Определение № 776 от 27.01.2026, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776

Бургас, 27.01.2026 г.

Административният съд - Бургас - V-ти състав, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ като разгледа докладваното от съдията Николай Диамандиев административно дело № 2345/2025 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба по жалба на М. М. Т. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], бл. 23, подадена чрез адв. А. – АК Бургас, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3292-000272/24.11.2025г. на Р. К. К. - Полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място] при 04 РУ при ОД на МВР Бургас, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас.

В проведено на 27.01.2026г. открито съдебно заседание, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, е направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Излагат се твърдения, че бащата на жалбоподателя е неподвижен и жалбоподателят полага грижи за неговото посещение на лечебни заведения с оглед здравословното му състояние. От жалбоподателя са представени доказателства за здравословното състояние на М. Г. Т. – Епикриза от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, от която е видно, че лицето е постъпило за лечение на 04.08.2025г. и е изписан на 07.08.2025г. В епикризата е посочена окончателна диагноза КП 59 – диагностика и лечение на наследствени и дегенаритвни заболявания на нервната система при възрастни пациенти, засягащи централната нервна система и моторния неврон (ЛАС). МКБ G 12.2 Болест на двигателния неврон. Артериална хипертония I10. Захарен диабет Е11. Спондилоартроза М47.

Искането за спиране на изпълнението е направено от надлежна страна и е процесуално допустимо. При разглеждането му по същество, съдът намира следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3292-000272/24.11.2025г. на Р. К. К. - Полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място] при 04 РУ при ОД на МВР Бургас, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, за това, че на 21.11.2025г. около 22:53ч. в [населено място], управлявал собствения си лек автомобил Мецедес, с рег. № [рег. номер], като при направена справка в РСОД 230 и ОДЧ-24 е установено, че МПС е с прекратена регистрация от 04.11.2025г.

Според чл. 172, ал. 5 и 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите по ал. 1, между които попада и процесната, се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, което означава, че за ПАМ, наложени по реда на чл. 171 от ЗДП, законът допуска предварително изпълнение.

Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя.

В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на нови факти и обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта да е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

Съдът намира, че в случая за оспорващия биха настъпили значителни вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, които по значимост са противопоставими на обществения интерес, заради който законодателят е допуснал предварително изпълнение на административния акт по силата на закона.

В представената по делото епикриза са дадени препоръки бащата на жалбоподателя да остане под динамично наблюдение от невролог и личен лекар, както и да бъде осъществяван месечен контрол на чернодробни ензими, креатинин и ФИД. Хода на заболяването е посочен като хроничен, като състоянието на пациента при изписването му е било без изменение. След извършена консултация с физиотерапевт на 05.08.2025г. е назначена рехабилитационна програма. Жалбоподателят излага конкретни твърдения в какво биха се изразили значимите или трудно поправими вреди, като е видно, че с отнемането на свидетелството за управление няма да може да полага необходимите грижи за здравословното състояние на своя баща. Представената епикриза подкрепя твърдението му.

Заповедта безспорно би могла да причини на оспорващия значителни или труднопоправими вреди, следователно в конкретния случай са налице основания за спиране изпълнението на акта, в съответствие с чл. 6 от АПК, който, като регламентира принципа на съразмерност при упражняване правомощията на администрацията, предвижда с административния акт да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на закона.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, поради което и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК,

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по силата на закона, предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3292-000272/24.11.2025г. на Р. К. К. - Полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място] при 04 РУ при ОД на МВР Бургас, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на Директора на ОД на МВР Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ „ГГ“ от ЗДвП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: