Определение № 714 от 11.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 714 гр. Стара Загора, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500379 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „С.к.“ ООД гр.С., чрез адв. Х. М., против определение № 57 от 07.02.2025г., постановено по гр.д.

№ 497/2024 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което се оставя без уважение молбата от 23.01.2025г. на „С.к.“ ООД, гр.С., чрез адв. Х. М. за изменение на Решение № 130 от 30.12.2024г., в частта за разноските.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока като неправилно. Твърди, че представеният договор за правна защита и съдействие по чл. 38, ал. 1 т.3 ЗАдв. не установявал по безспорен начин, че били налице предпоставки за присъждане на разноски в производството. Неправилно съдът присъдил разноски за всеки от исковете, вместо да определи едно възнаграждение върху сбора от цената на исковете. Счита, че делото не е с фактическа и правна сложност и по двата предявени установителни иска извършената работа била една и съща, ангажирани били едни и същи доказателства, правните действия били идентични, упражнени били едни и същи права, делото приключило без събиране на гласни доказателства в едно заседание при упражняване на класически институти на материалното право. Исковете произтичали от едно правоотношение и защитавали един интерес. Съдът се позовал на определените минимални размени на адв. възнаграждение в Наредба № 1/ 2024г. и не съобразил практиката на Съда на ЕС – Решение от 25.01.2024г. по дело № С – 438/2022г., както и че Наредба № 1/2004г. не била обвързваща за съда. Счита, че разноските по делото не следвало да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза бил крайния съдебен акт.

Счита, че присъдените разноски 800 лв. били прекомерно високи и моли 1 съдът да ги намали.

В срока за отговор другата страна Г. Д. Д., чрез адв. Д. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения и се позовава на съдебна практика. Моли съдът да потвърди обжалваното определение като правилно.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт. Внесена е дължимата държавна такса за образуване на въззивно частно производство.

С обжалваното определение Районен съд – Гълъбово е оставил без уважение молбата на „С.к.“ ООД, гр.С. за изменение на Решение № 130 от 30.12.2024г., в частта за разноските като неоснователна. Изложил е съображения, че при преценка на минималното адвокатско възнаграждение се съобразил с правилата на Наредба № 1 /2004г. За двата предявени искове за оспорване разпоредби от договора съдът е определил две възнаграждения по първия по правилото на чл. 7, ал. 2 т.2 и по чл. 7, ал.1 т.1 от Наредбата – за втория.

Приложеното гр.д. № 497/2024г. по описа на ГРС е образувано по искова молба на ищеца Г. Д. Д., чрез адв. Г. срещу „С.к.“ ООД гр. С. с искане да се признае за установено, че две чл. 11 и чл. 6, ал.2 от договора за кредит от 11.01.2024г. са нищожни, първата на основание чл. 26, ал.1 предл. 3 ЗЗД , а втората – на основание чл.10а, ал.2 ЗПК.

С постановеното по делото решение № 130 от 30.12.2024г. ГРС е уважил двата установителни иска и е осъдил ответника да заплати разноски по делото на ищеца за държавна такса, като и е присъдил на пълномощника на ищеца адв. Г. сума в размер на 800 лв. за адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Въззивната инстанция намира частната жалбата за неоснователна.

Съгласно чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Разпоредбата на чл. чл.38, ал.1, т.2 ЗА предвижда възможност адвокатът или адвокатът от Европейския съюз да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като се осъжда другата страна да го заплати.

Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено, или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Посочването на конкретно основание от изброените в чл.38, ал.1 ЗАдв. не е условие нито за валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка за присъждането на възнаграждението по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е 2 предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл.38, ал.1 ЗАдв. категории лица. Достатъчно е да се представи договора за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗАдв., какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски. Действително е въпрос на договорна свобода между клиент и адвокат, когато се отнася за материално затруднени лица, като именно адвокатът преценява дали конкретното лице е материално затруднено или не и дали ще го представлява безплатно. В този смисъл е налице трайна съдебна практика на ВКС.

На следващо място, по делото са предявени два отделни установителни иска, които макар и да произтичат от едно общо правоотношение между страните се основават на различни факти и обстоятелства, и съответно различно правно основание. Не е налице идентичност на работата на пълномощника на адвоката по двата предявени установителни иска, доколкото същите се основават на различно правно основание. Адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА се дължи за всеки от предявените искове, както правилно е приел районният съд.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният районен съд правилно е приел, че следва да присъди минимално възнаграждение на адвоката в размер на 400 лв. за всеки от предявените искове, тъй като действително делото не е с фактическа и правна сложност. Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 57 от 07.02.2025г., постановено по гр.д. № 497/2024 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което се оставя без уважение молбата от 23.01.2025г. на „С.к.“ ООД, гр.С. за изменение на Решение № 130 от 30.12.2024г., в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3