Решение № 301 от 04.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Веселин Ст. Стоев като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600731 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава 21- ва НПК.

Образувано е по въззивен протест на прокурор в Окръжна прокуратура Перник и жалба на подсъдимия Д. С. срещу присъда № 6 от 27.02.2026г. постановена по нохд № 613/2025 на Окръжен съд Перник.

С присъдата подс. Д. А. С. е признат за виновен в това, че на 24.09.2024г. в ***, умишлено е умъртвил И. Г. Д., ЕГН **********, като деянието е извършено с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 НК, за което му е наложено наказание осемнадесет години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „а“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален режим на изтърпяване на наказанието – „ строг“. На основание чл. 59, ал. 1 НК от срока на наказанието лишаване от свобода приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 25.09.2024г. до влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е признат за невиновен по обвинението по чл. 116, ал. 1, т 6, пр. 2 НК – за това да е извършил деянието по особено мъчителен за убития начин.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Д. Г. И. сумата 1 от 76693, 78 евро (равностойност на 150000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2024г. до окончателното изплащане. Искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв., равностойност в евро – 102 258, 40 евро.

Подсъдимият е осъден да заплати разноски по делото - общо сумата от 7 245,77 лв. (3696,82 евро), от които 6853,77 лв. (3496,82 евро) по сметка на ОД МВР Перник, а сумата от 200 евро (392, 00 лв.) – по сметка на Висшия съдебен съвет, чрез Окръжен съд Перник. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Д. Г. И. направени от нея разноски за адвокатска защита в размер на 230,08 евро (450 лв.), и да заплати по сметка на ВСС чрез ОК Перник и сумата от 3067, 75 евро, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Съдът се произнесъл и по веществените доказателства.

С протеста се представят доводи за неправилност на присъдата в оправдателната част – че подсъдимият е извършил деянието по особено мъчителен за убития начин. Прокурорът посочва, че деянието е извършено с нанасяне на над 25 удара в различни части на тялото и главата, с монтиран върху метална водопроводна тръба кран. Тези удари били последвани от други - над 20, с брадва – всички в областта на главата. Насилието било възприето от пострадалия и било изключително болезнено за него. Поради това намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и по този квалифициращ признак. Също така намира, че наказанието от осемнадесет години лишаване от свобода не отговаря на обществената опасност на подсъдимия, който е няколкократно осъждан, нито на опасността на деянието. Прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен и по квалификацията по чл. 116, ал.

1, т. 6, пр. 2 НК, както и да се замени наложеното наказание лишаване от свобода с наказание доживотен затвор. С допълнение към протеста прокурорът конкретизира естеството и насочеността на нанесените на пострадалия удари, с което развива аргументите си за наличие и на квалификацията „особено мъчителен за убития начин“, както и за искането за утежняване на наказанието.

С жалбата подсъдимият изразява несъгласие с присъдата. Твърди, че е бил нападнат от пострадалия, че нанесъл ударите при самоотбрана и не е искал да причини смъртта.

Протестът и жалбата са подадени в законовия срок.

По съображения за правилно решаване на делото и в частност изясняване налице ли е и квалифициращият признак за убийство, причинено по особено мъчителен за жертвата начин, в закрито заседание по чл. 327 НПК съдът допусна събиране на допълнителни доказателства. Назначи съдебномедицинска експертиза по въпросите за наличие на съзнание у пострадалия по време на инкриминираното деяние, продължителност на преживяването, интензивност на болки и страдания. За изясняване на обективната истина и за 2 пълнота на разследването допусна и допълнителен разпит на подсъдимия, при което прочете обяснения, дадени от него в досъдебното производство.

Събраните нови доказателства, макар да доведоха до частично различни фактически изводи, като краен резултат не се отразяват на правилността на присъдата и я потвърждават.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста. Навежда доводи, че пострадалият е бил в съзнание до последния момент и е съзнавал какво ще му се случи. Счита, че наред с особената жестокост деянието е извършено и по особено мъчителен за убития начин.

Поддържа искането на протеста – за осъждане и по този квалифициращ признак и за утежняване на наказанието. Алтернативно моли присъдата да се потвърди.

Повереникът на гражданския ищец, адв. Г., поддържа гражданския иск.

Развива аргументи, че между пострадалия и неговата сестра – гражданския ищец, е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. Поддържа, че деянието е извършено и по особено мъчителен за убития начин. Моли искът да се уважи в пълен размер.

Гражданският ищец Д. И., редовно призована, не се явява в съдебното заседание и не взема самостоятелно отношение по основателността на гражданския иск.

Защитникът на подсъдимия, адв. К., счита присъдата в оправдателната част за правилна. Моля да се уважи жалбата на подсъдимия и да се съобразят възрастта и здравословното му състояние. Пледира, че и към момента остава неизяснен въпросът за причината за извършване и за ескалиране на деянието.

Подсъдимият в лична защита завява, че е невинен, желае да възтържествува правдата. Иска справедливост.

В последна дума моли да бъде окончателно освободен.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, и като сам служебно провери правилността на присъдата, съгласно чл. 314 НПК, прие следното:

Жалбата и протестът, като подадени в законовия срок, са допустими за разглеждане. По същество са неоснователни.

При проверка на действията на първостепенния съд и постановените от него актове, настоящата инстанция не откри допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд.

При самостоятелен преглед на доказателствата и след проведено допълнително следствие, въззивният съд достигна до частично различна фактическа обстановка от тази, възприета от първостепенния, правомощие, допустимо съгласно нормата на чл. 316 НПК. Разликата засяга фактологията, предхождаща самото изпълнително деяние, макар да остава без значение и да не се отразява на крайните правни изводи. Разликата е със значение 3 единствено да установи действия на пострадалия, предхождащи убийството и определени като „нападение“, така, както е приел и първостепенният съд, но с по-слаб интензитет.

На следващо място, като назначи и кредитира съдебно-медицинска експертиза, въззивният съд достигна до частично различни фактически изводи и относно състоянието на пострадалия по време на убийството. Те, както вече се отбеляза, не се отразяват на крайните правни изводи, не ги променят, само променят фактическите им основания. При това и настоящата инстанция се съгласи, че не е налице признакът по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 НК – „убийство, извършено по особено мъчителен за убития начин“.

И въззивният съд преценява наложеното на подсъдимия наказание от осемнадесет години лишаване от свобода като справедливо. Не са налице основания за промяната му.

Установява се от фактическа страна, че подс. Д. С. (към датата на деянието на 74 години) и пострадалият И. Д. (на 43г.), се познавали. И. Д. работел във ферма, стопанисвана от св. С. Т. и живеел в каравана в с.Расник. В близост до него, на ***, в с. Расник, живеел подс. Д. С.. С времето двамата се сближили.

През деня на 24.09.2024г. пострадалият помагал на подсъдимия за нарязването и цепенето на дърва за отопление. Вечерта на същия ден двамата се събрали в дома на подсъдимия. Пострадалият употребил значително количество алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 3,8 промила, съставляваща тежка степен на опиване. Подсъдимият си легнал. Пострадалият отишъл до него и му казал, че иска да пие още. Поискал му и пари.

Подсъдимият му казал, че няма пари и да пие водка. Имал все пак 10 лв., които му дал. Пострадалият започнал да нанася на подсъдимия удари с ръце по главата и тялото. В един момент посегнал към намираща се наблизо водопроводна тръба. Подсъдимият го изпреварил, изправил се и сам взел тръбата, с дължина около 45 см., с монтиран в края спирателен водопроводен кран. Започнал да нанася с тръбата удари по главата на пострадалия.

Пострадалият паднал на земята и не мърдал.

Докато пострадалият лежал на земята, подсъдимият отишъл в съседната стая и оттам взел секира. Върнал се при пострадалия и с острието на секирата продължил да нанася удари в главата му.

Вследствие на множеството удари нанесени на пострадалия настъпила смъртта му.

Веднага след деянието подсъдимият отишъл до своя съсед – св. О. Б., казал, че е убил пострадалия и поискал да се обади на тел. 112 (Единен европейски номер за спешни повиквания)

От всички удари на пострадалия били причинени следните увреждания:

Травми по лицето и главата:

Четирилъчиста разкъсно-контузна рана на челото вляво, на 2 см. над 4 горния ръб на лявата вежда

Две посечни рани на челото, над средна трета на лява вежда Посечна рана на челото над вътрешния край на дясна вежда Група охлузвания на челото над средна трета на дясна вежда Охлузване в областта на лявата носно-устна гънка

Линейно охлузване по ръба на долната челюст вдясно

Повърхностна посечна рана на главата в лява челно-слепоочна област Две кръвонасядания в лява челно- слепоочна област

Единадесет посечни рани в лявата слепоочно-теменна област на главата Охлузване по предна повърхност на лявото ухо

Трилъчиста рана с кръвонасядане по задна повърхност на лявото ухо Четири посечни наранявания в тилната област на главата, с подлежащи счупвания на тилната кост, с вбиване на костни парчета навътре, без засягане на мозъка, кръв в мозъчните стомахчета, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка в челните дялове на мозъка, мозъчни контузии на мозъка в тилните дялове и по основата на главния мозък вдясно, в слепоочния му дял.

Травми на торса: охлузване по гърба вдясно, в долната трета на гръдния кош; сливащи се кръвонасядания на гърба, по странична и задна повърхности на гръдния кош, между пети и десети гръдни прешлени

Травми по лявата ръка: множество сливащи се помежду си кръвонасядания на лявата ръка, обхващащи гръбна повърхност на ръката, цялата предмишница и долната трета на мишницата; две лентовидни охлузвания по задната повърхност на лявата предмишница; цепковидна разкъсно-контузна рана под лакътна изпъкналост на лявата предмишница

Всички травматични увреждания, видно от проведеното аутопсионно изследване, са с морфологичен вид на получени преди настъпването на смъртта - прижизнени.

Смъртта на пострадалия е настъпила пряко от последните удари със секира по тилната част на главата. И в частност, съгласно допълнителна СМЕ от въззивното следствие на д-р Д. Н., в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта са групираните четири посечни наранявания в тилната област на главата, с подлежащи счупвания на тилната кост, с вбиване на костни парчета навътре в черепната кухина и увреждане на мозъка.

Установява се от СМЕ от досъдебното производство, че смъртта на И. Д. се дължи на тежката проникваща черепно-мозъчна травма, израз на която са линейните фрактури в дясна задна черепна ямка, нарушената цялост на двете костни пластини на тилната кост с наличие на вбити костни фрагменти 5 към кухината на черепа, кръвоизливите под меките мозъчни обвивки в двата челни дяла, кървенето в мозъчните стомахчета, както и контузионните огнища в мозъка. Роля в генезата на смъртта е играла и острата външна кръвозагуба и кръвозагубата в меките тъкани на крайниците.