Решение № 3604 от 25.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 4557/2023
- Вид
- Решение № 3604
- Подписан
- 25.07.2023
- В сила
- 29.03.2024
- Състав
- ЛОРА МИТКОВА МИТАНКИНА
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3604 гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20231110204557 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Ж. Д. срещу наказателно постановление /НП/ № 22-4332-028069/05.01.2023г., издадено от началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че не са посочени вид на МПС, рег. номер, сосбтвеник на МПС, което е преценено като нарушение на ЗАНН. По отношение на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП се твърди, че не са изложени обстоятелства около извършване на нарушението, които да сочат, че е създадена непосредствена или каквато и да е опасност за движението. Що се отнася до твърдяното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, не било уточнено кой е извършил проверката и с какъв уред, за да констатира нарушението, не се установявала техническа проверка. В 1
АУАН и НП не бил посочен точният компонент от шумозаглушителната урдба, който не функционира, нито нивата на шума или с какъв шумомер са измерени. В ППЗДВП липсвала дефиниция „повредена шумозаглушителна уредба“. Липсата на преценка относно приложението на чл. 28 ЗАНН се определя като допуснато съществено процесуално нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.12.2022г. около 14.30 часа в гр. София, на ул. „Русалски лък” с посока от ул. „Тодорини кукли“ към ул. „Левски Векоовен“ пред павилион за цигари и алкохол жалбоподателят Б Ж. Д. бил спрял и престоявал с т.а.
„Мерцедес 308 Д“ с рег. № собственост на „Владимир Стоянов 2012“ ЕООД.
Товарният автомобил бил спрял и върху платното за движение, и върху тротоара. Това било възприето от св. П. П. и колегата му Г Т, автоконтрольори към ОПП-СДВР, и след като преценили, че това паркиране създава опасност и пречка за другите участници в движението, извършили полицейска проверка на водача. Установили неговата самоличност като Б. Ж.
Д.. В хода на проверката било установено, че шумозаглушителната уредба на товарния автомобил е повредена, като от същата се издавал силен шум.
Свидетелят П. П. съставил на Б. Д. АУАН № 856666/23.12.22г. за нарушения на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. АУАН е предявен на нарушителя, като било вписано, че нарушителят има възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 22-4332-028069/05.01.23г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл.
180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.21г. началникът на сектор в ОППСДВР е оправомощен да издава НП при констатирани нарушения на ЗДвП.
Видно от заповед № 513з-9195/05.12.16г. св. П. П. заема длъжност младши автоконтрольор към ОПП-СДВР. Видно от заповед № 8121к-***г.
2
Даниела Дескова е назначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля П. П. и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага обстойният им анализ. Съдът се довери на показанията на актосъставителя П., които дават показания относно обстоятелствата, които непосредствено е възприел. Макар и да не пазеше конкретен спомен за случая с оглед естеството и характера на служебните си задължения, св. П. потвърди изложеното в АУАН, като съдът намира, че в съвкупност събраните по делото доказателства изясняват възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.21г., заповед № 513з-9195/05.12.16г. и заповед № 8121к-***г. СОА20-РД09-1060/13.01.20г.
При служебната проверка за процесуална законосъобразност на издаденото НП, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, а възраженията на жалбоподателя са неоснователни. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушенията са ясно и точно описани, като словесното и цифровото им описание не оставят съмнение извършването на какви нарушения се вменява на жалбоподателя.
Необосновано се твърди в жалбата, че в АУАН и НП не са посочени обстоятелства, свързани с извършване на нарушението, а именно – вид на МПС, рег. номер и собственост на МПС. Съдът констатира, че същите тези 3 обстоятелства се съдържат както в АУАН, така и в НП – отразено е, че МПС е товарен автомобил Мерцедес 308 Д“ с рег. № СВ 7099 МХ, собственост на „Владимир Стоянов 2012“ ЕООД.
Несъмнено се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като на процесната дата и място е спрял и е престоявал с посоченото МПС едновременно на платното за движение и на тротоара. Съдът намира за доказано нарушението както от обективна, така и от субективна страна.
Съобразно чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Това безспорно се установява от показанията на св. П.. Дори и причината за паркирането/престоя на автомобила да е била свързана със служебните ангажименти на жалбоподателя, тя по никакъв начин не може да се приеме за извънредна и оправдаваща по своя характер поведение на жалбоподателя, с което е създал пречка за движението.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като водач на МПС, който е извършил нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП .
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че паркира товарния автомобил върху пътното платно и върху тротоара едновременно и с поведението си създава пречка за движението на останалите участници в движението.
Съобразно санкционната норма на чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП административното наказание е глоба от 20 до 150 лева, като наложената глоба от 50 лева е в размер, близък до минималния, и не следва да бъде намалявана.
Съдът намира, че жалбоподателят е извършил и административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съобразно която норма движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Санкционната норма на чл. 179, ал.6, т. 2 ЗДвП предвижда глоба в абсолютно установен размер от 200 лева за този, който управлява технически неизправно пътно превозно средство при констатирана значителна неизправност.
4
Нормата на чл. 101, ал. 4 ЗДвП повелява, че неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП , а именно това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В приложение 5, част I, т. 8.1.1 „Система за намаляване на шума“ и по б. „а“ и по б."б" е посочено, че при субективна оценка и когато нивото на шума превишава допустимото, и когато част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или е изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, или има много сериозен риск от падане, то повредата е значителна.
С оглед на това неоснователни са възраженията в жалбата, че не са описани адекватно определени обстоятелства в АУАН и НП и твърдяната повреда на шумозаглушителната уредба не е констатирана по надлежен ред.
Изрично Наредбата предвижда като метод субективната оценка, в случая на контролните органи, като без съмнение повредата следва да се оцени като значителна неизправност на МПС.
И това нарушение е извършено умишлено, като жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС със значителна неизправност – повредена шумозаглушителна уредба, като е целял управлението на МПС с тази неизправност.
Законосъобразно е наложена на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП глоба в размер на 200 лева, какъвто е фиксираният размер при констатирана значителна неизправност.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Не са налице основания за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№
22-4332-
028069/05.01.2023г., издадено от началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с 5 което на Б. Ж. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6