Решение № 576 от 28.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Варна, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Николай Св. Стоянов

Антония Якимова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500913 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 25300/19.03.2025г. подадена от „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-Варна, представлявана от директора М.Д.П.-Д., чрез процесуалния си представител срещу решение № 684/27.02.2025г. постановено по гр.д.№ 13930/2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от Д. К. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като Е ПРИЗНАТО за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение на Д. К. Г. извършено със Заповед № РД-09-1222/23.08.2024г. на Директора на ответника Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ гр.Варна и Е ВЪЗСТАНОВЕНА на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език" при ответника „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-Варна и жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на Д. К. Г. сумата от 933 лева сторени по делото разноски, както и сумата от 400 лева – съдебно-деловодни разноски в полза на бюджета на съдебната власт.

Въззивникът „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-Варна, чрез процесуалния си представител оспорва решението в обжалваната част с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на 1 крайните изводи на съда за основателност на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Поддържа изложените твърдения, че уволнението на ищцата поради съкращаване на щата е предхождано от извършено от работодателя съкращаване на щата на една от трите щатни бройки за „Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап „Английски език“; от законно проведен подбор по правилата и критериите на чл.329, ал.1 от КТ от нарочно създадена за целта комисия от работодателя. Счита, че ангажираните гласни доказателства установяват критериите на подбора и причините ищцата да получи най-нисък резултат. Моли първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Д. Г., чрез пълномощника й, с който е изразено становище за неоснователността й. Поддържа се, че решаващите изводи на първоинстанционния съд обусловили отмяната на уволнението и възстановяването на ищцата на заемата длъжност са правилни и законосъобразни и обусловени от анализа на всички събрани по делото доказателства. Излага, че извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като не отговаря на принципа за запазване на правоотношението с онези служители, които имат по-висока квалификация и които работят по-добре. Позовава се на недоказаност на обективирания в оспорения протокол за подбор извод, че ищцата работи най-зле от всички участващи в подбора, който счита, че е следствие на злоупотреба с право от страна на работодателя.

Моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено.

Постъпила е и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх.№ 28412/27.03.2025г. подадена от Д. К. Г., чрез процесуалния й представител срещу решение № 684/27.02.2025г. постановено по гр.д.

№ 13930/2024г. по описа на ВРС В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподателката против „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-Варна иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр.чл.225 от КТ иск за заплащане на сумата от 14981,82 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 02.09.2024г. до датата на приключване на последното заседание пред съответната инстанция и Е ОСЪДЕНА да заплати на ПГСАГ „Васил Левски“-гр.Варна сумата от 1748,36 лева – съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателката Д. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението на ВРС в частта, с която е отхвърлен иска й за заплащане на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение е неправилно. Счита, че ангажираните по неин почин доказателства чрез представяне на копие от трудовата й книжка в качеството й на официален свидетелстващ документ, както и оригиналът на същата за справка в съдебно заседание, са достатъчни да обосноват безспорен извод, че след уволнението не е започвала работа. Оспорва изводите на съда, че фактът на оставане без работа следва да бъде установяван допълнително и с регистрация в Бюрото по труда, а в случай на твърдения, че е започнала работа излага, че същите следва да бъдат положително установени от насрещната страна. Моли предявеният облигационен иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ да бъде уважен, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

2

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата - „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-Варна, чрез упълномощения представител. Оспорва основателността му предвид висящността на иска за незаконност на уволнението, а отделно от това го счита за недоказан по размер. При извод за основателността му заявява, че поддържа заявеното възражение за прихващане с вземането на работодателя за заплатените от него обезщетения по чл.220 от КТ в размер на 5005,94 лева и по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 5005,94 лева.

В съдебно заседание страните поддържат заявените позиции и молят за уважаване на въззивните им жалби както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

РС-Варна е бил сезиран с предявени от Д. К. Г. против Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-гр.Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата обективирано в Заповед № РД-09-1222/23.08.2024г. на директора на ПГСАГ „Васил Левски“, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата; за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност – „Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език" при ответника „Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“- гр.Варна и за осъждане на ответника да заплати сумата от 14981,82 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 02.09.2024г. до датата на приключване на последното заседание пред съответната инстанция, но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2024г. до окончателното й изплащане.

Ищцата Д. Г. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“-гр.Варна по силата на сключен трудов договор № 21/07.02.2019г. за длъжността „Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език". Излага, че със Заповед № РД-09-752/01.09.2020г. на директора на гимназията е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване на щата. Заповедта за прекратяване е била обжалвана пред съда и с решение № 634/31.03.2021г. по в.гр.д. № 629/2021г. на ВОС уволнението й е било признато за незаконосъобразно и е възстановена на работа. В срока по чл.345, ал.1 от КТ е упражнила правото си да се яви и да заеме длъжността. Посочва, че със Заповед № РД-09-380/24.11.2022г. работодателят й наложил дисциплинарно наказание уволнение, поради извършени нарушения по чл. 188, т.З, вр. чл.190, ал.1, т.2, т.7 от КТ и отново прекратил едностранно трудовото правоотношение, на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ. Заповедта била оспорена по съдебен ред и с решение № 1088/31.03.2023г. по гр.д.№ 589/2023г. по описа на ВPC уволнението било отменено като 3 незаконосъобразно. Ищцата излага, че се е явила да заеме длъжността на 01.07.2024г., като непосредствено след това упражнила правото си на ползване на платен годишен отпуск в периода от 15.07.2024г. до 29.08.2024г. След завръщане на работа на 30.08.2024г. и била връчена Заповед № РД-09- 1222 от 23.08.2024г. на директора на ПГСАГ „В. Левски", с която трудовото й правоотношение било отново прекратено поради съкращаване на щата извършено със Заповед № РД-09-1199/19.08.2024г.

Твърди, че уволнението й е незаконно и немотивирано, като с оглед поредността му се явява злоупотреба с работодателска власт и превратно упражняване на субективни права.

Счита заповедта за незаконосъобразна поради това, че не е била предшествана от надлежно осъществен подбор по правилата и критериите на чл.329, ал.1 КТ от страна на работодателя, доколкото направеният е осъществен преднамерено и с цел само да послужи като възможност да бъде отстранена ищцата от заеманата длъжност. Твърди, че въпросът за правото на подбор в настоящата хипотеза не е елемент от дискрецията на работодателската воля и не е въпрос по целесъобразност, а се подчинява на определени изисквания, установени с повелителни правни норми, които в случая са упражнени превратно – без да става ясно как са поставяни оценките по съответните критерии. Твърди се също незаконност на процедураната по уволнението и поради липса на поискано и получено предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието, чийто член е ищцата, на основание чл. 333, ал.4 от КТ. Излага също, че процесното уволнение е в нарушение и на правилата на Наредба № 4 на МОН от 30.11.2015г. и въведените с нея изисквания относно характеристиките, съдържанието и структурата на учебния план, както и относно условията и реда за утвърждаването на училищния учебен план. Поддържа и становище, че цялостното поведение на работодателя, обективирано в процедурата по прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ разкрива признаци на злоупотреба с право, поради което на самостоятелно основание счита, че води до извод за незаконосъобразността му.

Моли съда да уважи предявените искове като отмени уволнението й със Заповед № РД-09-1222 от 23.09.2024г. като незаконосъобразно, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответната гимназия да й заплати обезщетение за времето през което е останала без работа в следствие на уволнението, а именно в периода от 02.09.2024г. до датата на приключване на последното заседание пред съответната инстанция, но не повече от шест месеца в размер на 14 981,82 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“- гр.Варна, чрез процесуалния си представител. Оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Не оспорва, че ищцата е работила по трудов договор при ответника, както и че със 4

Заповед № РД-09-1222 от 23.08.2024г. на Директора на Професионалната гимназия е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 02.09.2024г. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е била синдикален член, както и че месечното й брутно трудово възнаграждение е в размер на 2496,97 лева. Твърди, че заповедта от 23.08.2024г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразна, издадена в съответствие с приложимите материално-правни и процесуални норми на КТ и мотивирана. Излага, че с предхождаща уволнението Заповед № РД-09-1199/19.08.2024г. на Директора на ПГСАГ „Васил Левски"гр.Варна, считано от 20.08.2024г. е съкратен щата за длъжността „Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език" от 3 на 2.