Определение № 754 от 19.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 754 гр. София, 19.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500664 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл.121 ГПК и е образувано възоснова на частна жалба, подадена от Сдружение "МУЗИКАУТОР", ЕИК 831005050, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Будапеща" № 17, ет. 4, представлявано от И. Д. изпълнителен директор, чрез В. М. - юрисконсулт, срещу Определение № 739 от 20.02.2025 г. т. д. № 333 / 2025 г. по описа на СГС, TO, VI-2 състав, с което съдът е приел, че предявените искове са родово подсъдни на Софийски районен съд, прекратил е пред себе си производството и е изпратил делото на Софийски районен съд. В жалбата се излага, че определението е неправилно поради нарушение на специалната разпоредба на чл. 96 от ЗАПСП.

Обосновано е искане за отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият въззивен състав на Софийски апелативен съд приема, че жалбата е редовна, надлежно администрирана /спорното процесуално правоотношение се развива между съда и ищеца, поради което препис от частната жалба не се връчва на ответника/ и е процесуално допустима /обоснован е правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт/.

Разгледана по същество жалбата е основателна, предвид следното:

Исковото производство е образувано възоснова на предявени от СНЦ 1

„МУЗИКАУТОР“, с ЕИК 831005050, със седалище – гр. София, срещу Фондация „СИДЕЯ“, с ЕИК 176029443, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 58 ЗАПСП, за заплащане на 18 511 лева, представляващи сбор от уговорени и дължими възнаграждения за предоставени за ползване на авторски права върху защитени произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца по време на организирани от ответника музикални събития през 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., въз основа на сключен договор от 19.08.2015 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от 18.02.2025 г. /момента на подаване на ИМ в съда/ до окончателното му заплащане; и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 539,66 лв. – представляваща неустойка за забава в плащането на главните вземания начислена за периода от 04.12.2024 г. до 18.02.2025 г., която е предвидена според клаузата на чл. 11, ал. 2 от сключен договор от 19.08.2015 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви. Не е спорно и от съдържанието на исковата молба се установява, че цената на обективно съединените искове е 18 511 лева и 539,66 лева и претенциите произтичат от неизпълнение на договор в частта, в която не е заплатено възнаграждение за предоставено за ползване авторско право.

Частно-правния спор се заключава в това, дали подсъдността на предявените искове следва да се определя от специалната разпоредба на чл. 96 от ЗАПСП или по общите правила на чл. 104 от ГПК. Двете норми са процесуалноправни и изглежда, че са в колизия само в случаите, в които цената на предявените искове исковете е под 25 000 лева, ако са осъдителни за парични суми и под 50 000 лева ако са за защита на право на собственост /авторско право/.

Според съда постановил обжалваното определение, двете уреждат различни по вид правни спорове. По общите правила се разглеждат осъдителни искове за заплащане на суми по договори, независимо, че тези договори са свързани с ползване на авторско право, а по специалните правила са резглеждат само искове, свързани със спорове за съществуването на авторското право.

В първия случай само цената определя родовата подсъдност и са приложими правилата на чл. 104 от ГПК, а във втория случай, определящо е спорното право и се прилагат правилата на чл. 96 от ГПК.

2

Съдът не излага мотиви, как би се определила родовата подсъдност при обективно съединяване на искове от двата вида.

Според частния жалбоподател, всички искове, чиито правопораждащ факт е свързан със съществуването на авторското право, а такива са и осъдителните искове за заплащане на цената за ползване на това право независимо дали протича от договор или от деликт, са подсъдни на окръжните съдилища като първа инстанция , а аргументите за това разбиране са казуистични и найсъществения от тях е, че чрез възражение от ответника, може да се оспори съществуването на авторското право и тогава, в предмета на делото се включва установяването на авторското право.

Настоящият въззивен съд приема, че когато две взаимно изключващи се по съдържание, правни норми са в съотношение специална спрямо обща, независимо, че в определени хипотези не са в колизия /за осъдителни искове с цена над 25 000 и за собственост с цена над 50 000 лева/, се прилага правилото за тълкуване, според което специалната изключва общата /specialis derogate legi generali/. Аналогична на това разбиране е и безпротиворечивата практика на Софийски апелативен съд, изложена в Определение № 3190 от 10.12.2024 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3200/2024 г. докладчик Съдия В.Б. и Определение № 2899 от 11.11.2024 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2866/2024 г., докладчик Ж.К., която настоящият състав на Софийски апелативен съд споделя изцяло като основана на общата теория на правото. За разлика от съдебната практика, общата теория на правото не се променя и следователно не е спорна между съдилищата. Според правилата за тълкуване на правните норми, съдът първо определя характеристиките на двете правни норми по вид /процесуално правна - материално правна; , императивна-диспозитивна; общаспециална/ и тогава определя дали е налице колизия. Двете норми са процесуално правни, императивни, едната е обща, а другата е специална.

Следователно са в колизия, защото уреждат по различен ред едно и също процесуално правоотношение от гледна точка на цената на исковете, независимо, че е налице съвпадение в начина, по който е уредено процесуалното правоотношение ако цената на иска е над 25 000 и над 50 000 лева.

Предмета на делото и неговата цена са две отделни характеристики и не е предоставено правомощие на съда, да определя едни дела като подсъдни на 3 окръжен съд по предмета на делото, независимо от цената, а на други дела да определя подсъдността по цената на иска независимо от предмета на делото.

Това тълкуване е превратно и в противоречие с правилото, според което при еднакви по вид правни норми, които уреждат по различен начин процесуални правоотношения, се прилага специалната правна норма и тя е тази в чл. 96 от ЗАПСП. Поради несъвпадане на правните изводи между двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав на СГС, чиято родова компетентност следва от специалната процесуална правна норма в чл. 96 от ЗАПСП.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 739 от 20.02.2025 г., постановено по т. д. № 333 / 2025 г. по описа на СГС, TO, VI-2 състав,и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4