Решение № 400 от 28.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Теодора Цв. С.а в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Аделина И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601265 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда № 109 от 26.02.25г., СРС, Наказателно отделение, 105-ти състав по н.о.х.д.№ 13362/23г. е признал подс. К. Й. В. за виновен в това, че на 01.07.20г. за времето от 22.44ч. до 22.46ч. в гр.София ***, от заведение за хранене „Аладин фуудс“, стопанисвано от дружество „Аладин 1360“ ООД, отнел чужди движими вещи – сумата 1 775 /хиляда седемстотин седемдесет и пет лева/, собственост на цитираното дружество, представлявано от М. К. Я., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1 вр. чл.54 ал.1 НК му е наложил наказание една година „лишаване от свобода“ при първоначално общ режим на изтърпяване, като на основание чл.304 НПК подс. В. е признат за невинен в това да е извършил престъплението в качеството си на длъжностно лице, възползвайки се от служебното си положение, поради което СРС го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.6 НК.

Със същия съдебен акт подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски както в хода на досъдебната фаза – по сметка на СДВР, така и в хода на съдебната – по сметка на СРС.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от адв.В.Й., служебен защитник на подсъдимия, с отправено искане за нейната отмяна и постановяване на нова такава, с която подс.В. да бъде признат за невиновен за извършено престъпление по чл.194 ал.1 НК и на осн. чл.304 НПК да бъде изцяло оправдан, като алтернативно е отправено и искане за връщане на делото на първостепенния съд при евентуално констатирани 1 съществени процесуални нарушения.Конкретни доводи за незаконосъобразност на постановената присъда са изложени от защитата в подаденото Допълнение по чл.320 ал.4 НПК – твърди се, че приобщените по делото доказателства са изключително косвени и не позволяват изграждане на несъмнен извод за авторство на инкриминираното деяние и в тази вр. защитата излага свой собствен доказателствен коментар на дадените от свидетелите Я. и И. показания и на изготвеното заключение по назначената ВТЕ.

Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК. Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В процесния иницииращ въззивното производство документ е отправено искане за събиране на нови доказателства, което искане е уважено и съответно е допуснат допълнителен разпит на св.М.Я..

В хода на съдебните прения хода адв.Й. релевира съображения за недоказаност на обвинението по изискуемия несъмнен начин, поради което и моли СГС да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, оправдателна такава.Според защитата, показанията на св.Я. за лично възприемане на подсъдимия на видеозапис от охранителни камери не следва да се приема за проведено разпознаване по правилата на НПК, поради което и не следва да се взема предвид, като на горните показания са успешно противопоставими обясненията на подс.В. за действително влизане в офисното помещение, но с цел вземане на собственото му ТЕЛК решение.Касателно твърдените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от първостепенния съд, адв.Й. отбелязва факта на проведени процесуално-следствени действия в отсъствие на подсъдимия, довело до нарушение на правото му на защитата.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП изразява лаконичното становище за законосъобразност на постановената присъда и справедливост на наложеното наказание, поради което отправя искане за потвърждаване на същата.

Подсъдимият В. в предоставеното му право на лична защита и последна дума поддържа становището на своя защитник и изразява молба за изменение на присъдата в наказателната й част с аргумент за влошено здравословно състояние.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, проверявайки изцяло правилността на първоинстанционната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост в контекста на отправените оплаквания и приобщената доказателствена съвкупност и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус не са налице основания за нейната отмяна или изменение поради следните съображения:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимият – да се защитава. Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд.По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт

2

Подсъдимият К. Й. В. е със снета от първостепенния съд самоличност, непроменена към момента на отпочване на въззивното производство.Същият е осъждан многократно за престъпления против собствеността, като са му налагани наказания лишаване от свобода, търпени ефективно и наказание глоба.

Към инкриминираната дата 01.07.2020г. подс.В. работел в дружеството „Аладин 1360" ООД, с ЕИК: 204418942, чийто управител и материално отговорно лице била св.М. Я..Обектът, в който се намирало работното място на подс.В. се намирал в гр.София на ***. Трудовите му задължения се изразявали в приготвяне на храна, поръчана от клиентите на заведението за бързо хранене, като той нямал задължения, свързани с пазене и приемане на парични средства, нито по издаване на платежни документи.В търговския обект имало лице, назначено на длъжност „касиер“, което отговаряло за горните дейности, свързани с обработването на парични средства.Именно касиерът отчитал и дневния оборот в края на работния ден, а след това описвал и опаковал отчетената парична сума и прибирал същата в чекмедже, находящо се в офис помещение на територията на търговския обект.Използваното за целта чекмедже се заключвало, когато в него се намирала отчетна парична сума, а ключ притежавал единствено управителят на търговския обект.

По описания начин била отчета и инкриминираната сума на 01.07.20г., когато подс.В. бил на работа в периода от 17:30 ч. до 22:00ч.В същия ден касиер била св.В.А., чиято смяна приключила в 20:00ч. и в края на същата тя описала събрания паричен оборот и поставила сума в размер на 1 775,80 лв. в предварително оставеното отворено чекмедже.След това свидетелката затворила чекмеджето, което се заключвало автоматично и можело да се отключи от св.Я. и я уведомила за горното.Последната не се намирала в търговския обект по това време и поради тази причина, оставила открехнато чекмеджето с цел прибиране на парите от оборота в края на смяната.След като изпълнила горните си задължения и поставила оборота на указаното място св.А. напуснала обекта, а на нейно място като касиер нощна смяна от 20.00часа на 01.07.20г. пристигнала св.В.И..

На датата 01.07.20г. и след 22 часа, след приключване на работното време подс.В. напуснал търговския обект.Той притежавал знание за конкретното място на съхранение на паричните средства от оборота и малко след приключване на смяната му, около 22:42 часа, се върнал в заведението и казал на св.В.И., че е забравил да си вземе лични документи, които се намирали в офис помещението.В изпълнение на заявеното, в 22:45ч. той влязъл в офиса, успял необезпокоявано да отвори чекмеджето, в което била оставена оборотната парична сума от 1 775лв., взел същата и в 22:46ч. напуснал заведението.

На следващия ден, 02.07.20г. около 08:00ч. св.Я. пристигнала в заведението и констатирала липсата на отчетения оборот.По този повод тя прегледала записите от охранителната камера, находяща се в офис помещението, където и възприела, че именно подс.В. е влизал и е взел паричната сума.Тя направила опит да разговаря с него по телефон, но безуспешно.Такъв разговор не бил проведен и в последствие, тъй като подсъдимият не се появил повече на работното си място.

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателства не са допуснати груби логически грешки. Съдът е анализирал 3 доказателствените източници и подробно е обосновал съображенията си за тяхната съотносимост към процесния спор и правдивост на описаните факти.В мотивите към проверяваната присъда са обсъдени обясненията на подс.В., показанията на свидетелите Я., В.А. и В.И., като е обсъдена и изготвената по делото експертиза.В тази вр. въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на прецизен и правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като изцяло споделя доводите и съображенията, отразени в мотивите към оспорваната присъда.При тези съображения напълно ненужно се явява осъществяването на подробен анализ на същата тази доказателствена съвкупност и от въззивния съд. Изводите на СРС касателно показанията на разпитаните свидетели и касателно приетото експертно заключение са напълно правилни и изчерпателни и поради това, и споделими, като настоящият съд препраща към същите в тази им част.

Единствено и само за прецизност се подчертава, че съдържащата се в свидетелските показания доказателствена информация е убедителна и непротиворечива относно инкриминираната дата и място, относно действията на св.А. по поставяне на събрания паричен оборот от 1 775,80лв. на указаното място (чекмедже в офисното помещение), относно действителната последваща липса на тази парична сума и относно поведението на подс.В. по връщане в заведението след приключване на работната му смяна и влизане в офиса.Следва дебело да се подчертае, че дори и самият подсъдим признава горните факти, включая и факта на влизане в помещението, макар и с мотив за вземане на лични документи, в случая собственото си решение на ТЕЛК. Т.е. досежно една значителна част от съотносимите по делото обстоятелства липсва спор между процесните страни.С оглед релевираните защитни възражения, единственото оспорено обстоятелство е свързано с обвинителното твърдение за вземане на инкриминираната парична сума.

Именно в контекста на горното е необходимо да се даде отговор на наведените от защитата доводи за неправилен доказателствен анализ, като в тази вр. се акцентира върху показанията на свидетелите Я. и И. в частта им относно лично възприетия видеозапис от охранителните камери в офиса.Тук обаче следва да се отбележи, че подобно изявление не се наблюдава в показанията на св.И., а видно от приобщените й по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК показания от ДП, видеозаписът й е предявен едва в хода на този разпит.Съобразно коментираните показания на двете горепосочени свидетелки, нито една от тях не се намира в офисното помещение на 01.07.20г. вечерта и към момента на влизане на подсъдимия.Свидетелката И. обаче се намира в заведението към този момент и лично възприема поведението на подс.В. по влизане в офиса, ведно с предхождащото го устно пояснение за вземане на лични документи, респ. в тази вр. и касателно горните факти показанията на св. И. са базирани на непосредствените й възприятия, поради което се оценяват за пряк източник на доказателствена информация, ползващ се с висока доказателствена стойност.Да, действително двете свидетелки лично се запознават и с направените видеозаписи (съответно св.Я. преглежда същия още на 02.07.20г., а св.И. по време на ДП), но това им поведение не е в разрез с процесуалните правила, тъй като св.Я. е управител на търговския обект и като такъв притежава определени властнически правомощия, в това число и ползване на техника в заведението; а св.И. преглежда видеозаписа след като й е предявен на ДП от разследващия орган, който от своя страна също разполага с компетентност за извършване на всички следствени действия с цел разкриване на обективната истина.И двете свидетелки категорично разпознават подс.В. на тези 4 видеозаписи, като правилно първостепенният съд се е доверил на това им изявление.Именно посредством обсъжданите показания СГС приема, че подс.В. действително влиза в офисното помещение на инкриминираната дата и час, като е резонен и изводът, че при влизането си в офиса той отворя чекмеджето, в което е поставен оборотът, и взема.В тази връзка следва да се посочи, че съдът е наясно, че свидетелите Я. и И. не са участвали в ПСД „разпознаване“ по смисъла на НПК.