Решение № 6301 от 24.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6301 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. К. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110166997 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Й. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********************, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 2348,92 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. София, *********************, ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 18.10.2022 г. до окончателното й погасяване, 363,69 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., 23,51 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 18.10.2022 г. до окончателното й погасяване, и 4,96 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2022 г. по ч.гр.д.№56466/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в..

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 2348,92 лв. за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 23,51 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. до 30.4.2021 г. Претендира и заплащането на 1 обезщетение за забава съответно в размер на 363,69 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г., и обезщетение за забава в размер на 4,96 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Й. К. М. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове при възражения, че не е собственик или ползвател на процесния имот, поради което не е в облигационни отношения с ищеца.

Сочи, че ищецът се позовава на реален отчет, поради което съдът е обвързан от този юридически факт, а по отношение на служебното начисляване на топлинна енергия навежда доводи, че същото има характер на неустойка. Релевира възражение за изтекла в негова полза 3 годишна погасителна давност. Оспорва дължимостта на възнаграждението за предоставена услуга дялово разпределение, доколкото ищецът не е представил доказателства относно уговорения ред и начин за заплащане на възнаграждението от клиентите. Твърди, че липсват доказателства за публикуване на дължимите суми на сайта на ищеца, поради което не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за забава.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представената по делото Заповед № Р-8-41-10-71/07.05.1983 г. на Столичен народен съвет, Изпълнителен комитет се установява, че Виолета Илиева М.а е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, бл. 37, вх. В, ет. 7 и гараж № 4, като обезщетение на основание чл. 102 ЗТСУ, като същата на 9.12.1990 г. е подала заявление за откриване на партида за процесния имот, видно от приложеното молба.

Представено е Удостоверение изх. № 68-00-403/01.04.2015 г. на ГИС София, видно от което стар адрес: ж.к. ******* се отнася за жилищна сграда с три входа, нанесена с *** в кад.лист 451 по плана на гр. София, попадаща в *****“, находяща се на **** със следния настоящ адрес: ул. „Краище, бл. 37 с вх. А, Б и В.

От приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 326/06.11.2012 г., издадено от Столична община – район „Триадица се установява, че Виолета Илиева М.а е починала на 11.02.2007 г. като вдовица и е оставила единствен законен наследник ответника Й. К. М..

Представените е Договор № ТС-559, С/03.10.2001 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ****, бл. 37, вх. В и третото лице помагач „Бруната“ ООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 25.09.2001 г., както и Договор № Д-0-72 от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени общи фактури и справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и изравнителни сметки и констативни протоколи за извършени отчети, изготвени от ТЛП.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в 2 съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. За процесния период не е осигурен достъп за отчет на уредите и водомера, за което на вещото лице са представени протоколи за неосигурен достъп от 20.06.2020 г. и от 22.05.2021 г. Според изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота има 2 бр. радиатори и 1 бр. щранг-лира, за които поради липса на достъп е начислена служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Абонатът заплаща и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.

Сградната инсталация е изчислявана по формула, заложена в Наредба № 16334/06.04.2007 г. на база пълно отопляема кубатура 158,94 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата от 15.01.1993 г. По отношение на топлинната енергия за подгряване на вода е начислено служебно топлинна енергия за БГВ на база 1 бр. потребител на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на денонощие за един потребител. Вещото лице е установило, че топломерът е преминавал на метрологични проверки, при които не са установени отклонения при работата. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2348,93 лева.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 2348,37 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 2348,92 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 29.09.2022 г. – 368,80 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. е 23,51 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 31.10.2019 г. – 29.09.2022 г. е в размер на 5,10 лв.

Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.09.2019г. – 30.04.2021 г., която е в размер на 2194,59 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2020 г. – 29.09.2022 г. е в размер на 329,09 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото 3 тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства (Заповед № Р-8-41-10-71/07.05.1983 г. на Столичен народен съвет, Изпълнителен комитет и Удостоверение за наследници изх. № 326/06.11.2012 г., издадено от Столична община – район „Триадица“) може да се обоснове извод, че ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот за процесния период, следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия.