Решение № 1138 от 29.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. Пловдив, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330201974 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 24-0273-000151 от 15.03.2024 г., издаден от началник на РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, с който на К. А. К. с ЕГН ********** с адрес **** на основание чл. 182, ал.

1, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението, свързани с процесуални нарушения при издаване на АУАН, тъй като това не бил реда по който се наказвали нарушителите за това нарушение, не била установена самоличността на водача, нямало данни за разположението на АТСС Моли се да бъде отменено процесното НП. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа аргументите в жалбата и прави искане за разноски.

Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.05.2023 г. в 16:09 ч. в с. Долна Махала, ул. „1-ва“, № 3, посока към с.

Черноземен, при ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h, МПС „Фолксваген“, „Тигуан“ с рег. № **** се е движило със скорост от 106 km/h и след 1 отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача, става ясно, че е превишил максимално допустимата с 53 km/h и това е установено с АТСС TFR1М № 511. Установява се, че автомобилът е собственост на К. А. К.. За нарушението била съставен клип № 36481 от 29.05.2023 г., а за използването на АТСС протокол рег.

№ 273р-5491/30.05.2023 г.

Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 511 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.

Същото е минало периодична техническа проверка на 02.06.2022 г., като е издаден протокол от проверка № 4-33-22 от същата дата.

Собственикът на автомобила е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП на 10.01.2024 г., в която е посочил, че за датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от самия него.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД № 0539668/08.02.2024 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 700 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, а именно АУАН, снимков материал от автоматизираното техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на БИМ, протокол за премината последваща проверка № 4-3322/02.06.2022 г., протокол за използване на АТСС рег. № № 273р-5491/30.05.2023 г., разпечатка от база данни за собственост на автомобил, декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на аК.ете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то.

Актът е съставен от компетентно лице (т.1.3.2. от заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на МВР) при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед ( т. 3.8), в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на 2 движението и мястото на нарушение и координатите му.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, когато за допуснатото нарушение не се предвижда наказание „лишаване от право“. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.

Процесният случай е от третата група мобилни АТСС прикрепени към превозно средство. За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.

/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка, което в настоящият случай е осъществено видно от приложените доказателства; при контрол на скоростта на движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да обхваща МПСтата движещи се по участък със съответното ограничение или общовалидно правило; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 511, тъй като то е било в употреба към 29.05.2023 г. и е отговаряла на одобрения тип.

АТСС е преминало последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на клипа, въз основа на който е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения.

Посочено е името на служителя разположил и АТСС, както и длъжността и подписа на лицето проверил протокола и датата на проверката. Това е достатъчно за съда да приеме, че е обезпечена процедурата по установяване на нарушението.

Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съставянето на аК.ете в производството. Тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се брои от установяване на нарушителя. В конкретния случай това е моментът, в който нарушителят е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП. Следователно тримесечният срок за съставяне на АУАН е спазен. В срок е съставено и НП.

По изтъкнатите възражения съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 182, ал.

1 т. 6 от ЗДвП предвижда, че за нарушения на скоростния режим при превишаване с над 50 km/h. е предвидено наказание глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да 3 управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Това попада в изключенията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което процедурата по издаване на електронен фиш е неприложима, а именно касае се за общата процедура по издаване на АУАН и НП. Съгласно чл. 188, ал.

1 от ЗДвП Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Т.е. попълнената по чл. 188 от ЗДвП декларация представлява едновременно установяване на нарушителя - доказателство за това, че жалбоподателят е управлявал, както и установяване на факта, че МПСто не е било предоставяно на друго лице към инкриминираната дата. Напълно законосъобразно е била попълнена тази декларация и същата е абсолютно годна да докаже релевантния факт, че към дата на нарушението процесният автомобил не е бил предоставян на друго лице за управление. Това е едно право на собственика на автомобила да се освободи от административнонаказателна отговорност, в случай че е бил предоставил автомобила на друго лице, от което той може да се възползва или не, независимо от обективните факти.

Административнонаказателната отговорност на К. К. е реализирана на основание чл. 188, ал.1 предл. 1во от ЗДвП, а именно че нарушението е извършено с Фолксваген Тигуан № **** негова собственост, който той е управлявал.

Административнонаказателната отговорност по ЗДвП е лична и възниква за собственика на МПС, с което е извършено нарушението. Законът е въвел една оборима презумпция, че водач на МПС, с което е извършено нарушение по ЗДвП, е неговият собственик, която има определен ред по който може да бъде оборена, а именно – подаване на декларация по чл. 188 и чл. 189, ал. 5 ЗДвП с посочване на ползвател и прилагане на копие на неговото СУМПС и когато ползвателя/водача е установен лично и пряко длъжностните лица на местоизвършването на нарушението. В този случай не само че презумпцията не е оборена, но е и доказано чрез декларирането на тези обстоятелства, че именно жалбоподателя е управлявал на процесната дата, процесния авомобил. Поради тези съображения не може да бъде споделено възражението, че длъжностните лица е следвало лично да се уверят в самоличността на водача на МПС извършило нарушение за скорост. Правилно е установен субекта на административнонаказателната отговорност и правилно е приложена процедурата по ангажирането й.