Акт от 07.12.2020, Районен съд - Радомир

Р Е Ш

Е Н И Е

N гр.Радомир, 07.12.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия:

Антон Игнатов при участието на секретаря В. К., изслуша докладваното от съдията административнонаказателно дело N 204 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл ЗАНН

С наказателно постановление №./29.05.2020 г. на К. М. В. – заместник - председател на Д.а.з.м.и т.н. оправомощен със заповед №.02.01.2018 г. на Председателя на Д.а.з.м.и т.н. на жалбоподателя - „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С. Д. Д. – Изпълнителен директор, на основание чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за осъществяване на фактическия състав на чл. 190а, ал.2, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т.З от Закона за водите.

Наказателното постановление е обжалвано в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от „Н.с.“ ЕАД, чрез юрисконсулт А. П.

П., упълномощен с пълномощно №П – ./09.03.2017 г. от С. Д. – изпълнителен директор и по изложените в жалбата от пълномощника обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени.

Административнонаказващият орган е подал в законоустановения срок писмено становище чрез Ф. Г. Г.- старши експерт, юрист към Д.а.з.м.и т.н. упълномощен с пълномощно №./13.03.2018 г. от К. М. Войнов– заместник- председател на ДАМТН, с което моли съда, жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, като наказателното постановление бъде оставено в сила.

Районна прокуратура- П.к, редовно уведомена, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е изразила становище по жалбата.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 03.12.2019 г. на основание чл. 190, ал.4, т.2 от Закона за водите, контролни органи към ГД – НЯСС към ДАМТН извършили проверка на язовир „Долна Д.“, находящ се в поземлени имоти № ., № ., ., № и № в землището на с. Д. Д. и с. . Д., община Р..

Процесният язовир е собственост на Н.с. ЕАД, ЕИК .8, за което е съставен Акт за частна държавна собственост № ./21.01.2004 г., доказващ собствеността. В резултат от проверката бил съставен констативен протокол № ./03.12.2019 г.

Проверката била извършена от свидетеля инж. И.М.С., на длъжност началник Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Западна централна България“ към ДАМТН и свидетеля и актосъставител - инж. Ж.Г.С. на длъжност „старши инспектор“ в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Западна централна България“ към ДАМТН, като същата впоследствие съставила акт за установяване на административно нарушение №.15.01.2020 г. за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите.

Видно от материалите по делото жалбоподателя „Н.с.“

ЕАД е поканен с писмо изх. № 18.12.2019 г. от Главна дирекция НЯСС към ДАМТН да се яви на 15.01.2019 г. в 11.00 ч. за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение във връзка с констатирано нарушение подробно описано в констативен протокол №/03.12.2019 г.

На 15.01.2019 г. АУАН е съставен от инж. Ж.Г.С. на длъжност „старши инспектор“ в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Западна централна България“, оправомощена със заповед №./18.09.2019 г. на председателя на ДАМТН в присъствието на упълномощен представител на „Н.с.“ ЕАД, а именно – юрисконсулт А .П.П., упълномощен с нотариално заверено пълномощно №П-./21.09.2017 г. на нотариус П. П., с рег. №. на НК и в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – инж. И.С.. Актът е надлежно връчен на юк. Петков на 15.01.2019 г. Видно от документите по делото в законоустановения срок, жалбоподателят е депозирал писмено възражение с вх. № ./22.01.2020 г. по описа на ГД – НЯСС към ДАМТН, което било намерено за неоснователно от административнонаказващия орган.

В следствие на проверката, чрез обход и оглед на голямата язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията било установено, че има изградена пиезометрична система, състояща се от двадесет и два броя пиезометри, като пет броя от тях са запушени, неизправни са и не се извършват с тях измервания. Установено е, че не е изпълнено от собственика на язовир „Д. Д.“ задължителното предписание, дадено в констативен протокол № .28.02.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: Да се приведат в работоспособно състояние запушените пиезометри, които са пет броя с № 2, №., №., № .и №., със срок за изпълнение 30.11.2019 г. Предписанието дадено от контролните органи в КП№ 02-03-6/28.02.2019 г. е надлежно връчено на присъствалия по време на проверката, представител на собственика на процесния язовир - инж. В.К. С.- специалист ВЯН – ХТР към „Н.с.“

ЕАД.

След изтичане на дадения срок за изпълнение на задължителното предписание, обективирано в констативен протокол № ./28.02.2019 г. е извършена проверка от контролните органи на 03.12.2019 г., като при съставянето на констативен протокол

№ ./03.12.2019 г., от извършената проверка, освен инж. И.М.С., на длъжност началник Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Западна централна България“ и инж. Ж.Г.С. на длъжност „старши инспектор“ в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Западна централна България“, присъствал и представител на собственика - инж. В. К.С.- специалист ВЯН – ХТР към „Н.с.“ ЕАД, на която надлежно е връчен констативен протокол № ./03.12.2019 г. от извършената проверка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По делото са разпитани като свидетели, актосъставителят инж. Ж.Г.С. и свидетелят по акта инж. И.М.С..

Свидетелката С., на длъжност „старши инспектор“ в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Западна централна България“ към ДАМТН, на проведеното съдебно заседание на 29.09.2020 г., твърди, че с констативен протокол на 28.02.2019 г. е дадено задължително предписание да се преведат в работоспособно състояние запушените пиезометри.

Същите служели за следене на водното ниво в язовирната стена, като чрез тях се извършвали измервания за следене на филтрацията и съответно се водели в дневника и журнали, в които се записват показанията. На база на тези показания се изготвял анализ и тези уреди влизали в изготвянето на анализа. Били са 22 бр. общо, 4 били унищожени, 5 били запушени и с тях не се извършвали никакви измервания. Свидетелката твърди, че за съставянето на акта са изпратили покана до собственика, в която са определили ден и час, като при съставянето на акта е присъствал юрисконсулта, който е бил упълномощен.

Свидетелят инж. И.С. на длъжност началник Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Западна централна България“ към ДАМТН, твърди, че си спомня за случая за пиезометрите. Твърди, че предписанието е да се възстановят пиезометрите на язовирната стена, което не е изпълнено, като затова е съставен АУАН. Пиезометрите били част от системата и са основен показател за състоянието на стената и процесите и явленията, които се развиват в нея. Били установили това на място. Проверката се извършвала чрез обхождане и оглед. Пиезометрите били в стената и можело да се види дали са изправни. След това досието се вземало, което собственикът бил длъжен да поддържа и се правело измерване. Свидетелят твърди, че мократа и сухата част трябвало да са в баланс, като се сравнявало дали е измервано и дали е възможно да се измерва. Свидетелят твърди, че пиезометрите били запушени и с тях не могло да се правят измервания.

Съдът намира показанията на свидетеля Ж.С. и свидетеля И.С. за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях те възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци в хода на извършената проверка. Показанията на свидетелите изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства, които служат за тяхната проверка.

Не се установяват и основания, по които свидетелите да се смятат за заинтересовани или предубедени. По тези съображения настоящият съдебен състав кредитира показанията на горепосочените свидетели.

От правна страна:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна, по следните съображения:

При съставянето на акт за установяване на административно нарушение №02-008/15.01.2020 г и издаването на процесното наказателно постановление, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на наказателното постановление.

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и наказателното постановление.

Видно от жалбата, жалбоподателят навежда съображения за допуснато процесуално нарушение, а именно – неспазване на срока по чл.34 ЗАНН за съставянето на АУАН, като се аргументира, че първоначалната проверка, обективирана в констативен протокол № ./28.02.2019 г. е от 28.02.2019 г. като от своя страна АУАН е съставен на 15.01.2020 г., а именно след предвидения тримесечен преклузивен срок.

Съдът намира, че наведените в жалбата съображения относно изтичането на срока по чл.34 ЗАНН за съставянето на АУАН са неоснователни поради следното:

От обективна страна, по делото по категоричен начин се установява, че жалбоподателят „Н.с.“ ЕАД е собственик на процесната язовирна стена и съоръженията към нея, представляващи язовир „Д. Д.“, находящ се в поземлени имоти № .2, № ., . № . и № . в землището на с. Д. Д. и с. Г. Д., община Р., за което има издаден акт за частна държавна собственост №./21.01.2004 г. На следващо място по категоричен начин се установява и фактът на даденото задължително предписание, обективирано в констативен протокол № ./28.02.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, както и неговото съдържание: „Да се приведат в работоспособно състояние запушените пиезометри, които са пет броя с № ., № ., . № .и № ., със срок за изпълнение 30.11.2019 г.“ Така даденото предписание от правна страна се квалифицира като такова по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Това е така, защото предписанието е дадено от длъжностни лица, оправомощени от председателя на ДАМТН, съобразено е с правомощията им по ЗВ, а по съществото си засяга осъществяването на безопасната техническа експлоатация на контролирания обект. Следователно предписанието, обективирано в констативен протокол № ./28.02.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ се ползва със задължителния характер, който му придава чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите спрямо собственика на язовирната стена и съоръженията към нея. Срокът за изпълнение на същото се установи, че е до 30.11.2019 г., следователно жалбоподателят е бил своевременно уведомен за съдържанието на предписанието и преди изтичането на срока за неговото изпълнение.

Установяването на такова нарушение се извършва чрез проверка, за което се съставя констативен протокол. В настоящия казус, безспорно е доказано от материалите по делото, както и от свидетелските показания, че контролните органи са извършили проверка, обективирана в констативен протокол №./03.12.2019 г., с който са установили, че жалбоподателят не е извършил действията по задължителните предписания дадени с констативен протокол № ./28.02.2019 г. съставен от длъжностните лица при ГД на НЯСС. Съдът намира, че нарушението е извършено чрез бездействие, липса на дължимо по закон поведение.

Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a798be6-ea2e-4c5b-9826-48e33386e406