Решение № 2599 от 28.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2599 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20241100101301 по описа за 2024 година

Страни в производството са ищецът А. М. Я. с ЕГН **********, гр. Ямбол, ул. ********* и ответникът И. М. Л. с ЕГН **********, гр. София, бул. *********.

Ищецът А. Я. твърди, че през 2017г. упълномощил ответника адв. И. Л. да подаде искова молба против ЗАД „Армеец“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на баща му, причинена при ПТП. В пълномощното на адв. Л. била записана клауза, по силата на която 60% от присъденото и събрано от длъжника обезщетение следвало да бъдат преведени по сметка на самия адв. Л., а 40% – по сметка на ищеца.

Адв. Л. подал искова молба, като производството приключило с решение по т.д. №338/2019г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, с което застрахователното дружество било осъдено да плати на ищеца сумата 70 000лв., ведно със законната лихва от 7.5.2017г. до плащането.

След влизане в сила на решението в полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист.

Въз основа на изпълнителния лист срещу застрахователното дружество било образувано изп.д. № 125/2020г. на ЧСИ О. М. и била събрана сумата 90 222,22лв. Въз основа на цитираната по-горе клауза от пълномощното, ЧСИ М. превел сумата 49622,22лв. по сметка на адв. Л., посочена в пълномощното. Ищецът твърди, че се е съгласил сумата да бъде преведена по сметка на адвоката, но и последният да я придобие.

По-късно ищецът А. Я. поканил адв. Л. да му преведе тази сума, но последният не сторил това. Ищецът подал жалба в РП – гр. Ямбол, но наказателното производство било прекратено, тъй като ставало дума за гражданско-правен спор.

Ищецът уточнява, че с ответника имали сключени два договора за правна защита и съдействие – първият, сключен на 19.12.2019г., с №664242 по т.д. № 16/2019г. по описа на ОС – гр. Ямбол с договорено възнаграждение от 8000лв., и вторият - № 846963/20.09.2019г.

1 по в.т.д. № 338/2019г. на АС – гр. Бургас с договорено възнаграждение от 3000лв. Ищецът сочи, че не е плащал възнаграждение при подписване на договорите, а уговорката с адвоката била да получи възнагражденията при спечелване на делата. Присъдените по делата разноски били получени от адвоката, а не от ищеца.

Ищецът сочи и че е сключил с ответника договор за правна защита и съдействие № 846967/02.03.2020г. и е издал пълномощно във връзка с него за образуване на изпълнително дело с договорено възнаграждение от 5000лв.

Моли съда да осъди ответника да му плати сумата 49622,22лв., ведно със законната лихва от 20.10.2023г. до плащането.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Твърди, че е изпълнил точно своите задължения по договорите за правна защита и съдействие и не дължи претендираната сума на ищеца. Сочи, че същият не му е заплащал адвокатски възнаграждения за извършената работа. Твърди, че А. Я. е подписал нотариално заверено пълномощно за изплащане на сумите то застрахователя, както и нотариално заверен договор за правна защита и съдействие, както и че ответникът му е предоставял пари с пощенски записи, а ищецът се е задължил да му ги върне.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните писмени доказателства се установява, че на 21.12.2016г. А. Я., като поръчител, и адв. И. Л., като изпълнител, сключили договор за правна защита и съдействие с нотариална заверка на подписите с предмет изпълнителят да извърши всички необходими правно-юридически действия относно обезщетяване на претърпени материални и морални щети от поръчителя във връзка със смъртта на баща му, починал на 21.08.2016г. при ПТП. В чл.2, ал.1 от договора е уговорено възнаграждение в размер на 20% от полученото обезщетение, което следва да се изплати от поръчителя на адвоката в деня на получаването му, а в чл.2, ал.2 е уговорено задължение за поръчителя да плати всички разходи във връзка с изпълнението на възложената работа.

На 29.08.2018г. А. Я. упълномощил адв. И. Л. с пълномощно с нотариална заверка на подписа /л.101 от делото/, да го представлява пред ЗАД „Армеец“ АД за получаване на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на бащата на довереника А. Я. при ПТП. Адвокатът е упълномощен да договори параметри на извънсъдебно споразумение и да го подпише от името на доверителя, като нареди паричното обезщетение, постигнато с извънсъдебно споразумение, да бъде изплатено, като следва: 40% от обезщетението – по посочена лична сметка на А. Я. и 60% от обезщетението – по посочена сметка на адв. И. Л..

На 19.12.2018г. А. Я. и адв. И. Л. сключили договор за правна защита и съдействие № 664242 с предмет „искова молба СГС“, в който е посочено, че е уговорено и платено възнаграждение в размер на 8000 лева, като на същата дата доверителят А. Я. е упълномощил адвоката да го представлява до приключване на съдебно производство.

2

На 19.09.2019г. А. Я. и адв. И. Л. сключили втори договор за правна защита и съдействие № 846963 с предмет „защита“, в който е посочено, че е уговорено и платено възнаграждение в размер на 3000 лева, като на същата дата доверителят А. Я. е упълномощил адвоката да го представлява до приключване на съдебно производство.

С решение от 01.10.2019г. по т.д. №16/2019г. по описа на ОС-гр. Ямбол ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да плати на А. Я. застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на баща му, причинена при ПТП, в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от 07.05.2017г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за сумата над 50000 лева до предявения размер от 150 000 лева. Посочено е в мотивите на решението, че ищецът е представил доказателства за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 8000 лева и са му присъдени разноски от 2 666,67 лева, съразмерно с уважената част от иска.

С влязло в сила решение от 03.02.2020г. по т.д. №338/2019г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас присъденото застрахователно обезщетение е увеличено на 70 000 лева, ведно със законната лихва от 07.05.2017г. до окончателното плащане. Представен е списък на разноските през въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева.

В решението е посочено, че ищецът – въззивник се е представлявал от адв. И. Л.. На въззивника А. Я. са присъдени разноски в общ размер за двете инстанции от 5133 лева, съразмерно с уважената част от иска.

На 21.02.2020г. е издаден изпълнителен лист в полза на А. Я. за сумата 70 000 лева, ведно със законната лихва от 07.05.2017г. до окончателното плащане.

На 26.02.2020г. А. Я. упълномощил адв. И. Л. с пълномощно с нотариална заверка на подписа /л.102 от делото/, да заведе изпълнително дело при съдебен изпълнител и да получи присъденото с горепосочените решения обезщетение, разпределено по следния начин: 55% от цялото обезщетение да бъде изплатено по посочена служебна адвокатска банкова сметка на адв. И. Л., а 45% от цялото обезщетение да бъде изплатено на А. Я. по посочена от него банкова сметка.

На 04.03.2020г. въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 125/2020г. по описа на ЧСИ О. М..

По изп.д. № 125/2020г. по описа на ЧСИ О. М. е представен договор за правна защита и съдействие

№ 846967/02.03.2020г. с договорено възнаграждение от 5000лв. за изпълнителното дело. Сумата е приета от ЧСИ като разноски в изпълнителното производство. По изпълнителното дело е представено описаното пълномощно от 26.02.2020г.

С покана за доброволно изпълнение от 05.03.2020г. ЗАД „Армеец“ АД е поканено да плати сумите: 70 000 лева – главница; 20 086,11 лева – обезщетение за забава за периода 07.05.2017г.-05.03.2020г.; 5000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение; 24 лв. – такса по т.1 ТТРЗЧСИ, 24 лв. – такса по т.5 ТТРЗЧСИ, 3 лв. – допълнителни разноски, 6028,13 лв.

– такса по т.26 ТТРЗЧСИ, или сума в общ размер 101 165,24 лева.

На 12.03.2020г. сумата 101 165,24 лева е платена от длъжника ЗАД „Армеец“ АД. Постъпило 3 е възражение от длъжника ЗАД „Армеец“ АД във връзка с приетите разноски за адвокатско възнаграждение – длъжникът е посочил, че сумата 5000 лева е прекомерна, тъй като адвокатът на взискателя само е подал молба за образуване на изпълнителното дело, поради което му се дължи единствено възнаграждение за това процесуално действие в минимален размер от 200 лева. В изпълнителното дело не се съдържат доказателства относно произнасяне на съд във връзка с оспорения размер на разноските.

На 20.03.2020г. ЧСИ М. е наредил сумата 40600 лева да бъде платена по посочена от взискателя А. Я. банкова сметка, а сумата 49622,22 лева – да бъде платена по посочената в пълномощно от 26.02.2020г. сметка на адв. И. Л..

По делото са представени още: разписка от 10.05.2017г., издадена от А. Я. на адв. И. Л., за сумата 15 000 лева, разписка от 22.02.2017г., издадена от А. Я. на адв. И. Л., за сумата от 13 000 лева, разписка от „Български пощи“ ЕАД от 01.04.2017г. за подаден телеграфен запис за сумата 130 лева, с подател И. Л. и получател А. Я., служебен бон от „Български пощи“ ЕАД от 28.02.2020г. – за сумата 200 лева с подател А.А. и получател А. Я., служебен бон от „Български пощи“ ЕАД от 04.03.2020г. за сумата 800 лева с подател А.А. и получател А. Я., както и още 5 бр. служебни бонове от „Български пощи“ ЕАД с нечетливо съдържание.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.284, ал.2 ЗЗД: довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са сключили договор за правна защита и съдействие, във връзка с който ответникът е получил по своята банкова сметка от името и за сметка на ищеца сумата 49622,22лв. – представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди, присъдено по т.д. №338/2019г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е дал сметка на доверителя и му е предал всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, както и че страните са договорили да получи за себе си част от обезщетението в размер на 49622,22лв.

Съгласно установената практика /Решение № 734 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 381/2024 г., IV г. о., ГК, решение № 50116/18.10.2022 г. по т. д. № 1247/2021 г., І т. о. на ВКС и цитираните в него/ при тълкуване на волеизявленията на страните, обективирани в подписан от тях договор, съдът трябва да търси и да установи действителната им воля, обективирана и изразена именно чрез техните волеизявления, а не да тълкува същите "разширително" или "стеснително" и по този начин да установява предполагаемата воля, която вероятно само субективно са имали намерение да изразят, но не са обективирали и не са изразили. При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния 4 смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението. В основата на трайно установената практика по приложението на чл. 20 ЗЗД е акцентът, че при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни единствено изявената обща воля на страните, а не предполагаемата и не може да подменя нейното съдържание.

В тази връзка съдът намира, че представените договори за правна защита и съдействие № 664242 от 19.12.2018г. за платена сума 8000 лева – адвокатско възнаграждение и № 846963 от 19.09.2019г. за платена сума 3000 лева – адвокатско възнаграждение, не изразяват действителната воля на страните относно уговореното адвокатско възнаграждение и представляват привидни сделки, сключени с оглед доказването на разноски пред съда, които прикриват действителната воля на страните, изразена в договор за правна защита и съдействие с нотариална заверка на подписите от 21.12.2016г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 20% от полученото обезщетение. Този извод се подкрепя и от твърденията на двете страни, че ищецът не е плащал реално суми за адвокатско възнаграждение на ответника в хода на производството относно застрахователното обезщетение или след това.