Решение № 1118 от 25.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. Пловдив, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300503051 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 250 от ГПК и чл. 248 от ГПК.

С молба вх. № 29858 от Т. С. Г., ЕГН **********; се иска да бъде допълнено по реда на чл. 250 от ГПК постановеното по делото решение № 1025/22,07,2026 г. като на молителя (ищец в първоинстанционното производство) се присъди и законната лихва върху главницата, присъдена с въззивното решение.

Ответникът по молбата „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602; не заявява становище по същата.

С молба вх. № 27828 от Т. С. Г., ЕГН **********; се иска да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 1025/22,07,2026 г. в частта за разноските, като на молителя се присъдят и сторените за производството пред РС деловодни разноски.

Ответникът по молбата „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, 1

ЕИК 115016602; не заявява становище по същата.

С молба вх. № 28433 от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602; се иска да бъде изменено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 1025/22,07,2026 г. в частта за разноските, като подлежащите на възстановяване разноски на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред РС и пред ОС се намалят поради прекомерност.

Ответникът по молбата Т. С. Г., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на същата като счита, че възражението за прекомерност е несвоевременно предявено, тъй като се заявява за първи път с молбата по чл.

248 от ГПК.

След преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

1/ По искането за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК:

Молбата е предявена в срок и изхождаща от легитимирана страна, допустима е и следва да се разгледа по същество.

Предпоставка за основателност на искането за допълване на съдебен акт е наличието на непълнота в същия. Такава ще е налице, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран (чл. 250 ал. 1 от ГПК).

В случая съдът е сезиран с въззивна жалба срещу решение № 3966/18,08,2025 г., постановено по гр. д. № 17220/2022 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявения от Т. С. Г., ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602 иск за заплащане на сумата от 150,95 евро, представляваща недължимо заплатена цена за БГВ по фактура № 4703465821/31,08,2022 г. за отчетен период от 01,08,2022 г. до 31,08,2022 г.

С постановеното от ПОС въззивно решение № 1025/22,07,2026 г. по настоящото дело искът е приет за основателен, затова първоинстанционното решение отменено като незаконосъобразно и претендираната главница е 2 присъдена изцяло. При това обаче въззивният съд е пропуснал да се произнесе по предявената с исковата молба претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба. Следователно налице е непълнота на решението и същото следва да бъде допълнено като искането за присъждане на законна лихва се разгледа по същество:

С въззивното решение в полза на ищеца е присъдена претендираната от него сума, като заплатена при липса на основание. Основателността на главната претенция обуславя основателност и на акцесорната за присъждане на мораторно обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 28,11,2022 г. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде допълнено, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца и законнатата лихва върху присъдената с решението главница, считано от посочената дата.

2/ По искането на жалбоподателя за допълване на решението по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските относно сторените от него деловодни разноски за първоинстанционното производство:

Молбата е предявена в срок и изхождаща от легитимирана страна, допустима е и следва да се разгледа по същество.

С оглед формирания от въззивния съд извод за основателност на жалбата, в полза на жалбоподателя са присъдени сторените от него деловодни разноски за въззивното производство, съобразно представения пред настоящата инстанция списък по чл. 80 от ГПК (л. 27). Въззивният съд обаче е пропуснал да се произнесе относно сторените от жалбоподателя (ищец пред РС) деловодни разноски за първоинстанционното производство. Същите са претендирани своевременно пред РС (молба на л. 128 по делото на РС) и му се дължат – с оглед крайния извод за основателност на предявения от него иск, поради което следва да се присъдят. Съобразно приложение към посочената молба списък по чл. 80 от ГПК (л.129-гръб), разноските на ищеца възлизат на:

50 лв. (равняващи се на 25,56 евро) – заплатена държавна такса, 50 лв.

(равняващи се на 25,56 евро) – заплатено възнаграждение за вещо лице и 600 лв. (равняващи се на 306,78 евро) – заплатено адвокатско възнограждение.

3

3/ По искането на ответника за изменение на решението по реда на чл.

248 от ГПК в частта за разноските във връзка с предявеното от него възражение за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за двете инстанции:

Молбата е предявена в срок и изхождаща от легитимирана страна.

Същата следва да се разгледа по същество въпреки липсата на представен пред въззивната инстанция списък на разноските. Разпоредбата на чл. 80 изр. второ от ГПК изисква такъв като предпоставка за предявяване на искането за изменение на присъдените в полза на същата страна разноски. В случая предмет на исканото изменение са не разноските, сторени от молителя, а тези, присъдени в полза на насрещната страна, поради което искането не е обусловено от изискване за представяне на списък и следва да се приеме за допустимо.

Неоснователно е възражението на ответника по молбата (жалбоподател пред ПОС) относно несвоевременност на предявеното с молбата възражение за прекомерност на разноските му за адвокатско възнаграждение. Такова възражение ответникът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е предявил своевременно – преди приключване на устните състезяния пред първата инстанция - с молба от 18,06,2025 г. (л. 130 по делото на РС) и пред въззивната инстанция – с писмения отговор срещу въззивната жалба (л. 15-17 по въззивното дело) и с последваща молба от 09,12,2026 г. – л. 29 по въззивното дело).

С постановеното по делото въззивно решение съдът е пропуснал да разгледа своевременно предявените възражения за прекомерност по чл. 78 ал.

5 от ГПК, поради което това следва да се стори в настоящото производство:

- относно разноските за първоинстанционното производство:

Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв.

(равняващи се на 306,78 евро). Цената на иска е 295,24 лв. (150,95 евро). При определяне минимално дължимото адвокатско възнаграждение приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09,07,2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от 04,11,2022 г. – съобразно датата на сключване на договора за правна помощ между ищеца и процесуалния му представител – 25,09,2023 г. (вж. л. 129). Според посочената разпоредба, нормативно установеният минимален размер на адвокатското 4 възнаграждение в случая възлиза на 400 лв. (равняващи се на 204,52 евро).

При преценката за приложението на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да се държи сметка за фактическата и правна сложност на делото. Като отчита същата, както и извършените в първоинстанционното производство процесуални действия от страна на представителя на ищеца, съдът счита, че подлежащото на възстановяване адвокатско възнаграждение следва да се определи в размер на 250 евро.

Съобразно този извод, решението в частта за разноските следва да бъде допълнено с присъждане в полза на ищеца на сторените от него разноски за първоинстанционното производство, както следва: сумата от общо 301,13 евро, включваща: 51,13 евро (100 лв.) – заплатени държавна такса и възнаграждение за вещо лице; и сумата от 250 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

- относно разноските за въззивното производство:

Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09,07,2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в приложимата й редакция от 18.02.2025 г., нормативно установеният минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 400 лв. (равняващи се на 204,52 евро). Като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и отчете, че пред въззивната инстанция е проведено едно съдебно заседание без участието на страните и не са събирани нови доказателства, съдът счита, че подлежащите на възстановяване разноски на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи в посочения по-горе минимален размер от 204,52 евро.

Съобразно този извод, въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като вместо присъдената на ищеца сума от общо 332,34 евро (включваща 306,78 евро – адвокатско възнаграждение и 25,56 евро – заплатена държавна такса), същата се намали на 230,08 евро (включваща 204,52 евро. – адвокатско възнаграждение и 25,56 евро – заплатена държавна такса).

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

5

ДОПЪЛВА решение № 1025/22,07,2026 г., постановено по в. гр. д.

№ 3051/2025 г. на ПОС, VIII гр. състав, както следва:

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602; да заплати на Т. С. Г., ЕГН **********; законната лихва върху сумата от 150,95 евро, представляваща недължимо заплатена цена за БГВ по фактура № 4703465821/31,08,2022 г. за отчетен период от 01,08,2022 г. до 31,08,2022 г., считано от предявяване на исковата молба – 28,11,2022 г., до пълното изплащане на главницата.

ДОПЪЛВА решение № 1025/22,07,2026 г., постановено по в. гр. д. № 3051/2025 г. на ПОС, VIII гр. състав в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602; да заплати на Т. С. Г., ЕГН **********; сумата от общо 301,13 евро (триста и едно евро и тринадесет евроцента), представляваща деловодни разноски за първоинстанционното производство, включваща: 51,13 евро – заплатени държавна такса и възнаграждение за вещо лице; и сумата от 250 евро – разноски за адвокатско възнаграждение

ИЗМЕНЯ решение № 1025/22,07,2026 г., постановено по в. гр. д. № 3051/2025 г. на ПОС, VIII гр. състав В ЧАСТТА, с която „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602; е осъдено да заплати на Т. С.

Г., ЕГН **********; деловодни разноски за въззивното производство в размер на 332,34 евро, КАТО НАМАЛЯВА посочената сума на 230,08 евро (двеста и тридесет евро и осем евроцента).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6