Решение № 21151 от 20.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21151 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110103788 по описа за 2023 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от С. Иванов Б. /починал в хода на производството и заместен от наследниците му Б. С. Б. и Р. С. Б./ срещу В. Т. Л., с която са предявени обективно евентуално съединени искове, както следва: главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.2 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД за прогласяване нищожността на отказ от иск по гр.д. № 761/2014 г. по описа на РС Смолян, обективиран в молба с вх. № 168/13.01.2022 г. и в разписка от 06.01.2022 г. поради липса на съгласие и конститутивен иск с правно основание чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаване на волеизявление - направен отказ от иск по гр.д. № 761/2014 г. по описа на РС Смолян, обективиран в молба с вх. № 168/13.01.2022 г. и в разписка от 06.01.2022 г., поради това, че ищецът е въведен в умишлено заблуждение от процесуалния представител на ответника с цел да облагодетелства както ответника, така и себе си.

Ищецът твърди, че повече от 10 години са водени дела между него и лицата Андон Д. Д., Т. А. Д., К. А. Д., Капка В.а

Д., по които ищецът бил признат за собственик на Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 204 кв.м., ведно с построената в него триетажна жилищна сграда с идентификатор 6753.922.370.1 с площ 105 кв.м., и съответно ответниците били осъдени да заплатят на ищеца направените по делата разноски. Твърди, че К. Д. се е свързала по телефона, за да уговорят доброволно заплащане на разноските, като на 06.01.2022 г. същата, заедно с адвокат Т. Д. пристигнали в гр. Горна Оряховица.

На срещата присъствали ищецът, и племенниците му Христо и Александър Б.и. Адв.

1

Д. подробно обяснила какво е присъдено по всяко от делата, как била формирала разноските, като едновременно с това за всяко от лицата била подготвила разписки с посочени в тях суми, които лицата следвало да подпишат като доказателства, че разноските са заплатени. По изрично искане на адв. Д., тримата /ищецът и племенниците му/ се явили при нотариус, за да заверят нотариално подписите си на разписките, където адв.

Д. предоставила да подпишат и молби до РС Смолян по гр.д. 761/2014 г. по описа на РС Смолян, за което ги убедила, че се отказва да води всъщност изпълнителни дела. След подписване на разписките и молбите, адв. Д., взела оригиналите на молбите и разписките и изплатила на ищеца и племенниците му съдебните разноски. На 12.01.2022 г. адв. Д. изпратила до РС Смолян подписните документи по Еконт, входирани в съда на 13.01.2022 г., като на пликовете от Еконт били посочени имената на всеки един от тримата /ищеца и племенниците му/, но под тях стояло името на Т. Д. и нейния телефон за връзка. На 18.01.2022 г. до ищеца била изпратена призовка за насрочено за 23.02.2022 г. с.з. по гр.д. 761/2014 г. на РС Смолян и Определение № 26 от 12.01.2022 г. по същото гр.д., с което било възобновено производството по делото и били конституирани Александър Колев Б. и Христо Колев Б. на мястото на починалия на 01.04.2017 г. ищец Кольо Б. Б.. На същата дата било връчено и определение № 30/14.01.2020 г., с което производството по делото е прекратено в частта, в която е предявен иск от ищеца с правно основание чл. 108 ЗС срещу В. Т. Л., поради отказ от иск. За описаното ищецът твърди, че е узнал на 26.01.2022 г. от племенника му Христо, след което веднага се свързал с адвоката си и тогава разбрал, че в разписката, която е подписал за получени суми има и текст за отказ от иск по гр.д. 761/2014 г. по описа на РС Смолян, по което дело ответник е настоящият такъв.

Ищецът излага, че във въпросната разписка не фигурира името на В. Т. Л.. Сочи, че видно от наименованието на документа, който е подписал „разписка“, е възприел, че същият касае само получени суми и претенции между посочените в разписката лица, сред които още веднъж сочи, че не фигурира В. Т. Л.. Излага подробно, че по време на въпросната среща /на 06.01.2022 г./ адв. Т а н я Д. е твърдяла, че се уреждат отношения само между посочените в разписката лица относно разноските по делата, поради което и ищецът останал с впечатление за добронамереност от нейна страна. В заключение излага, че след подписването на документите адв. Д. е взела същите „за да ги покаже на останалите“, но всъщност ги е представила по дело, по което не е страна и за което ищецът не я е упълномощавал. Излага също и че съдът прекратил производството спрямо ищеца, поради отказ от иск, не е съобразил, че адв. Д. е представител на ответната страна и че има личен интерес от прекратяване на делото, както и че същата не е упълномощена от ищеца. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

С определение № 777 от 14.12.2022 г., на мястото на починалия в хода на процеса ищец са конституирани наследниците му – Б. С. Б. и Р. С. Б..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът излага твърдения за недопустимост на предявените искове. Оспорва ищецът да е бил въведен в заблуждение относно съдържанието на подписаните документи. Не оспорва, че през 2014 г.

2 срещу него е заведено дело 761/2014 г. по описа на РС Смолян по иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и че същото е прекратено с влязло в сила определение по отношение на ищеца. Оспорва твърденията на ищеца, че при подписване на документите не е разбирал, че с подписване на същите се отказва от иска по гр.д. 761/2014 г. по описа на РС Смолян, както и че не е имал воля за това. Сочи, че молбата за отказ от иска по посочено дело е подписана на 06.01.2022 г. в нотариална кантора на нотариус Петя Лапчева в гр. Горна Оряховица, в нейно присъствие и такова на нейни служители, както и в присъствието на Таня и К.

Д. Твърди, че нотариус Лапчева преди да извърши заверка на подписа на ищеца, маркирала накратко, че се касае за молба за отказ от иск по посоченото гр.д. и удостоверяваща получаването на суми, попитала ищеца дали е чел документите и дали разбира съдържанието им, има ли въпроси, на което ищецът отговорил, че знае какво подписва и разбира написаното, че няма въпроси и че желае да подпише документите, след което подписал молбата и разписките. Твърди, че при подписването Александър и Христо Б.и не са били в помещението. Сочи, че в нито един момент Т. Д. не е давала разяснение на ищеца за това какво подписва. Поддържа, че нотариусът е заверил документите, ищецът бързал да си ходи и се разбрали с Т. Д. тя да изчака извеждането на заверените документи от регистъра и да ги изпрати до съда, което била и сторила. Сочи, че самият той не е присъствал, нито му е била известна проведената среща, нито е знаел за посещението на нотариалната кантора, респ. твърди, че лично не е въвеждал в заблуждение ищеца, за да го мотивира да подпише документите. Развива подробни съображения, че ищецът не е въведен в заблуждение нито от него, нито от адв. Д.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Относно броя на предявените искове и тяхната правна квалификация съдът намира, че видно от постановеното по делото Определение № 194 от 17.08.2022г. постановено по ч.гр.д. № 1858/2022г. по описа на ВКС, I г.о., ГК, с което е отменено постановеното от Районен съд – гр. Смолян и потвърдено от Окръжен съд – гр. Смолян прекратително определение по настоящото дело, делото е върнато на първоинстанционния съд с изрични указания да продължи съдопроизводствените действия по иска по чл. 29 ЗЗД. В тази насока следва да се уточни, че макар в петитума на исковата молба да са заявени искания както по чл. 29 ЗЗД, така и по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, и двете искания са основани на едни и същи фактически твърдения – че волята на ищеца при подписване на процесната молба и разписка е била опорочена вследствие на въвеждане в заблуждение от страна на пълномощника на ответника. Тези свои твърдения ищецът подвежда под две евентуални правни квалификации, но в действителност се касае за една искова претенция по чл. 29 ЗЗД, в каквато насока са и указанията на ВКС. При това положение и предвид факта, че дадените от ищеца различни правни квалификации на едни и същи факти не обвързват съда, съдът 3 намира, че е сезиран с един конститутивен иск за унищожаване на отказа от иск с правно основание чл. 29 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД.

Противно на изложените от ответника съображения, за ищеца е налице правен интерес от предявения иск и извън частното производство по обжалване на прекратителното определение по гр.д. № 761/2014г. на РС-Смолян, тъй като отказът от иск, за разлика от оттеглянето, представлява процесуално действие с материалноправни последици.

Последиците от отказа от иск се приравняват на отказ от материалното право, което исковата претенция защитава, защото влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК препятства не само развитието на конкретното исково производство, но и развитието на каквото и да било бъдещо исково производство със същия предмет между същите страни и техните правоприемници. В случая това означава, че ако релевираният от С. Б. Б. отказ от право на иск по чл. 108 ЗС за собственост върху недвижим имот е правно валиден, то ищецът, респективно неговите наследници, са лишени от правото на собственически иск за този имот срещу В. Т. Л.. Ето защо влязлото в сила по отношение на С. Б. прекратително определение по гр.д. № 761/2014г. на РС-Смолян не лишава ищеца от правен интерес по предявения иск по чл. 29 ЗЗД, доколкото описаните по-горе последици могат да бъдат породени само от валидно волеизявление за отказ от иск, а съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, определението за прекратяване на делото поради отказ от иск може да бъде отменено по реда на чл. 307 ГПК, включително в случай, че волеизявлението бъде унищожено с обратно действие. Именно в този смисъл са и указанията, дадени с постановеното по делото Определение № 194 от 17.08.2022г. постановено по ч.гр.д. № 1858/2022г. по описа на ВКС, I г.о., ГК и цитираната в него съдебна практика. Неоснователно е и оплакването за недопустимост на иска по отношение на разписката от 06.01.2022г., тъй като тя също съдържа волеизявление на ищеца за отказ от иска и също е била представена пред съда заедно с молбата.

Във връзка с гореизложеното и по повод развитите от процесуалния представител на ищеца съображения в откритите съдебни заседания следва да се уточни, обаче, че предмет на настоящото производство е единствено въпросът за унищожаемостта поради измама на волеизявлението за отказ от иск, обективирано в процесната молба и разписка, а не и извършване на косвен контрол за законосъобразност на постановеното от РС Смолян определение за прекратяване на гр.д. № 761/2014г. Ето защо въпросът от кого е представена молбата за отказ от иск по делото и дали адв. Т. Д. е имала пълномощия да представя такава молба от името на ищеца, е от значение за настоящото производство само дотолкова, доколкото представлява индиция за обстоятелствата, при които е подписана молбата за отказ от иск. Извън това, настоящият състав не дължи произнасяне по въпросите, дали адвокатът е действал със или без представителна власт по отношение на ищеца, респективно дали процесуалните действия по прекратяване на гр.д. № 761/2014г. на това основание са извършени законосъобразно.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е налице измама при подписване на молба с вх. № 168/13.01.2022 г. и разписка от 06.01.2022 г., в частта, в която е 4 обективирано изявление за отказ от иск по гр.д. № 761/2014 г. по описа на РС Смолян, че е била умишлено създадена невярна представа от страна на трети лица, че с подписването на разписката и молбата се уреждат само отношенията за съдебни разноски, а не и за отказ от иск по гр.д. 761/2014 г. по описа на РС Смолян и че именно тази невярна представа е била причина да подпише документите. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в частност че първоначалният ищец С. Б. Б. е желал настъпването на правните последици – отказ от правото му на иск срещу него.