Решение № 334 от 12.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300500359 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на С. Н. Д., ЕГН – ********** - длъжник по изп.дело № 20128240401410 срещу постановеното по делото Разпореждане от 22.12.2025 г. на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител. Поддържат се доводи, че е налице бездействие на взискателя за две и повече от две години, считано от образуване на изпълнителното дело – 02.06.2012 г., поради което същото е перемирано на 02.06.2014 г. и като така са налице предпоставките за неговото прекратяване по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се, че в рамките на казания двугодишен период не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на перемпционния срок, а извършените такива след неговото изтичане са ирелевантни за вече настъпилата перемпция.

Неправилен бил мотива на ЧСИ за обжалвания отказ – че в периода 02.06.2022 г. – 02.06.2014 г. и до датата на приемане на ТР № 2/26.06.2015 ОСГТК на ВКС погасителна давност за вземането не е текла. В тази насока се излагат доводи, че ЧСИ е извършил недопустимо смесване на правните институти на перемпцията и на погасителната давност, които имат различни правни последици. Поддържа се още, че исканите от и след 2015 г. действия от конституирания като взискател цедент се явявали невалидни, т.к. длъжниците не са уведомени за цесията.

1

Искането към съда е да отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на ЧСИ с указания за неговото прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Ответникът по жалбата – взискателят „Бест Кепитъл България“ ЕАД, ЕИК 202423225 е взел писмено становище за неоснователност на жалбата с искане за нейното отхвърляне като неоснователна. Поддържа, че по изпълнителното дело са искани от него, а преди това от праводателя му по договор за цесия от 15.05.2015 г., изпълнителни действия, като такива са предприемани и по инициатива на ЧСИ на основание извършеното с молбата по чл. 426 ал. 1 от ГПК възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Не сочат искани/извършени такива действия през възведения от длъжника перемпционен срок.

В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Константин Павлов е взел становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Излага съображения, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекъсван с предприетите по искане от взискателя изпълнителни действия и извършените такива по принудително изпълнение. Сочи исканите/извършени такива.

Съдът установи следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е срещу подлежащ на обжалване от длъжника акт на съдебния изпълнител – чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

От фактическа страна по делото е установено:

Производството по изп.д.№ 20128240401410 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 е образувано на 02.06.2012 г. по молба на взискателя „ БНП Париба Пърсънъл Файненс “ЕАД, ЕИК 130697606 против длъжник Л.Г.Д., ЕГН - **********, за събиране на парично вземане по изпълнителен лист от 28.02.2012 г. издаден по ч.гр.д.№ 23 697/2011 г. на РС – Пловдив. В молбата за образуване на изп.дело не са поискани конкретни действия по принудително изпълнение, но на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ е извършено възлагане на съдебния изпълнител, включително за определяне на начина на изпълнение;

В периода 02.06.2012 г. – 02.06.2014 г. взискателят „ БНП Париба Пърсънъл Файненс “ЕАД не е искал извършване на действия по принудително изпълнение, а извършените действия от ЧСИ по възлагането са справки за имуществено състояние на длъжницата и връчване на ПДИ, като на 02.01.2013 г. е постъпило заявление – молба от съпруга – недлъжник Н.С.Д., че желае да погасява дълга, внасяйки по 40 лв. всеки месец, считано от 15.02.2013 г.. Няма произнасяне на ЧСИ по искането, нито данни предлаганите от третото за изпълнението незадължено лице да е извършвало плащания от името и за сметка на длъжницата;

След 02.06.2014 г., във вр. с искана от ЧСИ на 23.02.2015 г. Справка от НАП – ТД – Пловдив, е отговорено, че длъжницата е починала, установени са наследниците й по закон, които са конституирани като длъжници по делото – 2 сред които и жалбоподателят С. Н. / син /; на основание договор за цесия от 15.05.2015 г. първоначалният взискател е заличен и вместо него е конституиран настоящият взискател „Бест Кепитъл България“ ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Посоченият срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на взискателя да продължи започналото изпълнително производство. Прекратяването настъпва по право, т.е. за да настъпи не е необходим прекратителен акт на съдебния изпълнител, последният само констатира настъпилото eх lege прекратяване.

Съгласно задължителните разяснения, съдържащи се в мотивите към т.

10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, годни да прекъснат течението на давностния срок изпълнителни действия - независимо дали са поискани от взискателя и или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, са следните: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;присъединяването на кредитора; възлагане на вземането за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са прекъсващи давността действията по образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Съгласно установената актуална съдебна практика, приетото в т. 10 на казаното ТР № 2/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно това кои изпълнителни действия прекъсват, съответно не прекъсват течението на погасителната давност, намира приложение и при фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. казаните изпълнителни действия прекъсват, съответно не прекъсват и течението на двугодишния перемпционния срок.

С оглед казаната нормативна уредба и съдебна практика и предвид установеното от фактическа страна по конкретното изпълнение се налага извод, че изпълнителното дело е перемирано, считано от 03.06.2014 г. - поради непоискани от взискателя и неизвършвани по инициатива на ЧСИ изпълнителни действия по смисъла на примерно изброените в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г., годни да прекъснат течението на преклузивния срок по чл.

433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В тази насока се съобразява, че по делото не се установява – не се и твърди, да са престирани плащания от името и за сметка на длъжника във вр. с казаната молба от 02.01.2013 г. от третото незадължено лице, като така не може да се приеме течението на срока да е прекъснато чрез извършвани плащания на дълга по изпълнението.

Т.е. жалбата е основателна и се уважава. Съответно неоснователни са възраженията за искани/извършвани изпълнителни действия в рамките на 3 казания перемпционен срок. Неправилен е и извода на ЧСИ в обжалваното разпореждане, че молбата на длъжника за прекратяване на конкретното изпълнително производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е неоснователна и поради това, че в периода до 26.06.2015 г. погасителна давност за вземането по ИЛ не е текла / ТР № 3/28.03.2023 г. на ВКС, ОСГТК/.

Перемпцията и давността са различни правни институти. Давността е институт на материалното право, стоящ изцяло извън правомощията на съдебния изпълнител, т.к. изтеклата погасителна давност прегражда изцяло и занапред възможността на кредитора да удовлетвори материалното си притезание си чрез принудително изпълнение, което се установява по съдебен ред в исков процес. Перемпцията е процесуален институт, при който се засяга само конкретното процесуално правоотношение – висящото изпълнително дело, без да се прегражда възможността на кредитора да търси принудително изпълнение на вземането си по ИЛ занапред чрез иницииране на ново процесуално правоотношение - образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителния титул.

С оглед така приетото за осъществен на 03.06.2014 г. по конкретното изпълнително дело фактически състав на разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, без значение за перемирането на делото се явяват искани/извършвани по него след тази дата действия, поради което и възведените в жалбата доводи относно редовността и правните последици на същите не се разглеждат.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя Разпореждане от 22.12.2025 г. на ЧСИ Константин Павлов, рег.

№ 824 по негово изп.дело № 20128240401410, с което е оставена без уважение молбата на длъжника С. Н. Д., ЕГН - ********** за прекратяване на делото на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Указва на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 да се произнесе по молбата на длъжника С. Н. Д., ЕГН – ********** с Постановление за прекратяване изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4