основание и акцесорния иск за обезщетение за забава по чл.84, ал.2 ЗЗД. Според чл.45, ал.4 ЗИХУ недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания.

Лихвата се дължи с изтичането на законовия срок за представяне на разходнооправдателни документи. В случая срокът изтича на 03.08.2015г. и следователно оттогава настъпва и забавата. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, лихвата за забава за периода от 04.08.2015г. до 11.12.2015г. се равнява на 116,58 лева. Ето защо основателен и доказан се явява и иска за лихва за забава, пради което следва да бъде оважен в предявения си размер от 116,58 лв.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.

Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното 5 производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 66,77 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Плевен държавна такса в размер на 112,11 лв. /128,88 лв.+50 лв.-66,77 лв./

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК чл. 43б от ППЗИХУ (отм.); ввр. чл. 43а ал. 4 от ППЗИХУ (отм.); ввр. чл. 41 от ППЗИХУ (отм.); вр. чл. 35 от ЗИХУ (отм.); чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.) по отношение на Ю.. С. ЮС., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата 3222,00 лева, представляваща неизползвана по предназначение целева помощ, за връщането на която е издадена Заповед № РД-05-0406/12.12.2015г. на *** на ДСП-Плевен, в едно с лихвата за забава от 27.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1345/28.03.2017г. по ч.гр.д.№2182/2017 по описа на РС-Плевен.