Решение № 782 от 12.06.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 381/2023
- Вид
- Решение № 782
- Подписан
- 12.06.2023
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 782 гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000500381 по описа за 2023 година
Разгледа в съдебно заседание на 15.05.23г. /с участието на секретаря Милкова/ въззивно гражданско дело № 381/23г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-5 състав от 02.12.22г. по г.д. № 8282/19г. е уважен /частично: до размера на сумата 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 21.06.19г./ иск по чл. 2б от ЗОДОВ на Н. Ю. против Прокуратурата на РБ.
Решението на СГС се обжалва от двете страни – както следва:
От Н. Ю. – в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 15 000 лева /ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение в размер на още 85 000 лева/.
От Прокуратурата на РБ – изцяло.
Събраните в процеса /пред СГС/ доказателства /писмени, гласни и експертни преценени в съвкупност; в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ установяват, че:
По време на т. нар. „възродителен процес“ спрямо ищеца е била осъществена физическа и психологическа принуда /конкретизирана подробно в исковата молба и в решението на СГС/. Във връзка с този процес /за да бъдат разследвани извършените по време на същия престъпления/ е било образувано наказателно производство /сл. д. № 1/91г., преобразувано в сл. д. № 780 – II/98г. на ВОП – София, впоследствие ДП № II – 048/99г. на ВОП – София/, което не е финализирано с влязъл в сила съдебен /или прокурорски/ акт.
Ищецът поддържа, че е претърпял неимуществени вреди заради неприключването на процесното наказателно производство. С оглед това: Н. Ю. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 2б от ЗОДОВ/ имуществената отговорността на Прокуратурата на РБ.
Жалбите са неоснователни /решението на СГС е постановено в съответствие със 1 закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:
От една страна:
Трайната и последователна съдебна практика /която се оформила по приложението на чл. 2б от ЗОДОВ – в хипотези като процесната/ постановява, че: ищецът в качеството си на лично пострадал /физически и психически/ от т. нар. “възродителен процес“ е легитимиран /в материално-правен аспект/ да претендира обезщетение за неимуществените вреди /следствие от неприключването на процесното наказателно производство/. Същата практика постановява и, че Прокуратурата на РБ е легитимирана /в материално-правен аспект/ да носи отговорност за заявените вреди /това е органът, под чийто надзор се е движило процесното наказателно производство, органът който е следвало да обезпечи възможността за финализиране на процеса в разумен срок - чрез предприемане на надлежни и своевременни процесуално – следствени действия/. Възраженията на жалбоподателя /ПРБ/ в тази насока са неоснователни /същите не кореспондират с практиката на касационния съд/.
От друга страна:
Фактът, че процесното наказателно производство /образувано още през 91г./ не е приключило удостоверява пряко /еднозначно и категорично/ предпоставката на чл. 2б от ЗОДОВ /към момента вече е изтекла и давността по НК за търсене на наказателна отговорност/. Абсолютно незащитимо /и от правна, и от житейска гледна точка/ е да се приеме /каквито и преценки да се направят в контекста на правилото по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, че визираният в закона „разумен срок“ /за приключване на наказателния процес/ все още не е изтекъл. С оглед това – настоящият съдебен състав не излага конкретни аргументи /съображения, доводи, мотиви/ в контекста на правилото по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Безспорно - за ищеца /като пряко пострадал в лично качество от посочената репресия – физически и психически/ е налице правен /и преди всичко житейски и морален/ интерес /право/ да иска приключване на наказателното производство със справедлива /осъдителна/ присъда. Възприемането на противната /обратната/ логика би лишила пострадалия от всякаква правна защита – настоящото производство /по чл. 2б от ЗОДОВ/ се явява на практика единствената правна възможност /правен ред/ за защита Н. Ю. /иск с каквато и да е друга правна квалификация би се явил – или процесуално недопустим, или погасен по давност/. Обстоятелството, че ищецът е претърпял /и търпи/ неимуществени вреди /следствие от продължаващата висящност на процесното наказателно производство; следствие от фактическата и правна невъзможност да бъде получено морално възмездие за претърпените физически и психически страдания/ следва да се презумира. Отделно от това този факт е и конкретно удостоверен /доказан/ по делото /със свидетелски показания и психологична експертиза/.
Горните принципни съображения /и съдържанието на събраните в процеса доказателства – гласни и експертни/ обосновават /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ определяне на обезщетение в размер на 15 000 лева /колкото са присъдени от СГС/. Този размер кореспондира с практиката /преобладаващата такава/ на касационния съд по сходни казуси.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде – потвърдено /настоящият съдебен състав препраща и към доводите на първоинстанционния съдия – при условията на чл. 272 от ГПК/.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 10, ал. 3, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗОДОВ/ съдебни разноски – за производството пред САС /държавна такса в размер на 5 лева – каквото искане е заявено в последното съдебно заседание пред настоящата инстанция/.
Съдът,
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-5 състав от 02.12.22г. по г.д. № 8282/19г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Н. Р. Ю. 5 лева – съдебни разноски /държавна такса/ за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3