Решение № 4739 от 17.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4739 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100512304 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника – К. Е.

Р., с ЕГН **********, срещу решение №20087383 от 12.04.2023г., постановено по гр.д.

№15587/2021г. по описа на СРС, Г.О., 143-ти състав, с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът – К. Е. Р., с ЕГН **********, дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, следните суми: на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. чл.149 ЗЕ сумата от 102.07 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в имот, представляващ гараж №14, находящ се в град София, ж.к."*********" *********, *********, вх.Б, аб.№*********, за периода 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 25.09.2020г. (дата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК) до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 14.26 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 14.09.2020г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата в размер на 24.49 лв., цена на услуга "дялово разпределение" за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 25.09.2020г. (дата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК) до окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 4.70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга "дялово разпределение" за периода от 01.10.2017г. до 14.09.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело 1

№46254/2020г. по описа на СРС, Г.О., 143-ти състав, както и е осъден ответникът – К.

Е. Р., с ЕГН **********, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сторените разноски в исковото производство за платена държавна такса в размер на сумата от 175 лв., за платено възнаграждение за вещи лица в размер на сумата от 600 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв., както сторените разноски в заповедното производство за платена държавна такса в размер на сумата от 25 лв.и за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 50 лв..

Във въззивната жалба са инвокирани доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание процесуален представител адв.М.Д. изрично взема становище в смисъл, че неподдържа заявените във въззивната жалба искания за осъждане на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД да заплащане на обезщетение за причинени вреди в размер на 2000 лв., както и месечно на сумата от по 100 лв. за транзитен пренос на топлинна енергия през собствения на ответника имот - гараж №14, находящ се в град София, ж.к."*********" *********, *********, вх.Б. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба по изложени бланкетни съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при правилен анализ на събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу К. Е. Р., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на инстанционен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу К. Е. Р. искове за главница и мораторна лихва.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и 2 преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №46254/2020г. по описа на СРС, Г.О., 143-ти състав, въззиваемият -ищец"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 25.09.2020г. и е постановена на 08.11.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу К. Е. Р. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - К. Е. Р. възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледани по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1- ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че вземането за главница е дължимо поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия за сградна инсталация, а относно вземането за обезщетение за забава е прието, че ответникът е изпаднала в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта от ответника на вземането за доставка на топлинна енергия, за цена на услугата "дялово разпределение", както и на вземането за обезщетение за забава, предмет на исковите претенции, като до предявените размери исковете са уважени, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбата досежно незаконосъобразността на обжалваното решение следва да се добави и следното:

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи 3 условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. От доказателствата по делото се установява факта на възникналите договорни отношения между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия. Предвид нормата на чл.153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Горната законова уредба определя, че потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, което се установява и от анализа на приетите по делото доказателства - договор за продажба на държавен недвижим имот от ведомствения фонд на Министерство на вътрешните работи от 25.08.1972г., се установява факта, че ответникът - К. Е. Р. е придобил чрез покупко-продажба процесния недвижим имот гараж №14, находящ се в град София, ж.к."*********" *********, *********, вх.Б, и съответно при липсвата на други доказателства в обратния смисъл въззивният съд приема, че същият е собственик на имота и през исковия период, предвид на което и по горните мотиви на съда се явява ползвател на доставяната в имота топлинна енергия през процесния период. В случая единствен правнорелевантен факт досежно възникването на договорното правоотношение между страните е факта кой е собственикът, респективно носителят на ограничено вещно право на ползване върху имота за исковия период от време. Както се посочи по-горе по делото не се оспорва обстоятелството, че ответникът - К. Е. Р. е собственик досежно процесния имот през исковия период, поради което същия се явява потребител на топлинна енергия и е налице основание в закона за ангажиране на неговата договорна отговорност.

На следващо място неоснователни са възраженията във въззивната жалба за необоснованост на решението предвид недоказан обем и качествени показатели на доставената до имота топлинна енергия. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че процесният гараж, собственост на ответника, през исковия период е употребявал единствено топлинна енергия за сградна инсталация, тъй като притежава идеални части от общите части на сградата, в която хипотеза се начислява топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира. Заявените във въззивната жалба общи възражения съдът намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.