Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 709 от 02.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 651/2026
Вид
Решение № 709
Подписан
02.06.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Светлин Михайлов, Даниела Христова, Валентин Димитров Бойкинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Даниела Христова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20261000500651 по описа за 2026 година

С решение № 6821 от 12.11.2025г., постановено по гр.д. № 20251100109724 по описа за 2025 година на СГС е разпоредено връщането на детето С. Н. И. М., родено на *** г., с ЕГН ********** , с произход от бащата Х. Н. С. М. и от майката П. Б. И. М., в Бразилия. Решението е постановено по искане на бащата, който твърди, че Бразилия е държавата на неговото постоянно местопребиваване и, че детето е пребивава на територията на РБългария след като е отвлечено от майката.Решението за връщане на детето е постановено на основание на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, като от фактическа страна съдът е приел, че детето е останало на територията на България поради отказ на майката да се върне с детето в Бразилия.

След даване ход по същество, но преди постановяване на първоинстнационният съдебен акт, родителите са се споразумели детето да остане в България с майка си и да продължи обучението си в българско училище. След постановяване на съдебното решение, бащата оттегля волята си по споразумението и иска изпълнение на съдебното решение.

В срока за обжалване на решението е постъпила въззивна жалба с вх.

1

Рег. № 149046 от 09.12.2025 г. подадена от майката на малолетния С. Н. И.

М., в която изразява несъгласие с така постановеното решение. Счита, че то е неправилно защото не отчита съществени факти, установени в първоинстанционното производство и сочи като такива – възрастта на детето и липсата в кумулативна даденост на предпоставките за връщане на детето в Бразилия. Счита, че са налице предпоставките на чл. 13, б. „Б“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и моли да бъде приложена тази правна норма. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт по същество, с който молбата на Х. Н. С. М. да бъде отхвърлена.

Министерство на правосъдието, чрез своите двама представители, изразяват становище за неоснователност на жалбата и пледират за потвърждаване на обжалваното решение. В писмени бележки поддържат тезата, че наличието на споразумението е ирелевантно към приложението на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Х. Н. С. М. чрез Министерство на правосъдието оспорва жалбата като неоснователна. Въпреки дадената му възможност от въззивния съд лично да присъства в съдебно заседание, той не се явява, като представя справка за цената на самолетните билети.

Заинтересованата изразява становище. страна Дирекция „Социално подпомагане“ не

Представителят на Прокуратурата отказва да участва във въззивното производство като счита, че конвенцията не предвижда участие на прокурор в производството.

Настоящият въззивен състав на САС приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а относно неговата правилност и обоснованост не се счита за ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

Производствата по спорна съдебна администрация на гражданските отношения се провеждат по реда на ГПК. Разрешаването на споровете за упражняването на съответното гражданско право се възлага на съдилищата по силата на отделни нормативни актове какъвто се явява Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съдържаща 2 материално-правната уредба на съответните отношения. Специалните процесуални правила в конвенцията изключват общите, но не дерогират в цялост компетентността на съда и приложимия национален процесуален ред.

В настоящото производство не се решават правни спорове за родителски права, а се оказва съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или имуществени права, по смисъла на чл. 2 ГПК.

Горното изложение цели да ориентира страните в предмета на делото, доколкото съществува съдебна практика, която възприема защитата предвидена в Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца като метод за връщане на децата в обичайното им местоживеене, без да бъдат доказвани предпоставките, които са свързани с личните права на другия родител и с интересите на децата.

Настоящият състав не прима, че компетентността на съда се свежда до установяване промяна на фактическо състояние и неговото възстановяване.

Приема, че производството пред съд не е уредено като регистърно, а като решаващо, поради което следвайки основният принцип за интереса на децата като израз на цивилизационно достижение на хуманното право, приема, че следва да прецени дали връщането на С. Н. И. М. в Бразилия защитава този принцип в неговата цялост.

От фактическа страна: Х. С. М., гражданин на Бразилия е сезирал Министерство на правосъдието за осъществено отвличане на малолетния С. Н.

И. М. и е поискал съдействие да бъде върнато в Бразилия където е роден и отглеждан съвместно с неговата майка П. Б. И.-М.. Не е спорно и от събраните по делото доказателства, се установява Х. и П. са съпрузи, сключили брак на 17.05.2018 г.

На *** г., в Бразилия се ражда дете от брака, а именно С. Н. И. М..

Детето притежава българско гражданство.

Не е спорно, че семейството е с обичайно местопребиваване в Бразилия.

Малолетният С. е живял с родителите си и към момента, в която заедно са предприели пътуване до България с намерение да останат 3 месеца в Р България - в периода 01.03.2024 г. - 15.05.2024 г.

Семейството е разполагало с билети за връщане.

3

Целта на пътуването е била да посетят родителите на госпожа П. М., съответно баба и дядо на малолетния С..

Майката на детето е пожелала да удължи престоя си в България, поради което Х. М. се е върнал в Бразилия сам на 15.05.2024 г. В молбата си Х. М. твърди, че на 02.09.2024 г. е бил уведомен от съпругата си, че не възнамерява да се върне с детето в Бразилия.

Молителят е направил две предложения за постигане на споразумение между него и госпожа М., които включват споделено местоживеене в двете държави за продължителни периоди от време (шест месеца в България и шест месеца в Бразилия или осем месеца в България и четири месеца в Бразилия, ако детето учи в България), но отрича да е давал съгласието си да бъде променено обичайното местопребиваване.

Въззивният съд не констатира нарушения във формата, чрез която бащата на детето търси защита. Неговата молба е с правно основание чл. 8 от Хагската конвенцията в сила между България и Бразилия от 01.05.2004 г.

Сезиращата молба е постъпила на 29.07.2025 г. При твърдението на молителя, че детето е имало самолетен билет за връщане за дата 15.05.2024г. , следва да се приеме, че процедурата за връщане е инициирана в рамките на преклузивния едногодишен срок, регламентиран в чл.12, ал.1 от Конвенцията.

Съществен пропуск е липсата на сезиращ регистрационен номер в администрация та на Министерство на правосъдието, поради което преценката за допустимост на молбата е на базата на логически връзки и анализ на всички представени документи и достоверните дати върху тях при липса на съответното им оспорване.

Защитата на ответницата по молбата, сега въззивен жалбоподател, а именно П. Б. И.-М. майка на малолетния С. се севежда до оспорване на молбата като неоснователна. Пред първоинстнационния съд споделя, че след пристигането си в България, семейството е имало колебание при определяне на местопребиваването си за в бъдеще. Отложили са решението си по този въпрос до връщането на Х., след приключване на негов служебен ангажимент.

Излага, че заедно със съпруга си е избрала учебното заведение, където детето ще се обучава след 30.08.2024 г. Въведено е и фактическо твърдение, че след като се е върнал на територията на Бразилия, съпругът ѝ сменил жилището с по-малко, за да има по-малко разходи и да може да изпраща пари на 4 семейството си във Велико Търново.

По същество, първоинстанционният съд е приел, че е налице е родителско отвличане, извършено под формата на незаконно задържане на детето на територията на България при установено упражняване на родителски права и от двамата съпрузи съпрузи. Установил е, че общуването между детето и бащата не е било прекъсвано.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че постоянното местопребиванане на детето е Бразилия, че е задържано на територията на Р България, в нарушение на установените в Бразилия правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно, че не съществува сериозна опасност връщането на детето в Бразилия. Изследвал е правният ред в Бразилия за упражняване на родителските права и е достигнал до извода, че те могат да се упражняват съвместно и поотделно и включват предоставяне или отказ на съгласие за пътуване в чужбина; предоставяне или отказ на съгласие за промяна на местоживеенето в рамките на друга община. Приел е, че след като родителските права са се упражнявали съвместно и липсва съгласие на единият родител да се промени обичайното местожителство на детето, то фактическата промяна и отказът за връщане на детето, представлява международно отвличане. Съгласно чл. 3 от Хагската конвенция, прехвърлянето или задържането на дете се счита за незаконно, когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му.

Към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение, липсва писмено съгласие на молителя, детето да установи обичайно местопребиваване на територията на Република България и няма решение, постановено от компетентен бразилски съд, овластяващо ответницата еднолично да променя обичайното местопребиваване на детето.

Към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд е налице съществена промяна в обстоятелствата, възоснова на които първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че липсва съгласие на бащата, детето да промени своето местопребиваване. На 17.11.2025г. в условията на висяща съдебна процедура, бащата е подписал извън съдебно 5 споразумение относно спорните въпроси отнесени към българския съд. След узнаване съдържанието на съденото решение, сезира съда с изявление, че се отказва от споразумението и поддържа молбата за връщане на детето в Бразилия.

Настоящият състав на САС не разполага със съдържанието на споразумението и може да извежда правни изводи само от факта на признанието за неговото съществуване направено от въззиваемия, съответно и от факта, че родителят, който претендира за връщане на детето в Бразилия допуска оставането му на територията на Р България.

Съществен факт, относим към правните изводи на настоящия съдебен състав е този, че детето С. Н. И. М. се намира на територията на Р България от 01.03.2024г. – две години и два месеца . Друг такъв е, че детето се отглежда от неговата майка и в домашна среда, включваща и нейните родители, и всички заедно не прекъсват общуването с бащата. Трети е, че за периода от две години и два месеца липсва посещение от бащата, т.е. личен контакт с детето. Четвърти факт с правно значение към интересите на детето е този, че то посещава училище. Липсват данни спрямо него в семейната или в училищната среда да се осъществява физическо насилие или друг вид принуда, несъвместима със защитаваните интереси на децата в Р България.

Налице е колебливо поведение от страна на бащата, който към определен момент е склонен на споразумение, а в последващ оттегля волята си за доброволно уреждане на спора за родителски права. Налице са данни и за промяна на жилището, в което е отглеждано детето преди посещението му в Р България на 01.03.2025г. Съдът без да изследва мотивите за това, изхождайки от промяната на жилищните условия приема, че новият дом в Бразилия, различен от този, който детето помни като своя битова и семейна среда би представлявал нов интегриращ фактор, наред с промяната на училищната среда.