Решение № 4579 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4579 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100511243 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 233221/18.08.2023 г., подадена от М. И. Г. – ищец по гр. дело № 4065/2023 г., Софийски районен съд, 41 състав срещу постановеното по него Решение № 11926/06.07.2023 г., с което е отхвърлен предявеният от ищеца установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че той не дължи на ответника Софийски районен съд сумата от 648, 26 лв. – разноски за производството по гр. дело № 63743/2014 г., СРС, 26 състав, както и сумата от 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 1604/2021 г. по описа на ДСИ П. Б.. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита се, че всички изпълнителни действия на съдебния изпълнител били недействителни предвид сбъркания ЕГН на длъжника в изпълнителния лист. Съдът не взел предвид възражението, че задължението било погасено по давност.

Счита се, че съдебният състав неправилно се позовал на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 г., Върховен касационен съд, ОСГТК без да вземе предвид липсата на годен титул.

Липсвали действия на взискателя и на съдебния изпълнител, които да прекъснат давността.

Прекратяването на изпълнителното производство е по закон и последващи действия на държавния съдебен изпълнител били неотносими.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Насрещната страна Софийски районен съд счита жалбата за неоснователна. Твърди, че първоинстанционният съд е разгледал всички предявени искове съобразно направените доводи, възражения и представени доказателства. Поради това иска потвърждаване на решението. Претендира разноски.

1

Производството по гр. дело № 4065/2023 г., Софийски районен съд, 174 състав е образувано по искова молба с вх. № 21285/26.01.2023 г., подадена от М. И. Г., в която се твърди, че при Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ П. Б. било образувано срещу него изпълнително дело № 1604/2021 г. за принудително събиране на сумата от 648, 26 лв. – разноски в съдебно производство и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителния лист по изпълнителен лист от 09.04.2019 г., издаден по гр. дело № 63743/2014 г., СРС, 26 състав.

Ищецът е посочил, че не били извършени каквито и да е било същински изпълнителни действия. Поддържа, че в негова полза е изтекла петгодишна погасителна давност, водеща своето начало от 03.02.2017 г. и изтекла на 03.02.2022 г. На това основание на 13.07.2022 г. длъжникът поискал от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителоното производство, но искането му било оставено без уважение. Поради това за него възникнал правен интерес от подаване на исковата молба, с която поискал от съда да признае за установено, че не дължал сумата от 648, 26 лв. – разноски по гр. дело № 63743/2014 г., СРС, 26 състав и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителния, издаден на 09.04.2019 г. по същото гражданско дело, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 1604/2021 г. по описа на ДСИ И. Б..

Ответникът Софийски районен съд e оспорил исковата претенция като неоснователна.

Посочил е, че решението е влязло в сила на 26.11.2018 г., когато било постановено Определение № 804 по гр.д. № 2104/2018 г. по описа на ВКС, III ГО, с което не е било допуснато до касационно обжалване на потвърдителното въззивно решение по в. гр. д. № 8023/2017 г. на СГС, II-Д състав. Посочено е, че вземанията за държавни такси са публични и приложима е разпоредбата на чл. 171 Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, като давността е 5-годишна и е започнала да тече от 01.01.2019 г. Освен това с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил начини на изпълнение, а в хода на изпълнителното производство вземането не е било погасено.

По делото е приложено гр. дело № 63743/2014 г., СРС, 26 състав, по което било постановено Решение № 25507/03.02.2017 г., с което ответникът по делото М. И. Г. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК 648, 26 лв. – разноски по делото. Същото е обжалвано пред Софийски градски съд по чийто опис било образувано в. гр. дело № 8023/2017 г. С постановеното по него Решение № 1923/27.03.2018 г. съдът е потвърдил обжалваното решение на СРС. Решението е обжалвано пред ВКС, където по к. дело № 3104/2018 г. е постановено Определение № 804/26.11.2018 г., с което не било допуснато обжалване на въззивното решение.

Към делото е приложено изпълнително дело № 1604/2021 г. по описа на ДСИ при СРС, 15 участък. Същото е образувано на 08.07.2021 г., на която дата е и входирано възлагателно писмо от Софийски районен съд, с което е поискано образуване на изпълнителното дело за събиране на вземането в приложения към писмото изпълнителен лист, издаден на 09.04.2019 г. в размер на 648, 26 лв. – разноски за производството по гр. дело № 63743/2014 г., СРС, 26 състав както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. Посочени са на основание чл. 426, ал. 2 и ал. 3 ГПК следните начини за изпълнение: запор, опис и публична продан на секвестируемо имущество. На 09.07.2021 г. е изходирана покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, която не била връчена на длъжника, тъй като на постоянния му адрес липсвала постройка /л. 8/. На 28.09.2021 г. е издадена нова ПДИ адресирана до съпругата на длъжника, но и тя не е била връчена, тъй като същата не била позната в района, а на адреса имало търговски дружества. На 12.10.2021 г. съдебният изпълнител е поискал от Българска народна банка справка за наличните на името на длъжника банкови сметки. На 12.10.2021 г. е поискал справка от началника на НАП за притежаваните от М. Г. имоти и моторни превозни средства. С писмо от НАП, ТД-София, входирано в СРС на 22.10.2021 г. е посочено, че длъжникът притежава л.а. марка „Фолксваген“, модел „Джета“. На 24.03.2022 г.

ДСИ е изпратил запорно съобщение до началника на сектор ПП КАТ при ОД на МВР София за налагане на запор на установеното превозно средство. На 15.04.2022 г. е изпратена нова ПДИ до длъжника със съобщение за наложения запор,но лицето не било намерено. На 13.07.2022 г. М. И. Г. е поискал от ДСИ прекратяване на изпълнителното производство 2 поради погасяването на вземането по давност. Направено е и искане за вдигане на наложения запор на лекия автомобил.

Въз основа на тези доказателства съдът приел, че първоинстанционното решение, което било правопораждащия задължението факт влязло в сила на 26.11.2018 г., от която дата било определението на ВКС за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Тъй като се касаело обаче за публично вземане, то същото следвало да бъде заплатено доброволно до края на годината на възникването му. Съдът приел, че давността започнала да тече на 01.01.2019 г. и към момента на постановяване на решението тя не била изтекла. По тези съображения отхъвърлил предявения иск.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.

Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия - чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК - т. 10/.

Вземането е съдебно потвърдено на 26.11.2018 г., когато е постановено Определение № 804/26.11.2018 г. по к. гр. дело № 3104/2018 г., ВКС, III г.о. – арг. чл. 296, т. 3 ГПК. Съдебно признатото вземане се погасява с петгодишна давност – чл. 117, ал. 2 ГПК. Конкретно тя е започнала да тече на 26.11.2018 г. Прекъсната е с поискването на извършване на конкретно изпълнително действие с молбата от 08.07.2021 г. и с наложения в изпълнителното производство запор на МПС със запорно съобщение от 24.03.2022 г. Безспорно е, че същият е наложен, което е видно от молба до ДСИ с дата 13.07.2022 г. на длъжника М. Г., в която той е помолил да бъде отменен запора върху превозното му средство. Поради това се явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсвало годно действие, с което давността да бъде прекъсната.

3

Възражението за негоден изпълнителен титул поради допусната грешка в изписването на ЕГН на длъжника е заявено за пръв път едва пред втората инстанция, поради което то е недопустимо, предвид релевирането му извън преклузивния срок.

Въз основа на изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото разноски се дължат на въззиваемия Софийски районен съд, който в своето становище от 05.02.2024 г. е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо въззивникът М. Г. следва да заплати на въззиваемия СРС на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11926/06.07.2023 г. постановено по гр. дело № 4065/2023 г., Софийски районен съд, 41 състав.

ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на Софийски районен съд, ЕИК **** сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4